Решение № 58 от 25.03.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Чирпан, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20245540100384 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К. против Д. Ч. А., ЕГН ********** от XX ул. XX за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 769.29 лева, представляваща такси за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, проведени разговори, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 13.01.20 г. и договор за лизинг от 13.01.20 г., договор за мобилни услуги от 21.07.2020 г. и договор за лизинг от 21.07.20 г., допълнително споразумение от 09.04.21 г. и договор за лизинг от 13.01.20 г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са били прекратени едностранно от ищеца. След предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника поради изпадането му в забава, той дължи и неустойки за прекратяването на договорите в размер на 307.55 лв., които са равни на три месечни абонаментни такси и на разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по договора.

Моли се исковете да са се уважат.

Претендират се разноски.

Исковете са по чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ответникът чрез особения си представител не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.

В съдебно заседание особения представител на ответника заявява, че исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото 1 доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на договорите за мобилни услуги между тях. Към заповедното дело са приложени и приети резюме на договор от 09.04.21 г., допълнително споразумение от 09.04.21 г., договор за лизинг, договор за мобилни услуги, от 13. 01. 20 г., договор за лизинг от 13.01.20 г., договор за мобилни услуги от 21.07.20 г., договор за лизинг от 21.07.20 г., Договорите са надлежно подписани от ответника. Eто защо е налице облигационно правоотношение между страните.

По делото са представени и приети няколко фактури от 05.09.21 г., 05.10.21 г., 05.11.21 г., 05.12.21 г., 05.01.22 г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги по договорите, както и дължимите лизингови вноски. В последната посочената фактура са начислени и вземанията за вноските за лизинг и тези за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Следователно, по аргумент на противното, следва да се приеме, че ищецът е предоставял в полза на ответника достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на първо място месечни такси.

Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо ЧРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал от тези услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за ползвани услуги в размер на 327.84 лева по всички фактури е доказана и основателна. Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.

Относно искът за дължимостта на лизинговите вноски. Сключен е договор за лизинг от 13.01.20 г., с предмет продажба на таблет Самсунг, както и договор за лизинг на базови аксесоари от 13.01.20 г. В договорите има клауза, че лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава вещите във вид, годен за употреба. В Общите условия на тези договори - чл.12, ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания. В конкретната хипотеза основните договори са вече прекратени, предсрочно. С прекратяване на основните договори, стават предсрочно изискуеми всички неплатени лизингови вноски. Дали изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за делото, тъй като и в двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са дължими от ответника. Доколкото по делото няма данни базовите аксесоари и таблет Самсунг да са били върнати или договорът за лизинг да е бил прекратен, то договорът е действал през целия уговорен срок и затова ответникът дължи всички неплатени вноски по лизингите. Те са в размер на общо 133.90 лева. Ето защо искът за лизинговите вноски е основателен и доказан и подлежи на уважаване.

По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното прекратяване на договорите, съдът намира следното:

Претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и съразмерната част от направената отстъпка за нищожни, като неравноправни клаузи, за които съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Тези клаузи имат характер на неустойки, 2 независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./.

Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. Искът в тази му част, за сумата в размер на 307.55 лева, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 327.84 лева, месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги, както и за сумата в размер на 133.90 лева., лизингови вноски. Общо са дължими 461.74 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането им.

Искът следва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за предсрочното прекратяване на договорите в размер на 307.55 лева.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство 25 лв., ДТ и 288 лева, адвокатско възнаграждение и в заповедното дело разноски в размер на 288 лева, за адвокатско възнаграждение и 25 лв., ДТ съразмерно на уважената част от исковете.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ч. А., ЕГН ********** от XX ул. XX, Общ. Чирпан, че дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Марк Слачик и Джейсън Кинг сумата в размер на 327.84 лв./триста двадесет и седем лв. и 84 ст./, представляваща незаплатени месечните такси и суми за ползвани услуги и 133.90лв./сто тридесет и три лева и 90 ст./ за лизингови вноски по договори за лизинг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.23 г. до изплащане на вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 557/21.12.23 г. на ЧРС по ч.гр.дело № 911/23г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 307.55 лева/триста и седем лв. и 55 ст./ неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по фактура, като неоснователен.

3

ОСЪЖДА Д. Ч. А., ЕГН ********** да заплати на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата в размер на 313 лв. /триста и тринадесет лв./ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 313 лв. /триста и тринадесет лв./ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4