Решение № 11953 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11953 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110155717 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК от „"***" ЕАД срещу В. Г. Х. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1257.22 евро/2458.91 лева, представляваща 8/18 от цена на топлинната енергия доставена до имот в гр.С., ж.к. „М.“ бл. *, ет. *, ап. *, аб. № ***, за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г, ведно със законната лихва от 04.09.2025г до окончателното плащане, сумата от 239.94 евро/469.28 лева –мораторна лихва за периода от 15.09.2023г до 01.09.2025г върху цената на топлинната енергия, сумата от 6.05 евро/11.84 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г, ведно със законната лихва от 04.09.2025г. до окончателното плащане, и сумата от 1.65 евро/3.22 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г до 01.09.2025г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2174/2025г. по описа на Районен съд – Г..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Х. в качеството му на собственик на 8/18 ид.части от топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 1

45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Ответникът, редовно уведомени, не депозират отговор на исковата молба. Не вземат становище по предявените искове. В подадено възражение в рамките на заповедното производство от страна на ответника се оспорва наличието на облигационна връзка между страните с твърдението, че имотът е отдаден под наем и че наемателят е този, който следва да заплаща дължимите суми за потребена топлинна енергия. Ето защо оспорва претенцията по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори че ап. **, находящ се в гр. С. , жк. "М.", бл. *, ет.* се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, което в случая е самото топлопреносно предприятие – „"***" ЕАД.

Ответникът Х. не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния топлоснабден имот, който е присъединен към топлопреносната мрежа с аб. № *** Това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото доказателства. Видно от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 98, том VIII, дело 1498 от 1972г, за собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. С. , жк. "М.", бл. *, ет.* е признат Н. И. К., който съгласно приложено удостоверение за наследници е починал на 11.01.1980 г., оставяйки за свои наследници съпругата Ц. К. и дъщеря си – М. К.. Съгласно приложеното 2 удостоверение за наследници на Ц. К., същата е починала на 01.08.1988г. и е оставила за свои единствен наследник дъщеря си М. Н. К.. Предвид това считано от 1988г единствен собственик на топлоснабденото жилище е станала М. К.. Съгласно представените по делото документи обаче се установява, че тя е починала на 15.09.2007г, като е оставила за свои наследници съпругът си – Г. Х., сина си – ответника В. Х. и двете си внучки /деца на починалия и втори син/ - М. Х.а и Г. Х.а. Предвид това на основание чл. 5, ал.1 ЗН В. Х. е станал собственик въз основа на наследствено правоприемство от майка си на 1/3 ид.ч от процесното жилище. Съгласно представените удостоверения за наследници бащата на ответника – Г. Х. също е починал, но той е оставил за свои наследници освен ответника и двете си внучки М. Х.а и Г. Х.а и дъщеря от предходен брак – Д. С.. Следователно притежаваните от него 1/3 ид.ч са били наследени от четиримата му наследници, като ответникът В. Х. е придобил още 1/9 ид.ч от жилището. Следователно към настоящия момент същият е собственик на 4/9 ид.ч от топлоснабдения имот.

Съгласно действащата към 2007г нормативна уредба, когато ответникът е придобил за първи път права върху имота, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът В. Х. се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, тъй като в качеството си на собственик на 4/9 ид.ч от топлоснабден имот, при липса на вещни ползватели, е придобил и качеството потребите на топлинна енергия. Нещо повече същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

3

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, обективирано в подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК относно наличието на облигационна връзка между ищеца и наемател на имота за исковия период. За да приеме това, настоящият състав съобрази, че на първо място от страна на ответника не са ангажирани доказателства за отдаване на процесния имот през исковия период под наем и за сключване на договор за доставка на топлинна енергия от наемателя с „"***" ЕАД. Във връзка с това следва да се съобразят дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС разяснения, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота. Предвид това дори и да е налице сключен договор за наем с трето за спора лице и ответника в качеството на собственик, при липса да изрично подадено заявление от името на наемателя с искане да бъде открита партида на негово името, то не е налице възможност да се приеме, че наемателя е отговорен спрямо „"***" ЕАД за заплащане на цената на потребената топлинна енергия. Наличието на подобни уговорки включени евентуално в договора за наем, сключен между собственика на жилището /в случая В. Х./ и евентуален наемател, не обвързват „"***" ЕАД, която се явява трета страна по този договор за наем.

Следователно доколкото по делото не е установено от страна на ответника, че е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и наемател на жилището, въпреки дадените в доклада по делото указания в тази насока, следва да се приеме, че именно собствениците на жилището се намират в облигационна връзка с ищеца и отговарят съразмерно с притежаваните от тях квоти в съсобствеността за задълженията.

По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност между страните не съществува спор, като дори в открито съдебно заседание се потвърждава от представителя на ответника, че не се оспорва количеството и стойността на топлинната енергия, а единствено се спори относно приложението на отменена формула от Наредбата за топлоснабдяването.

Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото 4 разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от ищеца писмени доказателства в това число и общи фактури за двата отоплителни сезона, неоспорени от ответника, за процесния имот е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление, както и за сградна инсталация.