Решение № 391 от 01.02.2024, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 391

Стара Загора,01.02.2024 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка Христова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 347 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.

Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х., понастоящем с адрес ***, против отказ, обективиран в уведомление от 29.05.2023 г. на Началника на Затвора – Стара Загора, да разреши на л.св. М.Х. да получи седем заявени допълнителни хранителни пратки през месец май 2023 г., на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за противоречието му със закона и нарушаващ правото на лишения от свобода по чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.10 от ХОПЕС.

Жалбоподателят твърди, че на 18.05.2023 г. е депозирал молба до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023 г., с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през м. май 2023 г. седем допълнителни хранителни пратки, посочени в заявлението, за празници на регистрирани в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерски съвет, за календарната 2023 г. Счита, че отказаното право да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС седем допълнителни хранителни пратки през месец май 2023 г. е в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане обжалваният отказ на Началника на Затвора Стара Загора да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа, че случаите, в които за началника на съответното място за лишаване от свобода възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт, са изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС, поради което и при липсата на нормативно предвидено задължение за Началника на Затвора – Стара Загора да се произнася с изричен акт по см. на чл.21 от АПК в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Излага доводи, че доколкото Х. се е самоопределил като лице, изповядващо религията „ислям“, при прилагането на чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.82, ал.3 от ППЗИНС, за м. май 2023г. лишеният от свобода е имал право само на една редовна хранителна пратка, но е нямал право на допълнителни хранителни пратки, тъй като през този месец няма религиозен празник на Мюсюлманското вероизповедание. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и в условията на алтернативност – да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2023 г. жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Х., е депозирал молба – декларация до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023 г., с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м. май 2023г. седем допълнителни хранителни пратки, посочени в молбата, както следва: 1. За празника „Шавуот“ на 26.05.2023г. – празник на Религиозната общност на евреите; 2. За празниците „Възнесение Господне“ на 18.05.2023 г. и „

Петдесетница на 28.05.2023 година. – празници на Арменската апостолическа православна света църква; 3. За празника „Весак“ на 05.05.2023 година – празник на Будистката общност в България 4. За празниците „ Декларацията на Баб“ на 24.05.2023 година и „Възкресението на Бахаулла“ на 29.05.2023 година – празници на Бахайската общност в България и 5. За празника в събота на 27 май 2023г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от седмия ден. Х. е декларирал, че изповядва религиите и празнува религиозните празници на регистрираните в РБългария вероизповедания.

С оспорения в настоящото съдебно производство акт на Началника на Затвора – Стара Загора, обективиран в уведомление от 29.05.2023г., след разглеждане на подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023г., е прието, че доживотно осъденият М.Х. за месец май 2023 г. има право да получи на само една хранителна пратка – една на основание чл.98, ал.2 от ЗИНЗС, но няма права да получи седем броя допълнителни пратки на основание чл. 82,ал.3 от ППЗИЗС , тъй като през този месец няма празник на Мюсюлманското везоизповедание.. Така постановеният акт на Началника на Затвора – Стара Загора имплицитно съдържа и отказ да бъде признато правото и съотв. да бъде разрешено на л.св. М.Х. да получи заявените на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС седем броя допълнителни хранителни пратки през месец май 2023 г. Формираният отказ е обоснован със съображения, основани на съдържащата се в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС нормативна регламентация и мотивите на Решение № 438 от 29.11.2021г. по адм. дело № 590/2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Прието е, че тъй като доживотно осъденият М. Х. се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско вероизповедание, няма право да получи седем допълнителни хранителни пратки по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС през м. май 2023 г., тъй като през месец май няма религиозни празници на Мюсюлманското вероизповедание.

По допустимостта на жалбата:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

За извършването на преценка дали един акт представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой орган и в какво качество е направено волеизявлението; съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и следващите се от акта правни последици. В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, че „доживотно осъденият М.Х. за месец май 2023г. има право да получи само една хранителна пратка – една на основание чл.98, ал.2 от ЗИНЗС, няма право да получи допълнителни хранителни пратки, имплицитно съдържащо отричане на заявеното от л.св. право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи заявените допълнителни хранителни пратки през месец май 2023 г., представлява волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни правомощия (по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на осъдените).

Съдържанието на волеизявлението сочи на отричане на заявеното от Х. като възникнало и съществуващо право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи седем броя допълнителни хранителни пратки за м. май 2023г. което има за последица невъзможност за упражняване и за реализиране на твърдяното право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Ако и правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС да възниква по силата на закона, то упражняването му е обусловено от постановяването на акт (вкл. и под формата на резолюция) от Началника на Затвора или от оправомощено от него длъжностно лице, за признаване на това право като условие за неговото реализиране. В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника на Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи заявените в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на лишения от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на Затвора – Стара Загора да признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС като условие за неговото упражняване, засяга и ограничава претендирано от лишения от свобода право, което определя това волеизявление като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

Във връзка с възраженията на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че макар и в ЗИНЗС/ППЗИНЗС да не е предвидено изрично задължение за началника на МЛС за произнасяне с индивидуален административен акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на наказаният, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС, е и разпоредбата на §4б от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на МЛС, който има характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, приема, че разгледана по същество жалбата, е частично основателна.

Обжалваният административен акт е постановен от материално компетентен орган - Началника на Затвора - Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, като съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. възприетите от Началника на Затвора – Стара Загора като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на отреченото/отказаното право на лишения от свобода да получи през м. май 2023г. заявените от него седем допълнителни хранителни пратки по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС.

Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни пратки нормативно е регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2, изр. второ е регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна пратка в две хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви на лишените от свобода и 2. ако бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.