Определение № 35080 от 28.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35080 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110128854 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 28854/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Инвест 2020“ АД срещу „Лион Трейдинг“ ООД и „Кредит Инвест Консулт“ ООД, с която се твърди, че между „МКБ Юнионбанк“ АД, като кредитор, и ответника „Лион Трейдинг“ ООД, като кредитополучател били сключени два договора за кредит, а именно Договор за кредит № 314-1071/25.09.2007 г. и Договор за кредит № 314-1072/25.09.2007 г. Поддържа, че за обезпечаване на задълженията си по посочените договори за кредит кредитополучателят „Лион Трейдинг“ ООД учредило в полза на кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД договорни ипотеки с Нотариален акт № 114, том 5, рег. № 8677, дело № 846/2007 г. и Нотариален акт № 115, том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007 г., и двата по описа на нотариус Т.К., с рег. № 227 в НК, върху собствения си недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор ***, целият със застроена и незастроена площ от 455 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 530 кв.м., и построените в него сгради. Навежда доводи, че на 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 2504/2013 г. по описа на PC-Пловдив в полза на кредитополучателя „МКБ Юнионбанк“ АД бил издаден изпълнителен лист за вземанията му по Договор за кредит № 314-1071/25.09.2007 г., обезпечени с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 114, том 5, рег. № 8677, дело № 846/2007 г. А на 18.02.2013 г. по ч. гр. д. № 2503/2013 г. по описа на PC-Пловдив в полза на кредитополучателя „МКБ Юнионбанк“ АД бил издаден изпълнителен лист за вземанията му по Договор за кредит № 314-1072/25.09.2007 г., обезпечени с договорна ипотека, 1 учредена с Нотариален акт № 115, том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007 г. Излага съображения, че през 2015 г. настъпило универсално правоприемство между „МКБ Юнионбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Твърди, че на 07.12.2018 г. с договор за цесия, ведно с Приложение № 29 към него, съдържащо индивидуализацията на прехвърляните вземания, „ПИБ“ АД прехвърлило на „С. Г. Груп“ ООД вземанията си по горепосочените договори за кредит, обезпечени с горепосочените договорни ипотеки.

Поддържа, че „С. Г. Груп“ АД (с предишно наименование „С. Г. Груп“ ООД) прехвърлило посочените вземания на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.02.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него. Инвокира доводи, че ответникът „Кредит Инвест Консулт“ ООД, в качеството си на ипотекарен кредитор, претендирал правото да се удовлетвори предпочитателно от цената на ипотекираните недвижими имоти, находящи се на адрес гр. Пловдив, ул. „Владая“ 4, включително спрямо процесната сграда с идентификатор *** с прилежащите идеални части от земята, като твърдял, че този имот също е предмет на учредените договорни ипотеки. Развива съображения, че на 14.09.2010 г. ответникът – кредитополучател „Лион Трейдинг“ ООД апортирало притежаваните от него недвижими имоти, находящи се в гр. ......., в „Лион Инвест Груп“ АД. В периода 2011 г. – 2013 г. „Лион Инвест Груп“ АД извършило ново строителство в поземления имот, находящ се в гр. ......., съгласно издадените му разрешение за строеж № 3/27.01.2011 г. на гл. архитект на район „Източен“, общ. Пловдив, и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 8/06.06.2023 г. Твърди, че на 10.02.2016 г. целият поземлен имот с всички съществуващи в него обекти (стари и новопостроени), включително и процесната сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. ......., били апортирани от „Лион Инвест Груп“ АД в ищцовото дружество „Инвест 2020“ АД, поради което последният станал собственик на процесния недвижим имот. Навежда доводи, че на 30.07.2020 г., въз основа на издадените в полза на първоначалния кредитор „МКБ Юнионбанк“ АД и договора за цесия от 07.12.2018 г. по молба на цесионера „С. Г. Груп“ ЕАД било образувано изп. дело № 431/2020 г. по описа на ЧСИ Г., а на 17.10.2023 г. като взискател бил конституиран ответното дружество „Кредит Инвест Консулт“ ООД. Излага съображения, че учредените договорни ипотеки обхващат единствено недвижимите имоти, индивидуализирани в съответните нотариалните актове, но не и процесната сграда с идентификатор *** и прилежащите идеални части от земята, находяща се в гр. ........ Твърди, че по отношение на посочената сграда и прилежащите към нея идеални части от земята не е било учредено валидно договорно ипотечно право. Поддържа, че впоследствие новият ипотекарен кредитор е извършил разделяне на ипотекирания поземлен имот с идентификатор ***, като 49,10/529 ид. ч. от същия са били придадени към процесната сграда с идентификатор ***.

Според ищеца, чрез обособяването на идеални части от първоначално ипотекирания поземлен имот и придаването им към отделните сгради и самостоятелни обекти в сградата, ипотекарният кредитор и съдебният изпълнител са изменили обхвата на действително ипотекираните недвижими имоти, което било недопустимо. Отделно от това поддържа, че с двата договора за ипотека не е било учредено ипотечно право и върху правото на строеж, което той притежавал. Инвокира доводи, че чрез разделянето на идеални части от земята и придаването им към изградените върху нея отделни обекти, а впоследствие и чрез тяхната продажба на публична продан, фактически се е стигнало до положение, при което приобретателите на тези обекти придобиват и съответната част от правото на строеж върху земята. Прави извод, че по този начин се засягат неговите права върху притежаваното от него право на строеж, което не е било предмет на учредените договорни ипотеки. Освен това твърди, че процесната сграда с идентификатор *** не притежава самостоятелно функционално предназначение, а е функционално и технологично свързана с останалите сгради, разположени в имота тъй като сградата представлявала обект за енергопроизводство, от който започват всички разпределителни тръби, представляващи част 2 от общата климатична система на сградите в имота. Поддържа, че основното предназначение на целия имот било производствен обект за хранително производство, като производствената дейност била съсредоточена в основния самостоятелен обект с идентификатор ***. Навежда доводи, че и този самостоятелен обект не е обхванат от учреденото ипотечно право, тъй като е възникнал след учредяването на ипотеката в резултат на извършено ново строителство от междинния собственик „Лион Инвест Груп“ АД. Развива аргументи, че процесната сграда с идентификатор *** и припадащите се към нея идеални части от земята не попадат в обхвата на учредените договорни ипотеки, поради което върху тях не съществува ипотечно право в полза на настоящия ипотекарен кредитор. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства. Иска съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че върху не са учредени договорни ипотеки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Кредит Инвест Консулт“ ООД. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като било налице противоречие между интересите на ищцовото дружество и органния му представител, поради което на основание чл. 29, ал. 4 ГПК на ищцовото дружество следвало да бъде назначен особен представител. Освен това искът следвало да бъде предявен срещу всички длъжници в изпълнителното производство, а именно и срещу поръчителите С. М., А.

М. и И.М., които имали това качество по силата на Анекс № 5/30.05.2011 г. към Договор за кредит № 314-1071/25.09.2007 г., обезпечен с договорна ипотека № 114, том 5, рег. № 8677, дело № 846/2007 г. и Анекс № 4/30.05.2011 г. към Договор за кредит № 314-1072/25.09.2007 г., обезпечен с договорна ипотека № 115,том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007 г. Твърди, че изпълнителните листове, въз основа на които било образувано изп. дело № 431/2020 г. на ЧСИ Г., били издадени именно въз основа на посочените два анекса. Поддържа, че процесната сграда с идентификатор *** не е била новопостроена. Навежда доводи, че за процесната сграда не били представени никакви строителни книжа, разрешение за строеж или за доказателства за уредено право на строеж. Поддържа, че от приложените към исковата молба строителни книжа се установявало, че още към 2011 г., т.е. преди започване на преустройството, в имота са съществували изградени сгради, поради което същите са били предмет на учредените 2007 г. ипотеки. Твърди, че към момента на учредяване на договорните ипотеки, обективирани в посочените в исковата молба нотариални актове, описаният недвижим имот вече е съществувал. Обосновава, че от съдържанието на двата ипотечни акта се установявало, че ипотеките били учредени не само върху поземления имот, но и върху съществуващите в него сгради, както и върху всички подобрения в същия недвижим имот. Развива аргументи, че е без правно значение е дали приращението може да се ползва самостоятелно и да бъде обособено като отделен обект, тъй като при трансформиране на правото на строеж в право на собственост (с изграждане на сградата в груб строеж) ипотеката преминава от ипотекирания имот върху постройката и се разпростира и върху заместващата облага, а разпореждането с част от ипотекирания имот в полза на трето лице, не освобождава прехвърлената част от ипотечната тежест за цялото вземане, без съгласие на кредитора, съответно ипотеката, наложена върху дворно място и сгради, разпростира действието си и върху бъдещи приращения върху имота във вида на новопостроена сграда на мястото на съборените по време на действие на ипотеката. Прави доказателствени искания за приемане на представени към отговора на исковата молба писмени доказателства, както и за допускане изслушването на СТЕ, която да отговори на задачите, поставени в отговора на исковата молба. Иска отхвърляне на предявения иск.

Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Лион Трейдинг“ ООД и не е изразено становище по предявения иск.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира 3 следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално субективно, пасивно съединен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че отводът за нередовност на исковата молба, който е направен от ответника с отговора на исковата молба е неонователен. Съдът намира, че в случая не са налице противоречиви интереси между ищеца и неговия органен представител, доколкото по твърдения на страните последният имал качеството на поръчител. Касае се за различни правоотношения, а противоречиви интереси биха възникнали евентуално по регресно вземане на поръчителя срещу главния длъжник, което не е предмет на настоящият спор. В тази насока въпросът за поръчителството касае отделни акцесорни отношения, доколкото поръчители не са страни по твърдените ипотечни актове, респ. по възникналото ипотечно право, поради което същи не следва да участват като страни по делото. Тоест, ищецът не следва да предявява исковете си и срещу тях. Следователно отводът за нередовност на исковата молба трябва да бъде оставен без уважение.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнало ипотечно право, което не е погасено и обхваща процесния недвижим имот; 2) вземането по изпълнителното дело по което се провежда принудителното изпълнение, което е насочено към имота да е обезпечено с твърдяното ипотечно право, респ. че е придобил с надлежен валиден прехвърлителен способ вземане, което е обезпечено с проценото ипотечно право.