Присъда № 83 от 22.10.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД №1083/2025г.

Мотиви:

Обвинението е против подсъдимата М. М. В. от с.Д., обл.Пазарджик за това, че в гр. Помевик, Република Франция, след като е била осъдена с влязло в сила на 26.05.2022 г. решение по гр. д. № 3206/2021 г. на PC Пазарджик, да издържа свои низходящи - малолетните си синове Я. М. и Д. М., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 39 месечни вноски - по 190 лв. за детето Я. М. и по 180 лв. за детето Д. М., за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2025 г. включително, на обща стойност 14 430 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По реда на чл.370 и сл.НПК и съобразно чл.371т.2 НПК подсъдимата В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът адв.П.П. счита ,че обвинението не е доказано от субективна страна, както и в условията на евентуалност взема становище относно наказанието, което следва да бъде наложено.

По делото са конституирани като частни обвинители пострадалите Я. А.

М., ЕГН ********** и Д. А. М., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител А. Я. М..

Повереникът адв. И. М. счита обвинението за доказано.

Обвинението се поддържа от Прокурора,така както е предявено.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, чл.14 и 18 НПК, както и съобразно чл.372 ал.4 НПК,от фактическа страна прие за установено следното:

С влязло в сила на 26.05.2022 г. Решение №241/08.03.2022г по гр. д. № 3206/2021 г. на Pайонен съд Пазарджик, подсъдимата М. В. била осъдена да изплаща месечна издръжка на малолетните си деца Я. А. М., ЕГН ********** и Д. А. М., ЕГН ********** по 190 лв. за Я. М. и по 180 лв. за Д. М., или общо по 370 лв. месечно. Мястото на плащане на издръжката било гр.

Помевик, Република Франция, където постоянно живеели пострадалите, заедно с баща им св. А. Я. М.. Подсъдимата В. не изпълнявала това свое задължение, като за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2025 г., включително, не погасила нито една месечна вноска.

Такава фактическа обстановка Съдът прие въз основа признанието на фактите по обвинението от подсъдимата В., което признание кореспондира изцяло с показанията на свидетелите Т. С., Я. А. М., А. Я. М., М. Я. Я. и И. К.

В., както и приетите Решение №241/08.03.2022г по гр. д. № 3206/2021 г. на Pайонен съд Пазарджик, писмо изх.№8065/02.08.2023г. на ЧСИ Г. Т. .

При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен 1 начин,че подсъдимата М. М. В. ,в гр. Помевик, Република Франция, след като е била осъдена с влязло в сила на 26.05.2022 г. Решение по гр. д. № 3206/2021 г. на PC Пазарджик да издържа свои низходящи - малолетните си синове Я. М. и Д. М., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 39 месечни вноски - по 190 лв. за детето Я. М. и по 180 лв. за детето Д. М., за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2025 г. включително, на обща стойност 14 430 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обектива страна Съдът счита, че е осъществено от подсъдимата В. изпълнителното деяние „неизпълнение на две или повече месечни вноски“ през инкриминирания период. В този аспект съдебната практика е приела, че задължението е „периодично и срочно“ и дори и само забавата води до „неизпълнение“ в наказателноправен смисъл, тъй като издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата.

Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата В. чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение за заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за децата Я. М. и Д. М..

Задължението за издръжка е „носимо“ и се изпълнява по местожителството на кредитора , в настоящия случай по местожителството на бащата А. М. в гр.

Помевик, Република Франция.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие , трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимата В. е осъществила състава на изпълнителното деяние на престъплението за инкриминирания период, тъй като е бездействала и не е изплатила присъдената за децата и издръжка за всеки един от посочените месеци.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“,какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка.

Съдът не споделя доводът на защитата за липсата на субективния елемент, доколкото се твърди, че на подсъдимата не е била предоставена банкова сметка, по която да се превеждат парите и отделно на нея и е било трудно всеки месец да ходи до Франция, за да занесе издръжката.

В този аспект следва да се отбележи, че видно от цитираното писмо изх.

№8065/02.08.2023г. на ЧСИ Г. Т. , срещу подсъдимата М. В. е образувано изпълнително дело №276/2022г. за присъдената издръжка на децата Я. М. и Д. М., като към 02.08.2023г. задължението по изпълнителното дело е 5895.06лв. Покана за доброволно изпълнение е връчена на 17.10.2022г. на подсъдимата чрез И. К. В., майка на М. В..

Следователно, най-малко след тази дата подсъдимата В. е имала възможност да изпълнява задълженията си по дължимата издръжка, извършвайки плащане по съответната сметка на ЧСИ по изпълнителното дело.

Но и за периода от началото на инкриминирания период – м.май 2022г. до датата на връчване на призовка за доброволно изпълнение на 17.10.2022г.

2 няма никакви доказателства, а и не се твърди от подсъдимата да е инициирала плащане по издръжката.

Също така,от Справка за пътувания на подсъдимата В./т.1л.67/ е видно, че за същата има регистрирани три излизания от Република България на дати – 16.03.2022г.; 06.05.2023г. и 24.04.2024г., както и влизане в Република България на 23.12.2022г. Налага се извода, че подсъдимата е имала възможност да пътува извън страната , а следователно и до Република Франция, в частност и до местоизпълнението на задължението за издръжка.

Подсъдимата В. е съзнавала, че е била осъдена да издържа свои низходящи, знаела е размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски. Тя е знаела, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение. В този аспект по делото се установи, че подсъдимата В. не притежава значимо движимо или недвижимо имущество,няма и регистрирани трудови договори през инкриминирания период. В същото време обаче не са установени обективни обстоятелства, които да и пречат да реализира доходи, пък било и без наличието на сключен трудов договор.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата В. за описаното по-горе престъпление по чл.183 ал.1 НК, с предвидено наказание лишаване от свобода до 1г. или пробация, при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства Съдът намери, че следва да се наложи наказание пробация.

Съдът отчете наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства:

Подсъдимата В. още на досъдебното производство е признала фактите по обвинението. Видно от Декларация за семейно и материално положение, М. В. не реализира трудови доходи и не притежава значимо имущество, като тези обстоятелства са в унисон и с прието писмо от ТД НАП Пловдив,офис Пазарджик . Подсъдимата В. е неосъждана, видно от Справката и за съдимост,както и има позитивни характеристични данни в приетата по делото Характеристична справка.

Отегчаващо вината в известна степен е обстоятелството, че издръжката не е изплащана за значителен период от време – 39 месеца, с което несъмнено е затруднено пълноценното задоволяване нуждите на децата Я. М. и Д. М..

При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства Съдът, съобразявайки целите на чл.36ал.1 НК и на основание чл.54 НК счете, че следва да се наложи на подсъдимата В. наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2,а именно “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете мерки за срок от 8 /осем/ месеца.

Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

3

Районен съдия:

4