Решение № 4388 от 08.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9028/2022
- Вид
- Решение № 4388
- Подписан
- 08.08.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.85, ал.1 · Закон за пощенските услуги
- чл.85, ал.1, т.1 · Закон за пощенските услуги
- чл.85, ал.4 · Закон за пощенските услуги
- чл.403, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4388 гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Т. М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 7404 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 51043/2021 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, „С.“ АД, е осъден да заплати на „ЗД Е.“ АД, на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 055, 90 лв., представляваща неизплатена част от стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 05100543/2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз“ за повредени и негодни за употреба лаптопи - 1 бр. Lenovo IdeaPad 1 и 2 бр. Lenovo IdeaPad 3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 01.09.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата от 48, 69 лв., мораторна лихва за периода 19.03.2021 г. до 31.08.2021 г., като е отхвърлен иска за главница за сумата над уважения размер от 1 055, 90 лв., до пълния претендиран размер от 1 067, 50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2021 г., до окончателното й изплащане, както и иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 48, 69 лв., до пълния претендиран размер от 49, 43 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 702, 28 лв. - разноски в исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 3, 26 лв. - разноски в исковото производство.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „С.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд не е обсъдил 1 възраженията, релевирани с отговора на исковата молба, относно сключения застрахователен договор между ищцовото дружество и „К.” ООД, както и възраженията свързани с правото на ищеца да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.85, ал.4 във връзка с чл.85, ал.1, т.1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и неправилно е приел, че ЗПУ не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. Поддържа, че е налице празнота в закона, която следва да бъде запълнена от общото правило на чл.82, ал.1, изр.1 ЗЗД. Съгласно чл.85, ал.1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на: 1. загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от ДР. В този смисъл е и текстът на Общите условия, който предвижда, че за приетите за основателни рекламации размерът на обезщетението за повредена, унищожена или загубена пратка от вида на процесната е 200 лв. С оглед на това при настъпило увреждане, унищожаване или загубване на пратка и че пощенският оператор дължи в този случай обезщетение, в посочен от Общите условия размер, като следствие от настъпилата рекламационна предпоставка (чл.85, ал.4 ЗПУ). Неправилно решаващият съд е приел, че не е налице разграничение между хипотезите, водещи до настъпване на вреди. Освен ЗПУ съдът е следвало да вземе предвид и разпоредбите на индивидуалния договор, регламентиращ договорното правоотношение, в което застрахователят се е суброгирал.
Счита, че в процесния случай общият режим на чл.82 ЗЗД не може да бъде приложен автоматично, предвид куриерската услуга „обявена стойност”, за която услуга законодателят е решил да даде легална уредба, поради спецификата на предоставяната от въззивника неуниверсална пощенска услуга. Тази специфика се изразява в това, че когато потребителят не обяви съдържанието на своята пратка, операторът, извършващ услугата, няма знанието за конкретното съдържание на тази пратка и съответно за него липсва предвидимост по отношение на вредите, които би причинил при едно евентуално увреждане/загубване на тази пратка. Обратното - при заявена обявена стойност към момента на сключване на договора, операторът е в състояние да предвиди каква би била пряката загуба за потребителя, ако той не изпълни договорните си задължения по повод пратката. Счита, че подобно ограничаване отговорността на куриерския оператор при незаявена стойност на пратката не е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.85, ал.4 ЗПУ го позволява изрично. Законодателят е предоставил правото на куриерският оператор да определи размера на обезщетенията, като последният от своя страна не е ограничил изначално отговорността си, а я е диференцирал в зависимост от това дали по отношение на пратка е заявена услугата обявена стойност. В зависимост от това дали е налице такава, същият ще отговаря за претърпяната загуба (стойността на пратката), като е изключил изрично възможността да обезщетява непреките щети или пропуснатите ползи (чл.51 от Общите условия). Действително застрахователят, съгласно сключения с „К.” ООД договор за застраховка, е изплатил по-голяма сума от тази, която “С.” АД дължи към последното дружество, но в тежест на застрахователя е да 2 изиска от застрахования да предприеме всички онези действия, съгласно действащото законодателство и Общите условия на куриерския оператор (в това число да обяви стойността на пратката си), за да гарантира интересите на застрахователя, в случай, че последният упражни правото си по чл.410 КЗ.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло. Претендира сторените по делото разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗД Е.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че по делото е безспорно установено, че процесната застрахована вещ е била повредена по време на транспортирането й от служители на ответника, за което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в изпълнение на сключен договор за застраховка. Безспорно е установено също така, че е възникнала отговорност за ответното дружество да заплати обезщетение за процесната пратка. Спорът между страните е относно размера на отговорността на ответника. С уведомително писмо изх. № FD 827/05.04.2021 г. от „С.“ АД до „ЗД Е.“ АД, изпратено в отговор на регресната покана, ответното дружество е признало претенцията, като е направило единствено възражение, че съгласно т.72 от Общите си условия размерът на дължимото обезщетение във връзка с настъпилата щета е в размер стойността на вредата, но не е ограничен до не повече от 200 лв., която сума е заплатил на ищеца. Ответното дружество е пощенски оператор.
Съгласно чл.85, ал.1, т.1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случай на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на §1, т.18 от допълнителните разпоредби, а съгласно ал.4 на същата разпоредба конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. Съгласно приложимите от ответното дружество Общи условия е прието, че за пратки с необявена стойност обезщетението е в размер на 200 лв. Законовата разпоредба не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на вредите, които операторът следва да обезщети. В общите условия отговорността на ответното дружество – оператор, също е уредена единствено с посочване на конкретен размер, без разграничаване на характера на вредите, които подлежат на възстановяване, както и предпоставките за пораждане и обхвата на задължението им за възстановяване. С оглед тази празнота и наличието на валидно договорно правоотношение с предмет пощенска услуга, предоставяна от ответното дружество, то приложение следва да намерят общите правила при неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В противен случай би се стигнало до предварително ограничаване на договорната отговорност, въведено от една от страните в правоотношението, каквато не би могла и не е целта на законовата дефиниция на чл.85, ал.4 ЗПУ.
Ако се приеме противното, би се допуснало неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението чрез 3 използване на законовата делегация. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя недостатъци на обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски Решението в частта, с която са отхвърлени предявените исков, е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с „К.“ ООД застраховка „Товари по време на превози“, като на 10.02.2021 г. чрез куриерската фирма ответник „С.“ АД са изпратили до „К.“ ООД техника - различни видове лаптопи. При получаване на стоката в офис на „С.“ АД пред служител на дружеството е установено, че три от лаптопите са счупени, като е съставен двустранен протокол от 11.02.2021 г., в който е описано увреждането на пратката, а именно: 1 бр.
Lenovo IdeaPad 1 на стойност 227.50 щатски долара и 2 бр. Lenovo IdeaPad 3 всеки на стойност 287.50 щатски долара. За причинените вреди е образувана преписка по щета № 05100543/2021г., като е определено обезщетение в размер на 100 % от стойността на увредените стоки или сумата от 1 267, 50 лв. Тази сума е изплатена на „К.“ ООД на 09.03.2021 г. Със заплащането на обезщетение встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, предвид което е отправил покана до ответника да възстанови горепосочената сума. На 14.04.2021 г. от страна на ответника е възстановена сумата от 200 лв., като се е позовал на Общите си условия - при пратка с необявена стойност се заплащало обезщетение в размер на 200 лв. Счита, че законовата уредба не урежда начина на определяне на обезщетението, вида на вредите, а в Общите условия на ответника също няма разграничаване вида на вредите, които подлежат на възстановяване, както и предпоставките за пораждане обхвата на задължението им за възстановяване, поради което приложение следва да намерят общите правила при неизпълнение. Тъй като повредата на товара се дължи на поведението на ответника, същият следва да носи отговорност по общите правила при неизпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 067, 50 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 49, 23 лв. –мораторна лихва за периода 19.03.2021 г. – 31.08.2021 г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че между получателя „К.“ ООД и ответника е налице рамков договор, съгласно който при незастрахована пратка пощенският оператор ще носи отговорност до указаната в Общите условия сума. Услугата за застраховане на пратка е еквивалентна на услугата „обявена стойност“, а подателят на пратката не е заявил тази услуга и не е посочил съдържанието на пратката. Излага съображения, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищцовото дружество, доколкото застрахованият не е спазил изискванията съгласно полицата по отношение уведомяването на застрахователя, както и че не става ясно как е определен размерът на щетите.
Разпечатката съдържа 22 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c43c0080-7a04-448b-b142-7d0f8cb09493