Решение № 399 от 14.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Червен бряг, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100395 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по искова молба от Б. Методrева К., ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, ***, чрез пълномощника си адв. И. К.

В., БУЛСТАТ *** , адвокатски номер *** при АК — Плевен, и с адрес на упражняване на дейността: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. *** ПРОТИВ "***, със седалище и адрес на управление: гр . София, общ. Столична, ***, представляван от управителите си *** *** и ***. Молбата е с посочено правно основание чл.26, ал.1 33Д и чл.55, ал.1 ЗЗД и с цена на иска: 3288,88 лв. /три хиляди двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2019г., подписан с ответното дружество „***. Счита, че договор за потребителски кредит № *** от 22.04.2021г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.

Иска се от съда, ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 3 288,88 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като заплатена без правно основание по процесния договор.

Претендират се и сторените в съдебното производство разноски.

В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор от ищеца, с който взема становище, че предявените искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По искане на ищцата, същата бе освободена от съда от заплащани на държавни такси и разноски.

1

Прието бе и заключение по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява. Взема становище, чрез молба от процесуалния си представител, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание от 26.03.2026г. взема становище, съобразено сас заключението на вещото лице, че иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен до размера от 429.78 лева, която сума е платена от ищцата.

От фактическа страна.

Безспорно е между страните, че същите са сключили Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2019г.

Не се спори между тях, че с процесния договор ищцата е получила сумата от 2 000 лева, както и че е заплатила задължението по кредита в размер на 2 429.78 лева, с което облигационното правоотношение е приключило. Това се доказва и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза.

Видно от същото заключение е, че определената вноска по възнаграждението за закупени услуги „Фаст“ и Флекси“ се добавя към месечната вноска по кредита, като същите не са включени при определянето на годишния процент на разходите. Въпреки, че същия е посочен като размер от 48,83%, при включването на тези услуги, размерът му възлиза на 215.5%, тоест над 21.5 пъти към законната лихва определена на 29.11.2019г.

От правна страна.

По иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК .

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с л.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договора за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията по прилагането му. В случая в договора за кредит е посочен годишния лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Съгласно договора ищеца е получила сумата от 2000лв., като се е задължила да върне същата за срок от 24 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 2900,00 лв. Посочен е размер на месечна вноска от 120,89 лв. при ГПР 48,83 лв. и годишен лихвен процент 41 %. Съгласно договора кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast — Фаст. Предоставя право за експересно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата FLexy — Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. Така 2 съгласно приложения към договора, неразделна част от него погасителен план кредитополучателя се е съгласил да заплати 24 месечни вноски всяка в общ размер на 220,37 лв. По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлиза на 5288,88 лв.

Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Ищеца е физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответника е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответника е действал в качеството на "тьрговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т.2 ДР 33П, а ищеца има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т.1 ДР 33П. предвид това в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл.4 от ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9.

Сключения между страните договор за потребителски кредит не съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа: "ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин". Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя намират своите легални дефиниции в разпоредбите на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.2 от ДР на ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи uлu бъдещи (лихви, други преки uлu косвени разходи, комисиони възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са: "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия" . В случая договорената цена на пакетите по допълнителните услуги "Фаст" и Флекси представлява общ разход по кредита по смисъла на 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като несъмнено 3 е пряко свързан с договора за потребителски кредит, видно от приложения СЕФ размерът му е известен на кредитора при сключването на договора, а от договора за кредит и погасителния план към същия е видно, че потребителят дължи заплащането му. За услугата "Фаст" в чл.15.1. от ОУ е посочено, че представлява право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди кредитоискателите, без закупена тази допълнителна услуга по договора и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита. За услугата "Флекси" в чл.15.2 от ОУ е посочено, че представлява право на клиента да променя едностранно погасителния cu план при изпълнение на съответни изисквания, залегнали в чл.15.2.1., чл.15.2.2 и чл.15.2.3 от ОУ, като за тази промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса. Така, договорената цена не е за реално предоставени услуги.

Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за кредит по услугата "Фаст" е уговорено без да е ясна типична насрещна престация, обосноваваща посочените значително по-високи разходи за кредитора. Що се касае до услугата "Флекси", предоставяща възможност за клиента да променя погасителния си план, също е свързана с управлението на кредита, поради което попада в законовата забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК. Тази възможност произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето, която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по- малко да бъде възмездна. В тази връзка следва да се посочи, че целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 от 3ПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.

Предвид изложеното, по своята същност тези договорки са за допълнителни възнаграждения, извън уговорената възнаградителна лихва, които са пряко свързани с договора за кредит, били са известни на кредитора към момента на сключването на договора и потребителят е бил длъжен да ги заплати, поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от 3ПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая обаче кредиторът е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включл в него значителния добавен разход за възнаграждение за тези услуги.

Този начин на договаряне е позволил на кредитора да заобиколи изискването за 4 оповестяване на общия разход и забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК размерът на ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПР би се увеличил над допустимия от закона такъв.

Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 33П, който закон намира приложение съгласно чл.24 от ЗПК. Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен карактер на клаузите, касаещи договарянето на т. нар. допълнителни услуги, но и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността.