Определение № 93 от 17.02.2023, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 93

Гр.

Видин, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Трети административен състав в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Николай Витков при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Николай Витков

Административно дело №

142 по описа за

2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Съдът се е произнесъл по процесния правен спор с решение № 7/18.01.2023 г. След постановяване на решението е постъпила молба вх.№ 282/30.01.2023 г. от ответника директор на Дирекция „ОДОП”-Велико Търново, с която се иска да бъде изменено решението в частта на присъдените разноски, като бъдат присъдени в полза на ответника разноски в размер на 7057,52 лева, определени по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Противната страна, редовно уведомена за постъпилата молба, в указания срок представя становище, с което моли искането да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил жалбата, като е осъдил оспорващия да заплати в полза на НАП направените по делото разноски в размер на 360,00 лева, определени по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предложение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: искането е направено в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, направено в срока за обжалване. Срокът за атакуване на постановеното решение по делото е четиринадесет дневен, считано от получаване на съобщението за изготвянето му (чл.211, ал.1 от АПК). Видно от приложеното съобщение, то е връчено на адресата на 18.01.2023 г. Видно от поставеното клеймо върху приложения пощенски плик, молбата за изменение на решението в частта за разноските е изпратена на 26.01.2023 г., т.е. в рамките на срока за обжалване.

Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която не е представила списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Видно от протоколно определение от открито съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 21.12.2022 г., процесуалния представител на ответника, гл. юрк. Е.У., своевременно е представила списък с претендираните разноски, поради което е налице нормативно установената процесуална предпоставка в цитираната разпоредба за допустимост на направеното искане.

Разгледана по същество молбата е основателна. Нормата на чл.143 от АПК, която урежда отговорността за разноски по административни дела, не урежда случая, когато процесуалното представителство на административния орган е осъществявано от юрисконсулт. Предвид липсата на правна уредба на този въпрос в АПК, в настоящето производство приложим е ДОПК, предвид специалната норма на чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, според която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки липсата на изрично препращане към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакцията на цитирания текст безспорно визира именно този ред в производствата по обжалване на ревизионен акт, а не приложения от съда чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24, предл. второ от НЗПП, тъй като именно Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения по съответните видове дела.

При това положение искането на ответника се явява основателно. С оглед приложимата материалноправна разпоредба: чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и материалния интерес в настоящия случай (80094,03 лева), в полза на НАП, като юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от молителя едноличен административен орган, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7057,52 лева.

Поради изложените мотиви, Административен съд Видин,

О П

Р Е Д

Е Л И:

ДОПУСКА

ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 7/18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 142/2022 г. по описа на Административен съд Видин, в частта му, с която жалбоподателят „Мега 80” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.”Екзарх Йосиф I” №

67, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Г.И.М., е осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите направените разноски в производството по делото, като УВЕЛИЧАВА същите от 360,00 (триста и шестдесет) лева на 7057,52 (седем хиляди петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с частна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: