Решение № 629 от 16.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Стара Загора, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100574 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Н. В. Н. твърди, че изпълнителното дело № ******** на ЧСИ ***** **** било образувано на ******* г. с Изпълнителен лист № ***** от ******* г., издаден въз основа на присъда по НОХД № *****/***** г. на Окръжен съд – Стара Загора, с който ищецът е бил осъден да заплати на И. Г.

И. сумата от 10000,00 лева, представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2003 г. до окончателното й изплащане по молба на И. Г. И. – взискател по изпълнителен лист № ***** от ******* г., издаден въз основа на присъда по НОХД № *****/**** г. на Окръжен съд – Стара Загора е образувано горепосоченото дело. Последното плащане от ищеца към взискателя чрез запор на сметка в ***** било направено на 12.01.2021 г. в размер на 230,65 лева по изпълнителното дело № ******** по описа на частен съдебен изпълнител ***** **** при Окръжен съд – Стара Загора. След тази дата – 12.01.2021 г. нямало предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на частния съдебен 1 изпълнител. Счита, че от дата – 12.01.2021 г. било налице бездействие от страна на взискателя, което е продължило повече от 5 /пет/ години и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност с петгодишен срок, като в конкретния случай този срок е изтекъл на 12.01.2026 г. С Постановление на Частен съдебен изпълнител ***** **** с район на действие Окръжен съд – Стара Загора от 01.02.2023 г. било прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело № ******** /настъпила е перемция/.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Н. В. Н., не дължи на И. Г. И., следните суми: сумата в размер на 10 000,00 лева /5115,00 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2003 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Счита, че иска по принцип бил недопустим. Правното основание – чл.

439, ал. 1 ГПК визира – „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението“.

Счита, че в настоящия случай няма изпълнение. За да има правно основание на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК било необходимо да има образувано изпълнително дело. А изп. дело № ******** от **** г. по описа на ЧСИ ***** **** било прекратено с Постановление от 01.02.2023 г. поради настъпила перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не бил налице фактическият състав на правната норма на чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което подаденият иск бил неоснователен. Счита, че ищеца нямал правен интерес да води иска по чл.

439, ал. 1 ГПК, тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, не било образувано ново изпълнително производство срещу него въз основа на издадения изпълнителен лист, след прекратеното вече изп.д. № *****/**** г. на ЧСИ ****. Като кредитор на който се дължат пари, не предприел никакви действия по принудително събиране на визираната сума. Факт било, че след прекратяването на изпълнително дело на ЧСИ ***** **** от 01.02.2023 г. не е предприел никакви правни действия за принудително събиране на сумата. Не си взел изпълнителния лист от делото в оригинал. Оригиналния изпълнителен лист следвало да е още по прекратеното дело № ***** от **** г. на ЧСИ. Не образувал наново изпълнително дело срещу длъжника-ищец. Не е 2 предприемал никакви правни действия за принудително събиране на сумата.

Не предприел и правни действия за принудително събиране на сумата от 10000,00 лева, след последното изпълнително действие на ЧСИ ***** за запор на банкова сметка. Дори не получавал никакви суми от това дело. Дори и съдът да преценял, че след последното изпълнително действие на ЧСИ ***** – запор на банкова сметка от 12.01.2021 година са изминали пет години и е изтекла давността, то моля съдът да приеме, че с действията си не е дал повод и причина за завеждане на настоящото дело. Изпълнителния лист не бил в ответника. Моли за прекратяване на производството, респ. отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адвокат, който моли съда да уважи предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез неговия процесуален представител се явява, като заема позиция за неоснователност на иска. Претендира разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист с № *****/******* г., издаден въз основа на присъда по НОХД № *****/**** г. на Старозагорски окръжен съд, че има образувано изпълнително дело на ЧСИ ***** ***** с № ********, че последната постъпила сума от длъжника е на дата 12.01.2021 г.

От приобщеното копие на изп.д. № ******** /л.30-73 от делото/ по описа на ЧСИ ***** *****, рег. № ***** на КЧСИ - се установява, че въз основа на издаден на ******* г. изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда по НОХД № *****/***** г. на Старозагорски окръжен съд, Н. В. Н. е бил осъдена да заплати на И. Г. И. сумата от 10 000,00 лв. - главница, представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва за периода от 05.07.2003 г. до изплащане на вземането и 300,00 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на И. Г. И. било 3 образувано изп.д. № ******** по описа на ЧСИ ***** *****, рег. № ***** на КЧСИ. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията /л. 31 от делото/. За образуваното изпълнително дело била изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца, която била получена ****** г. От отбелязванията на изпълнителния лист се установява, че регулярно са постъпвали суми в периода 2008 г. – 2014 г. /л. 32 от делото/, като на 02.06.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на ищеца /л. 46 и сл. от делото/. Други запори за били наложени на дата 28.02.2017 г. /л. 52 и сл. от делото/, на дата 28.05.2019 г. /л.60 и сл. от делото/. Отделно от това ответникът на 14.11.2018 г. е подал нарочна молба с искане за извършване на изпълнителни действия /л. 57 от делото/. На дата 13.11.2019 г. ищецът /длъжник/ е подал молба за прекратяване на изпълнителното дело, която е била оставена без уважение /л. 66 – 67 от делото/. Последната постъпила сума от длъжника е на дата 12.01.2021 г.

/230,65 лв./, л. 70 от делото, като на 22.12.2022 г. ЧСИ е наложило още два запора /л. 71-72 от делото/.

При така установените факти, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, 4 въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, която е изпълнителното основание. Съгласно разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията – погасяването им по давност, и ищецът може да се позовава на давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани.

В случая спорът по делото е концентриран както върху основателността на направеното от ищеца възражение за погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист, респ. основателността на иска, така и относно допустимостта на съдебното производство с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като конкретно тезата на ищеца е, че последното изпълнително действие е било на 12.01.2021 г. с реално постъпване на последната парична сума от ищеца, защото това е реално действие по събиране на суми от страна на взискателя, а тезата на ответника е, че последното изпълнително действие е наложените запори на 22.12.2022 г.

1/ По допустимостта на иска - този спор по допустимостта на иска е изцяло правен, но възраженията в отговора на исковата молба относно допустимостта на съдебното производство са неоснователни поради две самостоятелни причини:

1/ Съгласно практиката на ВКС, вкл. тази на инстанционни съдилища обективирана преди всичко в решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр.д.

№ 903/2021 г., III г.о., вкл. цитираните в него определение № 513/24.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1660/2016 г., I т.о., решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по 5 гр.д. № 1812/2015 г., IV г.о., също определение № 2155/27.04.2026 г. на ВКС по гр.д. № 650/2026 г., III г.о. определение № 410/20.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 3172/2018 г., IV г.о., определение № 239/26.05.2022 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 245/2022 г. ясно се сочи, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този случай правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Дори перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.