Определение № 885 от 11.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500505 по описа за 2025 година Производството е по реда на. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника в първоинстанционното производство М. М. срещу Определение № 137 о т 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 35/2025 г. по описа на РС – Костинброд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза.

Жалбоподателят твърди, че определението на районния съд е неправилно, тъй като се счита за неправилен изводът на съда, че в производствата по спорна съдебна администрация, каквото е и това по чл. 127б СК, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира приложение и разноските следва да останат за сметка на страните, така както са ги направили. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Моли се съдът да потвърди обжалваното определение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разглеждана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова 1 молба на Х. Г. И. против М. М. с правно основание чл. 127б ал. 1 СК, с която се е искало от съдът да постанови решение, с което да наложи забрана за напускане на Република България на детето Й. М.ов М., ЕГН **********, придружавано от неговия баща – М. М., поради наличие на риск от незаконно извеждане на детето.

С Решение № 52 от 24.02.2025 г. съдът изцяло е отхвърлил така предявения иск, като не се е произнесъл по разноските.

С молба от 27.02.2025 г. ответникът М. М. е поискал допълване на решението в частта на разноските, като на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 2 000 лева.

С обжалваното определение от 04.03.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, тъй като е приел, че в производствата по спорна съдебна администрация разноските по делото следва да останат за страните така както са направени.

Вярно е, че производството по чл. 127б СК представлява такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен за интересите на детето характер, но с ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС се прие, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че в производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните.

Настоящият случай е именно такъв, тъй като с постановеното по делото решение районният съд изцяло е отхвърлил молбата по чл. 127б СК.

Видно от представеното по делото пълномощно от 10.02.2025 г. (стр. 31) уговореното и заплатено от ответника М. М. на адвокат Л. Б. Б. възнаграждение за правна защита и съдействие пред първоинстанционния съд е в размер на 2 000 лв. Съдът намира за основателно направеното с отговора на частната жалба възражение за прекомерност на същото.

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ 2 правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери.

Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази броя на проведените по делото съдебни заседания, намира, че следва в полза на адвокат Л. Б. Б. да се присъдят разноски в размер на 800 лева.

В производството по чл. 248 ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора (включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство. По въпроса за разноските в производството по чл.

248 ГПК има формирана трайна съдебна практика, според която се приема, че 3 в производството по чл. 248 ГПК не се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с обстоятелството, че производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Ето защо, независимо от уважаване на частната жалба, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за настоящото производство.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да се постанови допълване на Решение № 52 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 35/2025 г. по описа на РС – Костинброд с произнасяне в частта за разноските, като ищецът Х. Г. И. следва да се осъди да заплати на адвокат Л. Б. Б. сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съдът счита, че предвид характера на производството и степента на положения труд от адвокат Б. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е справедливо и не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 137 о т 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 35/2025 г. по описа на РС – Костинброд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 52 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 35/2025 г. по описа на РС – Костинброд в частта за разноските, КАТО

ОСЪЖДА Х. Г. И. с ЕГН ********** да заплати на адвокат Л. Б. Б. от Пазарджишка адвокатска колегия с адрес на кантора: гр. София, ул. „Тунджа“ № 3, ет. 1 сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4