Решение № 153 от 23.10.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Сливен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора К. Г. М. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600366 по описа за 2023 година За да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 5 / 27.04.2023г. по НОХД № 78 / 2022г. на Районен съд – К. подс.

К. Д. К. е признат за виновен в това, че на 19.02.2021 г. в с. Ж., общ. К. се заканил с убийство на И. Р. П., като заканата е извършена с думите: „Ей сега ще те заколя, ще те наръгам, ще те заколя, ще ти изгоря къщата“, посягайки с нож към пострадалия и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му и на основание чл.144, ал. 3 предл. 1 вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Подс. К. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на ОД на МВР сумата 1 047.35 лева, представляваща направени по ДП № 79/2021г. на РУ на МВР К. разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС К. сумата 142,66 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. К. чрез защитника му с оплакване, че е неправилна. В жалбата се твърди, че от събрания по делото доказателствен материал не била оборена законоустановената по чл. 16 от НПК презумпция за невиновност. Единственият свидетел очевидец – съпругата на 1 подсъдимия заявила, че той не е отправил никакви закани за убийство, въпреки че действително имало спечкване, но то било повече между тях двамата – семейна разправия. Изготвената съдебна психолого – психиатрична експертиза приемала, че пострадалият изпитал стрес, но това можело да се дължи и на посоченото спечкване.

По никакъв начин не били доказани отправени каквито и да било закани. По делото били събрани данни за извършено престъпление от общ характер срещу т. нар. пострадал, който заедно със сина си начупил джипа на подсъдимия и му ричинил щета в доста големи размери, въпреки че прокуратурата приела случая за маловажен.

Твърди се още, че естествена защитна теза на извършителите била да обвинят подсъдимия в престъпление от общ характер, за да се защители от наказателно преследване. С признаването на подсъдимия за виновен и налагането на съответното наказание бил нарушен материалния закон. С оглед липсата на доказателства, единствената законосъобразна и справедлива присъда била оправдателната. Искането е въззивният съд да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да признае подсъдимия К. за невинен.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли за оправдаването му поради липса на доказателства, че той е извършил инкриминираното деяние.

Алтернативно, моли въззивния съд да замени наказанието лишаване от свобода с пробация, тъй като подъсдимият не е осъждан и нямало пречка да му бъде наложено по-леко наказание.

Подс. К. заяви, че е съгласен с казаното от защитника си. Желае да бъде оправдан или да му бъде наложено наказание пробация.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Сливенският окръжен съд прецени, че в това производство не следва да се произнася по основателността на въззивната жалба (относно исканото с нея оправдаване на подс. К.), защото в рамките на дължимата по повод жалбата пълна служебна проверка на присъдата намери основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС – К. за ново разглеждане – чл. 335, ал. 2 от НПК. Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 2 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Наличието им препятства разглеждането на аргументите на страните по същество. Въззивният съд следва да отмени изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание на 29.09.2022г.

2 председателят на съдебния състав не е предоставил на прокурора възможността по чл.

276, ал. 2 от НПК да изложи обстоятелствата, включени в обвинението. С неизпълнение на задължението по чл. 276, ал. 2 от НПК страните по делото са лишени от правото с да се запознаят с фактическото обвинение спрямо подсъдимото лице и виждането на прокурора по приложението на материалното право, като така на практика обвинението спрямо предадения на съд не е предявено в съдебно заседание при проявлението вече на принципите на непосредственост и устност. Това се преценя от настоящата инстанция като процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което не е било отстранено в продължилото съдебно производство пред първата инстанция.

В протокола от същото съдебно заседание е отбелязано, че по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията от досъдебното производство на свидетелите И. П. от 19.02.2022г. на л. 60 от досъдебното производство (очевидно се касае за техническа грешка, тъй като показанията са от 19.02.2021г.) и Я. П. от 15.09.2021г. на л. 74 от досъдебнот производство. Само, че свид. И. П. е дал показания на досъдебното производство и на 23.08.2021г., които не са прочетени. Въпреки личното участие на подс. К. в съдебното заседание, съгласие за прочитане на показанията е искано само от защитника му. Прочитането на показанията на посочените свидетели, дадени пред орган на досъдебното производство е извършено в нарушение на процесуалните правила, без да e спазeн законоустановения ред за това.

Т.е., преди да прочете показанията на двамата свидетели от досъдебното производство, тъй като същите не са дадени пред съдия, районният съд е следвало първо да изпълни задължението си по ал. 7 на чл. 281 от НПК и в случай на неполучаване на съгласие за прочитането им от подсъдимия и неговия защитник – да ги прочете на основание - чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебния протокол следва да бъдат отразени както направените от съда разяснения на последиците от прилагането на процедурата, така и становището на всяко от лицата, чието съгласие законът изисква. В случая това усилие е спестено от страна на първостепенния съд, който очевидно по свое усмотрение е преценил да се позове именно на чл. 281, ал. 4 НПК, прочитайки показанията на свидетелите И. П. и Я. П. от досъдебното производство, като се има предвид, че в съдебния протокол от 29.09.2022г.е отразено единствено становище на защитника на подсъдимия, но не и на подсъдимия. За прочитане показанията от досъдебното производство на свидетелите М. К.а и П. П. изричното несъгласие на подсъдимия и на неговия защитник са отразени в съдебния протокол, но на подсъдимия отново не е разяснено по ал. 7 на чл. 281 от НПК, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като прочетените в нарушение на процесуалните правила показания са част от доказателствения материал, въз основа на който е формирано вътрешното убеждение на съда, като това е довело до ограничаване на 3 процесуалните права на подсъдимия.

Следва да бъде отбелязано и че в хода на съдебното следствие не са приобщени по реда на чл. 284 от НПК веществените доказателства по делото, които са били ангажирани от държавното обвинение (посочени в приложението към обвинителния акт), и това съставлява нарушение на процесуалните правила, но в случая не следва да се оцени като съществено, понеже веществените доказателства не са били неизвестни за подс. К. – в хода на съдебното следствие, в присъствието на подсъдимия са били предявявани на свидетелите И. П. и Т. Р. при разпита им.

При постановяване на присъдата също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, предл. 1 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, които въззивния съд не може сам да отстрани, но при ново разглеждане на делото нарушенията могат да бъдат отстранени.

Нарушенията се изразяват в липсата на мотиви, поради противоречия, взаимно изключващи се твърдения, противоречиви правни изводи, както и несъответствие със стандартите за обективност съобразно нормите на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата на страните.

Мотивите на съда следва да съдържат фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Те следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В случая е налице вътрешно противоречие в мотивите и противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата. С атакуваната присъда подс. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че на 19.02.2021 г. в с. Ж., общ. К. се заканил с убийство на И. Р. П., като заканата е извършена с думите: „Ей сега ще те заколя, ще те наръгам, ще те заколя, ще ти изгоря къщата“, посягайки с нож към пострадалия и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му. Този израз е посочен и в изложените правни изводи в обстоятелствената част на мотивите, но в описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за казано от подсъдимия само „Ще те заколя, ще те наръгам“. Възприетият от районния съд израз „Ей сега ще те заколя, ще те наръгам, ще те заколя, ще ти изгоря къщата“ не може да бъде изведен от събрания от него доказателствен материал, тъй като е формулиран единствено в показанията на свид. И. П. от 23.08.2021г. на досъдебното производство, но тези показания не са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК чрез прочитането им. Не е допустимо съдът да приема за установени факти, за които не е събрал доказателства.

4

Вследствие на допуснатите нарушения при събирането и проверката на доказателствата в хода на проведеното съдебно следствие се е стигнало и до нарушения при обосноваването на съдебния акт и в частност при обсъждането и анализа на доказателствените материали и при установяването на фактите.

В настоящия случай мотивите на съда не разкриват изискуемото подробно, цялостно и аналитично обсъждане на всички събрани и проверени по делото доказателства, т.е. не е извършен надлежен анализ на доказателствата, което прави и невъзможна проверката на волята на съда относно тяхната оценка. В случая районния съд само е маркирал събрания доказателствен материал и то не целия, тъй като в хода на съдебното следствие са приобщени две заключения - на „комплексна психолого – психиатрична експертиза“ и на „комплексна съдебно – психологична експертиза“ (въпреки че последната не е комплексна), а е цитирал „заключенията на ВЛ по КСППЕ“, макар че видно от протокола от съдебно заседание от 27.04.2023г. не е изслушвано заключение по експертиза с такава абревиатура. Налице е и противоречие – от една страна е посочено, че фактическата обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. П. и М. К.а (очевидци), а от друга страна съдът приема, че показанията на свид. К.а са „частично недостоверни“, без да посочи в коя част. Освен това, след като е прочел показания на свидетелите М.

П. и П. П., дадени на досъдебното производство поради противоречие с показанията им, дадени в хода на съдебното следствие, районният съд е предоставил на всеки от двамата свидетели да избере без обяснение за причините кой вариант на показанията си да подкрепи, като не е положил усилия да изясни на какво се дължат противоречията, с оглед на които е приложил процедурата по чл. 281 НПК. Липсва каквото и да е индивидуално обсъждане на показанията на М. П. и П. П. от двете процесуални фази и съпътстващи това обсъждане изводи относно достоверния вариант на свидетелстването им (след като е прието наличие на противоречия в показанията от двете фази).