Определение № 2927 от 18.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2024/2021
- Вид
- Определение № 2927
- Подписан
- 18.08.2021
- В сила
- 18.08.2021
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- § 4, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 4, ал. 11 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2927 гр. Варна , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Артвижън“ ЕООД срещу Решение № 261641 от 17.05.2021г. по гр.д. № 6695/2020г. по описа на ВРС, ХXХIХ-ти състав, с което на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2395.06 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ сграда – трафопост, с площ от 7.74 кв.м. с трансформатор 253.74 КВ, находящ се в ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр.
Аксаково, обл. Варна, с административен адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „Георги Петлешев“ № 1, в периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Съдържа доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /1948-1975г. и 1075-1999г./. към процесната сграда – трафопост, която не съставлява нито съоръжение, нито електрическа уредба или мрежа за пренос и разпространение на ел. енергия по смисъла на тези законови разпоредби. Установено е по делото, че процесната сграда – трафопост е вписана като дълготраен материален актив в активите на „Артвижън“ ЕООД. Няма спор по делото, че освен описания трафопост в дворното място, собственост на ищеца се намира още един трафопост, долепен до процесния, който е с площ от 24 кв.м. и който до края на м. април 2019г. се е поддържал от 1
„ЕРП Север“ АД. Представената справка от ответника не установява в баланса му да е записана именно процесната сграда, а не съседния трафопост с площ от 24 кв.м. До м. април 2019г. процесният трафопост с площ от 7 кв.м. не е бил ползван от ответното дружество, но вероятно поради объркване в диспечерските наименования, ответникът е приел, че предложението за изкупуване на трафопоста – собственост на ищеца, касае трафопоста с площ от 24 кв.м., когато започнало прехвърляне на абонатите на ответника от т.нар. „голям трафопост“ към по-малкия, който е собствен на въззивника. Последното следва от мотивите на решението по гр.д. № 3983/2009г., както и от приетото по това дело заключение на СТЕ.
От същите, както и от всички събрани по настоящото дело доказателства се установява, че „селският трафопост“ /процесният с площ 7 кв.м./ е с диспечерско наименование ТП 12 Аксаково и същият е строен през 1957г., а изграденият нов трафопост с диспечерско наименование ТП 12 Червена звезда, с площ от 24 кв.м. е изграден през 1973г. В цитирана съдебна практика се приема, че енергийното предприятие дължи обезщетение на собственика на трафопоста /съвкупност от сграда и съоръжение/ за предоставения му достъп. По делото не е установено ответното дружество да е собственик на процесния обект на основание изкупуване, като ползването му във връзка с поддържане на ел. съоръженията в него, не го прави собственик. Неправилен и в противоречие с § 4, ал. 1 от ЗЕ е правният извод на ВРС, че трофопостовете са изключени от гражданския оборот. Установено е в тази връзка, че трафопост, заедно с масивна постройка – валцова мелница и дворно място, в което те се намират са реституирани по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на наследниците на собствениците на този имот, като отношенията между собственика и енергийното дружество при липса на договор следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване и спазване на принципа, че собственикът има право да получи възнаграждение за ползване на собствената му вещ. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното решение.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението. Сочи, че ищецът не е собственик на процесния трафопост, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството същия е държавна собственост. Съгласно императивните разпоредби на закона ел. уредби, които обслужват повече от едни потребител, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот. Те са останали държавна собственост и неправилно апортирани като ДМА в капитала на кооперация.
Енергийните обекти по ЗЕЕЕ и ЗЕ следва да са собственост на юридически лица, лицензирани да извършват дейности в енергетиката. Така, съгласно § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 4, ал. 11 от ПЗР на ЗЕ, енергийните обекти не се включват в предмет на сделки, ако чрез тях се снабдява енергия повече от един потребител, какъвто несъмнено е настоящият случай. Тези обекти следва да бъдат прехвърлени на енергийното предприятие по предвидения за това ред, ако вече не са в негова собственост. Установено е по делото, че съгласно извадка от инвентарна книга на ЕРП Север, като собствен на дружеството актив е 2 заведен именно по-малкият от двата трафопоста с диспечерско наименование ТП 12 Аксаково, ведно със земята, сградата и кабел средно напрежение. В този смисъл е правилен изводът, че след като ищецът не е собственик на спорния трафопост, то същият не би могъл да се обедни от ползването от ЕРП Север на сградата и разположените в нея съоръжения.
Отправил искане в тази връзка обжалваното решение като правилно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирани са от активно легитимирана страна по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3