Решение № 432 от 19.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000247 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 1421/ 21.10.2024 г. по т. д. № 1769/ 2023 г., СГС, ТО, 4 състав е осъдил „Булфлекс“ ЕООД, ЕИК 040169182 да заплати на „Свети Свети Константин и Елена“, ЕИК 813194292 на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от общо 24 000 лв. – възнаграждение по договор от 25.09.2003 г. за предоставяне на общата инфраструктура на к.к.“Свети Константин“ за 2022 г. и за 2023 г., ведно със законната лихва от 27.09.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 794,90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.05.2022 г. – 27.09.2023 г. върху сумата от 12 000 лв.; 507,24 лв. – обезщетение за забава за периода 31.05.2023 г. – 27.09.2023 г. върху сумата от 12 000 лв. и е отхвърлил иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., а иска по чл.86 ЗЗД за разликата до размера от общо 2 886,75 лв.

Недоволен от решението е останал ответникът „Булфлекс“ ЕООД, който го обжалва, в частта, в която иска е уважен, с доводи за неправилност и необоснованост.

1

Твърди, че дадената от съда правна квалификация е неправилна. Счита, че предоставянето за ползване на инфраструктура с конкретни задължения по поддръжката й от страна на ищеца се доближава по характеристиките си до договора за предоставяне на вещ за временно ползване с уговаряне на конкретни задължения за наемодателя, касаещи поддържането на вещта в добро състояние. В този смисъл за ответника било от значение, предоставянето на точно определена по характеристики инфраструктура със съответните географски и природни особености и вътрешна организация.

Курортният комплекс, към датата на сключване на договора притежавал уникален облик, поради това за ответника било изключително важно не само точното изпълнение на поетите като конкретен ангажимент услуги, но и цялостния облик на комплекса. Към настоящият момент обаче, в курортния комплекс било извършено сериозно строителство на жилищни сгради в резултат на нов устройствен план. Зелените площи и вековната дървесна растителност отдавна не заемали такава част, както през 2003 г. и този факт до голяма степен променил облика на комплекса. Затова счита, че състоянието на предоставената за ползване вещ, трябва да бъде взето предвид при преценка дължимостта на наемната цена.

Излага доводи, че първоинстанционният съд безкритично е приел като доказателство по делото търговските книги на ищеца. Същите представлявали частни свидетелстващи документи, оспорени от ответника, поради което и при липсата на първични счетоводни документи, извършването на разходи за поддръжка на инфраструктурата не било установено.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че зелената система на комплекса се поддържа, че се засаждат нови дървета и се осигурява поддържането на ел. мрежата, тъй като те не съответствали на показанията на разпитаните свидетели. Изрично същите заявили, че алеята към комплекс Корал много години е била без работещо алейно осветление. Освен това, организацията по сметоизвозването не била осъществена, а задължение на ищеца било да координира действията между ползвателите на инфраструктурата и сметоизвършващите фирми. Ответникът бил принуден, да проведе многобройни разговори с община Варна, докато му бъде осигурено извозване и събиране на отпадъка от поставените пред хотел Корал, кофи.

Поддържа, че ищецът не бил изпълнил и задължението си за реклама на 2 курортния комплекс, тъй като всички хотели в комплекса имали указателни табели и единствено хотела на ответника не бил указан.

Въззиваемият к.к. „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че задълженията на ищеца се свеждат до поддръжката на общата инфраструктура в курорта, а не до контролиране на строителството или отсичането на дърветата. Ищецът нямал правомощия да влияе върху строителството и реализирането на инвестиционни намерения в курорта, тъй като те били изцяло в компетентност на общинската администрация. Ищецът нямал и задължения по сметосъбирането и сметоизвозването на територията на курорта, защото това също било задължение на общинската администрация.

Навежда доводи, че събраните свидетелски показания са в насока, че се извършва поддръжка на курорта, както по отношение на зелените площи, така и по отношение на чистотата. Единствено, показанията на св. Ж. съдържали твърдения, че курорта не се поддържа, но тези показания следвало да бъдат ценени и с оглед обстоятелството, че Л. Ж. е бивш управител на ответното дружество и баща на управителя А. Л. Ж..

Оспорва възражението, касаещо рекламните дейности извършвани от ищеца. Твърди, че според свидетелските показания дадени по ч. гр.д. № 8879/2024 г. на ВРС, в указателната карта за всички обекти в курорта е включен и хотела на ответника.

Намира, че липсва основание, приетата по делото ССЕ да не бъде кредитирана, тъй като същата не е оспорена от страните, приета е от съда като обективна и компетентно дадена. Вещото лице е изложило, че всички разходи в счетоводството на ищеца са индивидуализирани, за какво точно са направени и счетоводството на дружеството е водено редовно.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това 3 възможност по чл. 272 ГПК. При проверка правилността на решението, съдът следи служебно само за нарушения на императивни правни норми, каквито в случая не са налице. В останалата, част въззивният съд е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

Със сключения на 29.09.2005 г. договор между „Св. Св. Константин и Елена“АД и „Булфлекс“ ЕООД, ищецът предоставя възмездно ползването на цялата инфраструктура на курортния комплекс, произтичащо от факта, че ответникът притежава, държи, ползва или експлоатира обект на територията на комплекса, а именно хотел „Корал“. Съобразно чл. 6, ищецът е поел задължението да извършва дейности по поддържането на общата инфраструктура на комплекса, като поема всички изброени в подточки дейности относно извършване на рекламна дейност на курортния комплекс; осигуряване на пропусквателен режим на територията на комплекса; поддържане на отводнителната мрежа за дъждовни води до първа шахта на обекта; поддържане на парковете, зелените площи и вътрешните алеи в комплекса, не прилежащи към конкретни обекти; поддържане на плажната ивица в рамките на притежаваните концесионни права. Съобразно чл. 5 от договора, дължимата от ответника цена за предоставената инфраструктура е в размер на 12 500 лв. без ДДС за една година/ сезон, платима до 30 май на текущата година.

Сключения договор е от категорията на т. нар. ненаименовани договори, които не са изрично уредени от закона, но предвид прогласения от ЗЗД принцип за свобода на договаряне, този договор е валиден и позволен от правото. Неоснователно е възражението, че за него са приложими правилата на наемното правоотношение. Облигационната връзка между страните се доближава най – много до договора за изработка. Ищецът се е задължил срещу възнаграждение, да поддържа инфраструктурата на комплекса, предоставената за ползване на ответника, по силата на факта, че последният притежава обект на територията на комплекса. Не само, че правно не е възможно, но и чисто обективно, несъстоятелно е да се твърди, че инфраструктурата на курортния комплекс през годините не може да търпи промяна. Ищецът обаче, не е отговорен за дейностите по застрояване на курортния комплекс. Пространственото развитие на комплекса е изцяло в компетентност на община Варна, която съобразно ЗУТ отговаря за провеждане на устройствената политика, чрез двата вида устройствени 4 планове – общ устройствен план и подробен устройствен план. Общината е тази, която определя параметрите и условията за застрояване, използване и развитие на дадена територия и тя е отговорна за постигане на хармонично взаимодействие между различните функции на градската среда, като жилищни зони, обществени пространства, транспортна инфраструктура и зелени площи.

Организирането и контрола на дейностите по управление на отпадъците на територията на общината е регламентирано с Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна, приета с решение на ОС от 10.12.2021 г. В нея ясно е очертано, че извозването на отпадъците от конкретните обекти е дейност на общината и е уреден начина по който се извършва това, правомощията на кмета на общината и на лицата, при чиято дейност се образуват битови отпадъци от нежилищни имоти, поради което и ищецът не може да носи отговорност за задължения на общината по сметосъбирането и сметоизвозването.

Неоснователно е възражението и срещу мотивите на съда, основани на съдебната експертиза за счетоводното отразяване на разходите от ищеца.

Според констативната част на заключението, за всички разходи има първични счетоводни документни, но в конкретния документ за плащане - платежно нареждане, фактура и т.н. не се сочи тази индивидуализация, която е по счетоводните книги на ищеца. Освен това, по издадените фактури за поддръжка, са заплащани от ищеца суми за много по – голяма стойност, като само част от тях се отнасяли за разходи направени за комплекса. Според вещото лице, индивидуализирането на разходите по този начин не противоречи на изискванията за редовно водене на счетоводните книги, поради което и при липсата на други доказателства, противопоставими на изложените в експертизата факти, заключението е допустимо доказателствено средство и няма причина, да не бъде кредитирано.

Неоснователно е и възражението, че мотивите на съда, относно поддържането на зелената система на комплекса, засаждането на нови дървета и осигуряване поддържането на ел. мрежата не съответствали на показанията на разпитаните свидетели. Според данните от разпита на свидетелите С. И. Р. и Р. И. Г. - Т., алеите се поддържат, има много зелени площи, има ново озеленяване, свидетелите са виждали, че има работници, които се грижат за 5 зелената система, косят, включително и засаждат нова растителност.

Свидетелят Л. Т. У. също заявява, че комплекса се поддържа, виждал е да се окосяват зелените площи. Единствено, свидетелят Л. А. Ж. твърди, че не се окосявали тревните площи и това е извършвано от ответното дружество, но с оглед факта, че свидетелят е бивш управител на дружеството и баща на настоящия управител А. Л. Ж., съда намира, че има основание за предубеденост на този свидетел и след като не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърденията му, казаното от него е под условие.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не е изпълнявал задължението си за реклама. По делото са представените печатни материали, фактури за възлагане изготвянето на брошури, документални изложби, договори с БНТ и др., включително и изготвена карта за разположението на всички хотели на територията на комплекса /стр. 658/ на която под номер 24 е означен и хотела на ответника „Корал“.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

По направените пред САС разноски:

При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1421/ 21.10.2024 г. по т. д. № 1769/ 2023 г., СГС, ТО, 4 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Булфлекс“ ЕООД, ЕИК 040169182 да заплати на „Свети Свети Константин и Елена холдинг“ АД“, ЕИК 813194292 сумата в размер на 2500 лв. разноски пред САС.