Решение № 4279 от 13.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 13.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13362 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 376374 от 31.03.2018 г., постановено по гр. д. № 77891/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, са отхвърлени предявените от „М К.“ ЕООД, ЕИК ********срещу етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя на етажната собственост Р.В.Д.искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна на решенията на взети от общото събрание на етажните собственици, проведено на 19.11.2015 г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът

„М К.“ ЕООД е осъден да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя на етажната собственост Р.В.Д.и разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представения от ответника списък за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „М К.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и съображения за необоснованост.

В жалбата се навеждат съображения, че проведеното на

19.11.2015 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** е свикано в нарушение на императивни норми на ЗУЕС, поради което взетите на него решения са порочни и следва да бъдат отменени. В тази връзка се посочва, че представеният от ответниците протокол за отправяне на покана за общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** е съставен единствено за целите на делото и с него се имитира спазване на процедурата по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.

Излагат се съображения, че не е спазена процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно общото събрание да бъде проведено на подходящо място в етажната собственост, прилежащата ѝ площ или близо до нея, като се посочва, че мястото на провеждане на процесното общо събрание е жилище в сграда в режим етажна собственост, поради което представителят на ищцовото дружество е бил лишен от възможността да намери мястото на провеждане на общото събрание.

Навеждат се доводи, че М.Б.не е представлява надлежно баща си П.Б, тъй като видно от приложеното към отговора на исковата молба пълномощно, същото няма нотариална заверка на подписа, каквато се изисква съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. В тази връзка се посочва още, че учреденото от П.Ба в полза на М.Б.право на ползване не е било вписано в Имотния регистър към Агенция по вписванията към датата на провеждане на процесното общо събрание, поради което М.Б.не е имала право да представлява притежаваните от баща ѝ 17,76 идеални части от сградата без да има изрично нотариално заверено пълномощно. Във връзка с горните съображения се навеждат твърдения, че при ненадлежно представителство на идеалните части на П.Б на процесното общо събрание са присъствали не 83,76 % идеални части от общите части на сградата, а по-малко от 67 % идеални части от общите части на сградата, поради което е следвало събранието да бъде отложено с час, което не е направено.

В жалбата се излагат и съображения, че протоколът от проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание не е изготвен в законоустановения в чл. 16, ал. 6 ЗУЕС 7-дневен срок от провеждането на събранието.

Твърди се, че писмото на СО, район „Възраждане“ не представлява заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС и не задължава етажните собственици по никакъв начин.

Навеждат се съображения, че ремонтът не е бил необходим или неотложен, а се касаело за извършване на полезни разноски.

Излагат се твърдения, че от страна на ответника не са представени фактури, разписки или платежни нареждания за разходите за ремонт.

По отношение на решението за „одобрение“ на вече получен заем по т.4.1 от протокола за проведеното процесно общо събрание се поддържа, че при липса на императивно изискуемото мнозинство за подобно решение, предвид липсата на надлежно упълномощаване от страна на етажния собственик П.Ба, то и това решение на общото събрание е незаконосъобразно.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, като се претендират и разноски за първата и въззивна инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.

„********. В отговора се излагат съображения, че проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** е свикано и проведено законосъобразно, като се посочва, че поканата за същото е една, с едно и също съдържание и е изпратена по имейл единствено за улеснение на етажните собственици и за да могат същите да присъстват на общото събрание.

Посочва се, че въззивникът не оспорва в исковата си молба, че е бил надлежно уведомен за датата, мястото и часа на провеждане на Общото събрание, както и че не сочи причина за неявяването си на същото. Поддържа се, че е бил налице законоустановения кворум за провеждане на събранието и за приемане на взетите на него решения.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоиснтанционното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд служебно се произнася по валидността на атакуваното пред него решение, по допустимостта само в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на решения на общото събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, приети на 19.11.2015 г. и обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол от 19.11.2015 г. Между страните по делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.04.2007 г. се установява, че ищецът „М К.“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сградата, находяща се в гр. София, ул. „********, а именно: четвърти тавански етаж от четириетажна жилищна сграда със сутерен, находяща се в гр. София, ул. „********, поради което същият е легитимиран да оспори взетите от общото събрание на етажната собственост решения по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Исковете са предявени в преклузивния срок, установен в чл.

40, ал. 2 ЗУЕС, поради което са допустими и съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на взетите на 19.11.2015 г. решения на общото събрание, на основанията, заявени в исковата молба.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.

Изискването за посочване в поканата на лицата, които свикват общото събрание, и за полагане на подпис от тези лица, е свързано с разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, в която са посочени лицата, оправомощени да свикат общо събрание. В настоящия случай в представената по делото покана за свикване на общо събрание е посочено, че управителят на Етажната собственост – Р.Д.свиква общо събрание на етажната собственост на 19.11.2015 г. от 18:00 часа, при определен дневен ред. Видно от съдържанието на поканата, в нея е уточнено, че общото събрание се свиква от управителя на етажната собственост – Р.Д.. Видно от приобщения към доказателствения материал по делото протокол от 11.11.2015 г., който не е оспорен от ищеца, се установява, че покани за Общо събрани на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** са залепени на 11.11.2015 г. в 18:00 часа на електрическото табло, намиращо се във входния коридор на сградата, на вратата на ресторанта, намираща се на първия етаж на сградата и на врата на апартамента, находящ се на четвъртия етаж от сградата, който се установи от доказателствата по делото, че е собственост на ищеца в настоящото производство. Обстоятелството, че поканите са залепени от управителя на етажната собстеност на местата посочени в протокола от 11.11.2015 г. е удостоверено и от подписа на присъствал при залепянето свидетел, а именно лицето Иван Иванов. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни доводите на ищеца за допуснато нарушение на чл. 13 от ЗУЕС при свикване на общото събрание на етажната собственост.

По отношение възражението на въззивника, че не е спазена процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно относно мястото на провеждане на процесното общо събрание, настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата ѝ площ или на друго място в близост до нея. Видно от представените по делото и приобщени към доказателствения материал протокол за общо събрание от 19.11.2015 г. и покана за участие в общо събрание от 11.11.2015 г., се установява, че процесното общо събрание е проведено в апартамент собственост на Р.Д., находящ се на етаж 3 от жилищната сграда в гр. София, ул. „********. Това обстоятелство не се оспорва от въззивника, видно от изложеното, както във въззивната му жалба, така и в исковата молба. Предвид горното, по становище на настоящият съдебен състав горепосоченото място на провеждане на общото събрание попада в обхвата на легалната дефиниция, доколкото попада в етажната собственост и в закона няма изрично изискване място на провеждане на общото събрание да е обща част от сградата, поради което се налага извод, че липсва законова пречка общото събрание да бъде проведено в самостоятелен обект от сградата етажна собственост, доколкото същият представлява място от етажната собственост по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС.

По отношение на възражението, че събранието е проведено без да е бил налице изискуемия, съгласно ЗУЕС кворум, въззивният съд намира следното:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол за проведено на 19.11.2015 г. общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** и списък на етажните собственици, присъстващи на общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** на 19.11.2015 г. на събранието са присъствали В.Е.П., Р.Д.и М.Б.. Видно от приобщения към доказателствата по делото нотариален акт № 131, том II от 17.10.2014 г. на нотариус Р.Р.с рег. № 203 в Нотариалната камара се установява, че на 17.10.2014 г. В.П.е придобила 26 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр. София, ул. „********. Към 17.10.2014 г. В.П.е била в граждански брак с лицето А.М.Й.Х.видно от представеното по делото удостоверение за сключен брак № 25/2007 г. на служба по гражданско състояние Г.ам Т., поради което се налага извод, че имотът е придобит в режим на СИО. С потвърждение от 10.02.2016 г. А.Х.е потвърдил всички действия извършени от съпругата му във връзка с управлението на собственото им жилище, находящо се в Република България, гр. София, ул. ********. От горните установени по делото обстоятелства се налага извод, че В.П.е представлявала 26 % идеални части от общите части на процесната сграда на проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание. От представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.09.1983 г. и удостоверение за наследници № 003159 от 05.10.2007 г. за лицето М.И.Д.по делото се установява, че Р.В.Д.притежава 11,25 % идеални части от общите части на процесната сграда, а М.М.Д.притежава 3,75 % идеални части от общите части на процесната сграда. С пълномощно от 19.02.2015 г. М.М.Д.е упълномощила майка си Р.В.Д.да я представлява пред общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** в качеството ѝ на съсобственик на самостоятелен обект в сградата, с право да взима всякакви решения от името и за сметка на упълномощителя. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том I, рег. № 756 от 10.02.2006 г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 в НК се установява, че на 10.02.2006 г. Ч.А.Р.е придобил 25 % идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр. София, ул. ********. С представено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.01.2015 г. Ч.А.Р.е упълномощил Р.В.Д.да го представлява пред общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата, с право да взима всякакви решения от името и за сметка на упълномощителя. От горното се налага извод, че Р.В.Д.е представлявала 40 % идеални части от общите части на процесната сграда на проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание. Видно от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 195, том I, рег. № 2385 от 12.06.2013 г. на нотариус М.К., рег. № 425 в НК П.С.Б.е учредил в полза на дъщеря си М.П.Б., пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху собствения му недвижим имот, а именно партер и мецанин от четириетажна жилищна сграда със сутерен, находяща се в гр. Софи, ул. ********, ведно със 17,76 % идеални части от общите части на сградата. В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба, че М.Б.не е представлявала надлежно баща си П.Б на проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание на етажната собственост, тъй като приложеното към отговора на исковата молба пълномощно няма нотариална заверка на подписа, съобразно изискването на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС. М.Б.в качеството си на вещен ползвател на имота и на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗУЕС има право да участва в управлението на етажната собственост и да участва в провежданите общи събрания, от което се налага извод, че същата надлежно е представлявала притежаваните от баща ѝ 17,76 % идеални части от общите части на сградата ЕС. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че вещното право на ползване, учредено в полза на М.Б.с горепосочения нотариален акт не е вписано в Имотен регистър към Служба по вписванията към датата на провеждане на процесното общо събрание от 19.11.2015 г. Видно от отбелязванията върху представения по делото нотариален акт № 195, том I, рег. № 2385 от 12.06.2013 г. на нотариус М.К., рег. № 425 в НК, същият е бил вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 27214 от 12.06.2013 г.