Решение № 1303 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110106651 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К. И. Л., ЕГН ********** и А. Р. Г., ЕГН **********, действащи чрез адв. З. О., срещу А. на М. с., БУЛСТАТ *, действаща чрез юрк. Е. К., субективно активно съединени негаторни искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне от поземлен имот с площ от 8 450 кв. м., намиращ се в землището на гр. В., м-ст „Св. К.“, съставляващ по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл. № *, при граници: от север – магистрала „З. п. – В.“; от юг и от запад – стара ограда на Е.; от изток – ограда на Е., заснет в КК и КР на гр. В. с идентификатор № *, собственост на ищците, оградата по северната граница на този имот с дължина около 58 метра, евентуално – да премахне част от тази ограда с дължина от 9 метра, започвайки от североизточния ъгъл на имота в посока на запад.

Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили при равни квоти от по ½ ид. ч. абсолютното вещно право на собственост върху гореописания недвижим имот с ид. * на 13.10.2017 г. от В. К. С. по силата на правна сделка, а именно договор за покупко-продажба, материализиран в нот. акт № * г. по описа на Ж. Т. – Нотариус с район на действие – района на РС-Варна, вписана в НК под рег. № *. Сочи се, че праводателят на ищците бил придобил прехвърленото вещно право на собственост въз основа на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, извършено с решение от 06.07.1997 г., постановено по гр. д. № 1912 по описа за 1996 г. на РС-Варна, ГО, 12-ти съдебен състав, потвърдено с решение от 29.04.1998 г., постановено по в. гр. д. № 1215 по описа за 1997 г. на ОС-Варна. Въз основа на тези съдебни актове Поземлена комисия – гр. В. е издала Решение № 824 от 10.10.2001 г. за възстановяване правото на собственост в полза на В. К. С., като наследник на наследодателя му Константин Г. С.. Поддържа се, че с решение № 93 от 24.04.2013 г., постановено по гр. д.

№ 1535 по описа за 2010 г. на ВКС, I ГО държавата била осъдена да предаде на В. К. С. владението върху процесния поземлен имот с площ от 8 450 кв. м.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на решението на върховната инстанция, било образувано изп. дело № 466 по описа за 2013 г. на ЧСИ С. К.-Д., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна, като на 12.06.2014 г. В. К. С. бил 1 въведен във владение на поземления имот с ид. № *. Границите на имота били трасирани, означени и координирани с протокол № 206/13.06.2014 г. от правоспособното лице Т. В..

Излага се, че собственият на ищците поземлен имот се намирал изцяло зад оградата на Стопанство „Е.“ – тя го ограждала от север и от изток по цялата му граница. Оградата била трайна, изпълнена от бетонови и метални елементи. Дължината й по северната граница на имота на ищците била около 58 метра, а по източната му граница – около 140 метра. Сочи се, че по границата на имота на ищците от юг и от запад към територията на Стопанство „Е.“ нямало ограда.

Твърди се, че по силата на чл. 4, ал. 2 и списъка-приложение към него от Постановление № 194 на МС от 06.08.2009 г., обн. ДВ, бр. 64/2009 г., Стопанство „Е.“ било предоставено за ползване и управление на Администрацията на МС.

Поддържа се, че от датата на извършване на въвода във владение и до предявяването на настоящи иск ответната администрация не била премахнала процесната ограда, ограждаща имота на ищците от север и от изток, въпреки исканията на последните.

Сочи се, че до територията на Стопанство „Е.“ нямало свободен достъп, а имало пропускателен режим, осъществяван от Национална служба за охрана, което препятствало физически достъпа на ищците до собствения им имот, което ограничавало упражняването на правото им на собственост върху ПИ с идентификатор * съобразно предназначението му, което обуславяло правния им интерес от сезиране на съда с петиторния иск по чл. 109 от ЗС.

По същество ищците претендират за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Излага се, че с Постановление № 118 на МС от 21.06.1993 г. за използването на недвижими имоти – публична държавна собственост било предвидено Стопанство „Е.“ да се ползва за официални мероприятия на висшите държавни органи. С Решение № 1050/29.12.1997 г. на МС, Стопанство „Е.“ било предоставено на Министерски съвет за управление и стопанисване за държавни представителни нужди. Целият имот бил със статут на публична държавна собственост и статутът му не бил променян с последващ акт на МС.

Към момента бил актуален Акт за публична държавна собственост № 8200/27.03.2012 г. и скица за поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., представляващ Стопанство „Е.“, целият с площ от 882 668 кв. м.

Не се спори, че с гореописаното решение на ВКС част от имота, представляващ Стопанство „Е.“, а именно имот с площ от 8 450 кв. м., намиращ се в землището на гр. В., мст „Св. К.“, съставляващ по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл. № *, при граници: от север – магистрала „З. п. – В.“; от юг и от запад – стара ограда на Е.; от изток – ограда на Е., бил признат за собственост на В. К. С., от който ищците впоследствие са го закупили.

Не се спори, че през 2014 г. е извършен въвод във владение на имота по принудителен ред чрез ЧСИ.

Излага се, че след тези събития в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. е извършено нанасяне на нов ПИ с проектен идентификатор * с площ от 8 450 кв. м. и ПИ с проектен идентификатор * с площ от 874 218 кв. м. – Стопанство „Е.“. Твърди се, че в изпълнение на съдебното решение на ВКС била намалена първоначалната площ на Стопанство „Е.“ с 8 450 кв. м.

Твърди се обаче, че ПИ с ид. * с проектна площ 8 450 кв. м. като част от Стопанство „Е.“ попада в площта, която съгласно Заповеди №№ РД0Р-4/03.05.2012 г. и РД9Р13/03.05.2012 г. на министъра на културата е обявена за недвижима културна ценност с категория „национално значение“. С последваща Заповед № РД-9-2/27.02.2013 г. на министъра на културата бил предоставен статут на групова недвижима културна ценностархитектурно-строителна, историческа, художествена, археологическа, парково и градинско изкуство и културен ландшафт – на комплекс „Дворец „Е.““ и прилежащия му парк, м-ст „С.“, кв. „Е.“, р-н „П.“, общ. В., обл. В., с категория „национално значение“. Оградата в случая е следвало да се разглежда като част от единна композиция – паметник на парковото 2 и градинско изкуство, т.е. имотът и оградата съставлявали цялостна неделима композиция, която била обект на опазване и съхранение.

Поддържа се, че ответникът е въвел във владение ищците в ПИ с ид. № * и последните можели да ползват имота, когато си пожелаят. Доколкото обаче Стопанство „Е.“, вкл. неговата ограда, било недвижима културна ценност с национално значение и са били предвидени ограничения по отношение на начина на ползването му, извън правомощията на ответника било да осъществява неоснователни действия, както и да създава пречки на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Т.е. твърди се, че създаването на пречки за собствениците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем произтича от статута на Стопанство „Е.“, а не от незаконосъобразните действия/бездействия на ответната администрация.

Отделно се поддържа, че не са налице въздействия върху вещта на ищците от страна на ответника по-големи от обикновените, доколкото праводателят им бил въведен във владението на имота. Не се оспорва, че оградата на цялата северна страна на имота е от около 58 метра, но се сочи, че 50 метра от тях са граница с имота собственост на ответника с ид. № *, поради което искането за премахването на оградата в тази част от границата било неоснователно, тъй като тя служила за разделител между двата съседни имота, респективно на ищците и ответника. Неоснователно било и евентуалното искане за премахване на част от тази ограда с дължина от 9 метра, доколкото лицето на ПИ с ид. № * към магистрален път В.

– З. п. било в размер на 8 метра, поради което премахването на оградата с размер 9 метра би оставило без ограда част от имота на ответника.

Отделно се твърди, че оградата била законно построена, докато имотът бил държавна собственост преди реституцията му, поради което построеното не представлява неоснователно действие по смисъла на закона, тъй като собственикът на земята е длъжен да търпи законно построените в имота недвижимости, за които било налице право на строеж.

По същество се моли съдът да остави исковете без уважение като ги отхвърли.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. О., чрез който поддържат исковата молба и молят за уважаването на предявените искове. В депозираните писмени бележки доразвиват своите доводи за основателност на исковете.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. В депозираните писмени бележки доразвиват своите възражения за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.

Пред настоящия съдебен състав е поставен за разглеждане предявен негаторен иск с правна квалификация по чл. 109 от ЗС в условията на първоначално субективно активно съединяване. Предмет на негаторния иск е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта на ищците.

За да бъде уважен предявеният петиторен иск, ищците следва да установят по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички 3 елементи от фактическия състав на иска, както следва: 1./ неоснователността на действията на ответника по негаторния иск; 2./ създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост върху ПИ с ид. № * в неговия пълен обем, както и 3./ причинната връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищците и поведението на ответника. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – да докаже своите дилаторни и перемпторни възражения.

Не се спори по делото, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните правнорелевантни юридически факти по делото:

- че ищците са съсобственици при равни квоти от по ½ ид. ч. на поземлен имот с площ от 8 450 кв. м., намиращ се в землището на гр. В., м-ст „Св. К.“, съставляващ по КП от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл. № *, при граници: от север – магистрала „З. п. – В.“; от юг и от запад – стара ограда на Е.; от изток – ограда на Е., заснет в КК и КР на гр. В. с идентификатор № *, който юридически факт се констатира по несъмнен начин и от ангажирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. по описа на нотариус Ж. Т., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна;