Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 30 от 28.04.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 525/2025
Вид
Присъда № 30
Подписан
28.04.2026
В сила
07.08.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №30/28.04.2026г., постановена по НОХД №525/2025г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц. П.

Ц. от гр. Р. за това, че на 07.08.2024год. в гр. Разград, в съучастие с Т. С. И. от гр. Р., като извършител, е причинил на К. Р. С. от гр. Р., средна телесна повреда изразяваща се в: счупване на втора метакарпална (дланна) кост на лява ръка, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок повече от един месец -престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу подсъдимия Ц. П. Ц. е повдигнато обвинение и за това, че на 07.08.2024 год. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи - пари на стойност 800 (осемстотин) лева от владението на К. Р. С. от гр. Р., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу подсъдимия Т. С. И. от гр. Р. за това, че на 07.08.2024год. в гр. Разград в съучастие като съизвършител с Ц. П. Ц. от гр. Р., като извършител е причинил на К. Р. С. от гр. Р., средна телесна повреда изразяваща се в: счупване на втора метакарпална (дланна) кост на лява ръка, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвиненията и предлага на съда да наложи на подсъдимите съответни наказания.

Като граждански ищец и частен обвинител по делото е конституиран пострадалия К. С. който е предявил срещу двамата подсъдими иск за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 7000 лв, ведно със законната лихва от датата на деликта относно престъплението по чл. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и отделно е предявил иск срещу подсъдимия Ц. Ц. за заплащане на сумата от 800 лв като имуществени вреди от престъплението по чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва. Повереникът на пострадалия поддържа обвинението и исковете.

Подсъдимият Ц. Ц. не дава обяснения по делото. В последното открито заседание по делото не се явява /редовно призован от предходното заседание/ и същото заседание е проведено в негово отсъствие. Защитникът му моли за постановяване на оправдателна присъда, като излага доводи за недоказаност на обвиненията.

Подсъдимият Т. И. дава обяснения, в които по същество признава виновността си. Защитникът му моли за постановяване на присъда съобразно събраните доказателства.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц. П. Ц. е роден на 0*.0*.19**г. в гр. В., живее в гр. Р.. Същият е със средно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият Т. С. И. е роден на **.0*.19**г. в гр. Р., живее в гр. Р.. Същият е със средно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият Ц. П. Ц. и свидетелката С. К. И. от няколко години живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца, които били настанени в приемни семейства. Понякога двамата се разделяли за съответни периоди, а след това отново се събирали. През 2024г. когато били разделени, св. И. имала кратка връзка със св. К. Р. С. от гр. Р.. Когато подс. Ц. узнал за това се стигнало до проблеми между него и св. С., за което свидетелят подал жалба в полицията и била извършена проверка. Подс. Ц. Ц. е реабилитиран по предходни осъждания.

1

Подс. Т. С. И. не притежавал недвижимо имущество, живеел в жилища под наем в гр. Разград, нямал постоянна работа. От немалко години той употребявал алкохол и психоактивни вещества. Страдал и от личностово разстройство – бил емоционално нестабилен, импулсивен. Наказван е по реда на чл.78а НК за престъпление против личността и е осъждан за престъпление против собствеността.

Св. К. Р. С. живеел и работел в гр. Р.. Същият имал автосервиз на ул. „********“ в гр. Р., където основно пребоядисвал автомобили. На 06.08.2024г. получил плащане от клиент – получил сума в размер на 500 евро. На 07.08.2024г. св. С. обменил тези пари в левове и след като направил покупки се прибрал в сервиза. Когато започнал работа той извадил парите от джоба си, които били 850 лв. - 8 банкноти от по 100лв. и 1 банкнота от 50лв. и ги поставил върху шкафа, където държал ключовете за автомобилите.

На 07.08.2024г. подс. Ц. Ц. и св. С. И. се видели с подс. Т. И., когото познавали и в разговор между тях станало дума за връзката, която св. И. имала със св. К. С. в предходен период. Подс. Ц. Ц. се афектирал от това и решил да се саморазправи със св. К. С., а подс. Т.

И. решил да го придружи /макар и да не познавал К. С./. В изпълнение на това решение на 07.08.2024г. около 22.00ч., подсъдимите Ц. Ц. и Т. И., заедно със св. С. И. отишли в автосервиза на св. К. С. в гр. Р.. С оглед късния час там нямало клиенти– в сервиза бил само св. К. С.. Подсъдимите Ц. и И. и св. И. влезли в халето при св. С., който в този момент бил седнал на стол до автомобил по който работел. Св. К. С. ги попитал защо са дошли, но вместо да му отговорят двамата подсъдими нападнали св. С. и му нанесли удари с ръце по лицето и тялото, при което свидетелят К. С. паднал на земята, след което двамата подсъдими продължили да му нанасят удари с ръце /юмруци/ и крака /ритници/ по лицето и тялото.

Същевременно подсъдимите разхвърляли предметите в халето. В един момент подс. Ц. застъпил с крак ръката на св. К. С., който продължавал да лежи на земята, а двамата подсъдими му нанасяли удари. Св. И., която останала до вратата, притеснена от ставащото започнала да вика към подсъдимите да спрат. След като му нанесли множество удари двамата подсъдими накрая спрели да го удрят и заедно със св. С. И. излезли от халето и напуснали автосервиза, като се отдалечили.

Когато св. С. успял да се изправи, той се обадил на приятеля си св. С. Й. Й., след което подал сигнал на тел. 112. Св. Й. дошъл в сервиза и видял, че лицето на св. С. било в кръв, ръката му била подута, сервиза бил разхвърлян. Малко по-късно св. Й. отишъл при св.

Н. Г. Г. (съсед), разказал му за нанесения над св. С. побой и го помолил да прегледат видеозаписите от охранителната му камера. Тъй като камерата не обхващала входа на гаража, при прегледа само се чували гласове, охкането и пъшкането на св. С. и женски глас, който те разпознали като гласа на бившата приятелка на пострадалия /св.С. И./, която на турски казвала „спрете, спрете“.

Във връзка с подадения на тел.112 сигнал на място били изпратени полицейски и медицински екипи. В присъствието на полицейските служители били заключени вратите на автосервиза /показанията на св. С. Й./, след което Св. С. бил откаран в МБАЛ- Разград, където същият бил хоспитализиран за периода 08.08.2024г. — 12.08.2024г.

След като излязъл от болницата св. К.С. установил, че парите, които бил оставил върху шкафа в халето /където се случил побоя/ в голямата си част липсват. Останала била само една банкнота от 50 лв, която била паднала на земята, т.е. липсвали 800 лв. Данните по делото не дават възможност да се направи категоричен извод какво всъщност е станало с липсващата парична сума.

На досъдебното производство била назначена и изготвена Съдебно медицинска експертиза, съгласно заключението по която на св. К. Р. С., били причинени следните увреждания: счупване на 2-ра метакарпална /дланна/ кост на лява ръка; счупване на носни кости; рана тип „ламбо“ върху дясна буза; хематоми, кръвонасядания и охлузвания по лицето, горни и долни крайници; драскотина в дясна странична област на шията; анамнеза за 2 разклащане на 5-ти долен десен зъб; палпаторна болка върху гръдна кост и дясна поясна област на гърба. Съгласно заключението по своята медико биологична характеристика счупването на 2-ра метакарпална /дланна/ кост на лява ръка обуславя Трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от 1 месец.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно психиатрична експертиза на подс. Т. И.. Съгласно заключението подс. И. не се води на диспансерен учет, но страдал от Смесено личностово разстройство с черти на диссоциалност и емоционална нестабилност, което спадало към личностовите разстройства, представляващи състояния свързани с развитието, възникнали в детството и юношеството и продължаващи в зряла възраст. При подс. И. било налице и Психично разстройство вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества, довели до синдром на зависимост. Съгласно заключението по време на инцидента на 24.07.2024г. нямало данни за разстройство на съзнанието с психотични качества, липсвали и такива за усложнено или патологично опиване, т.е. наличие на откъслечни налудности, елементи на нереалност, фантастичност, съноподобност и дисоцииране. Поради това връзката между преживяванията на обв. И. и ориентировката в обективната ситуация оставала запазена. Поради това на инкриминираната дата не е било налице актуална психотична симптоматика, както и усложнено или патологично опиване, поради което подс. И. е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и можел да ръководи постъпките си, както към момента на деянието 24.07.2024г., така и към настоящият момент. Към момента липсвали данни за актуална психотична симптоматика/налудни идеи, сетивни измами и др., поради което не се налага прилагането спрямо обвиняемия на принудителни медицински мерки по чл.89 или чл.92 от НК.

В хода на досъдебното производството било извършено разпознаване, като св. С. разпознал подсъдимия Т. И. като участник в побоя.

Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали, обясненията на подсъдимия Т. И.. Съществено значение за изясняване на обстоятелствата имат показанията на пострадалия свидетел К. С. който сочи, че и двамата подсъдими са го нападнали без причина и са му нанасяли удари с ръце и крака. Тава съвпада с обясненията на подс. Т. И., който също сочи, че те двамата с подс. Цв. Ц. са нанасяли удари на пострадалия. В този смисъл Т. И. посочва, че самият той е нанесъл удари с ръце и крака на пострадалия, макар да смекчава своята роля и да отдава по-голяма тежест на ролята на подс. Цв. Ц..

Обясненията на подс. Т. И. в частта им в която уличава подс. Цв. Ц. като участник в побоя се явяват „оговор“, който обаче се подкрепя от категоричните показания на св. К. С.. Именно пострадалият свидетел описва подробно действията и на двамата подсъдими /показанията му пред съда и прочетените му показания от досъдебното производство/, като сочи, че всеки от двамата му е нанесъл немалко удари. Съдът приема показанията на св. К. С. за явно достоверни, доколкото са логични и последователни, намират подкрепа в обясненията на подс. Т. И., а и заключението на медицинската експертиза установява уврежданията на пострадалия, поради което и изложените по-горе обстоятелства в този смисъл се приемат от съда за доказани. В този смисъл показанията на св. С. М., която сочи, че само подс. Т. И. е нападнал и бил пострадалия, явно не следва да се кредитират. Тази свидетелка, доколкото съжителства с подс. Цв.Ц. очевидно е склонна да дава показания оневиняващи същия, които показания обаче се опровергават от останалите доказателства. Другите разпитани свидетели - Й. И. /полицейски служител/, Н. Г. и С. Й. не са очевидци на побоя, но са дошли при автосервиза след това и са възприели състоянието на св. К. С. след побоя. На тези лица К. С. обяснявал, че са го били две лица – подс. Ц. Ц. и друго лице, което не познавал, т.е. още тогава пострадалият непосредствено е обяснявал какво се е случило, което затвърждава изложените по-горе фактически изводи. С оглед казаното съдът намира, че обвиненията 3 относно нанесения побой на пострадалия от двамата подсъдими и причинените му в този смисъл увреждания /установени от експертизата/ се доказват от фактическа страна по несъмнен начин.

Колкото до обвинението срещу подсъдимия Ц. Ц. за извършена кражба на парична сума в размер на 800 (осемстотин) лева от владението на К. С., съдът намира, че това обвинение остава недоказано. С оглед показанията на пострадалия К. С., съдът намира, че действително същият е имал тази парична сума в халето, където побоя се е случил.