Определение № 22 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500002 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.121 във връзка с чл.119 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекОбжалва се определение на Пазарджишки районен съд №3373 от 19.11.2024г. постановено по гр.д.№20245220104100 по описа на същия съд за 2024г., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение възражението на Е. М.

ЕООД за неподсъдност на производството по гр.д.№4100/2024г. на РСПазарджик и искането за прекратяване и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната си жалба с вх.№29441 от 27.11.2024г. подадена от ответника по иска „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район В., кв.“М. д.“, ул.“Р. П. - К." №*, сграда М. Т., ет.*, с управители Р. И. М. - Т. и Т. И. В., чрез юрисконсулт М. М., се поддържа, че на 21.11.2024 г. в „Е. М.” ЕООД е получено съобщение от съда, към което е приложено Определение №3373 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д.№4100/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което съдът оставя без уважение искането на дружеството за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Софийски районен съд като счита, че същото е неправилно. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 108 от ГПК, исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира 1 тяхното седалище. Сочи, че в исковата молба няма изложение на факти и обстоятелства за това, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в отношенията си с ответника и че в същност именно в това си качество предявява този иск за защита. Нямало изложени факти и обстоятелства в ИМ, че чрез този иск ищецът търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в чл.113 от ГПК -да бъде разгледана по неговия настоящ или постоянен адрес, съвпадащ с Районен съд Пазарджик.

Твърди се още, че искането за прилагане на специалната местна подсъдност се преклудира за ищеца от момента на изпращането на препис от исковата му молба и от приложенията към нея на ответника и че това е крайният момент, до който може и следва да бъде направено обоснованото искане от ищеца за разглеждане на иска му като потребител по реда на специалната местна подсъдност, съгласно чл. 113 от ГПК. Според жалбоподателя, трайната, актуална и последователна практика на ВКС е в посока, че когато ищецът, имащ качеството на потребител по смисъла на 33П предявява своя иск в това си процесуално качество, той следва изрично да изрази и да заяви пред сезирания съд процесуалната си воля и желание, неговият иск да бъде разгледан при прилагане на привилегията по чл.113 от ГПК; че предвидената специалната подсъдност в тази разпоредба не се прилага служебно от съда; че тя се прилага само тогова, когато ищецътпотребител се позовава на нея като направи изрично волеизявление в посочения по-горе смисъл, което да достигне до съда, в резултат на което задължението на съда е до провери и прецени дали действително са налице предпоставките за прилагането на тази специална местна подсъдност, така както са посочени от ищеца и за наличието на които той, (ищецът) следва да ангажира съответно и доказателства, подкрепящи твърденията му. Акцентира се, че в случая, такова позоваване няма заявено от страна на ищеца в исковата му молба, както и няма и изрично направено искане, претенцията му да бъде разгледана по този процесуален ред. Допълва, че предявеният от ищеца иск не 2 е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК. С този иск ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради обстоятелства, възникнали след издаването на изпълнителното основание /изтекла погасителна давност/ и че именно поради тази причина, дружеството жалбоподател счита, че за подсъдността на иска по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.

108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК Моли жалбоподателят да се отмени Определение № 3373 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д.№ 4100/2024 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно възражението на ответното дружество за неподсъдност на спора и да се постанови изпращането на гр. д. №4100/2024 г. по описа на Районен съд-Пазарджик за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ищеца Ц. С. Ч., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.А. М. от АК-Пазарджик, с вх.№32493 от 27.12.2024г. , в която се поддържа, че по предявения от ищеца иск на проверка подлежат задълженията произтичащи от договор за банков кредит и че именно тези задължения на ищеца обуславят и качеството му на потребител. И че в ИМ са изложени обстоятелства, че ищецът е страна по договор за банков кредит, задълженията по който се иска да бъдат установени, че не съществуват поради обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като квалификацията какво качество притежава ищеца въз основа на изложените факти е само на съда, по образуваното от него производство. Като последен довод по възражението на частния жалбоподател, че няма изрично писмено изявление от ищеца за прилагане на чл.113 от ГПК, се изтъква от страна на пълномощника на ищеца, че е достатъчно изявлението на ищеца да е конклудентно, а именно с подаване на исковата молба до съда по адреса на ищеца.

3

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство от ищеца Ц. С. Ч., ЕГН-********** чрез адв.М. и против „Е. М.“ЕООД, ЕИК *********, / искова молба с вх.№23942 от 30.09.2024г. -гр.д.

№20245220104100 /, с искане да се постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ищеца и на ответното дружество, че не съществуват вземанията на ответника „Е. М. “ЕООД, ЕИК *********, прехвърлени му от „Ю. Б.” АД, за които в полза на „Ю. Б.” АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и следващите от ГПК от Районен съд Пазарджик по ч. гр. дело №3109/2010г., съгласно която заповед, ищецът Ц.

С. Ч. е осъден да заплати на „Ю. Б.” АД - 16097,95 лева главница по договор за потребителски кредит №FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г.; договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело №3109/2010г. на районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева, като погасени по давност.

Изложените от ищеца факти и обстоятелства за искането си са следните:

Твърди ищецът, че е получил уведомление изх.№14861/27.05.2024г. от частен съдебен изпълнител Д. С. с рег. № 889 при КЧСИ (ЧСИ №889), че е длъжник по изп. дело № 655/2024г. с взискател „Е. М.” ЕООД с ЕИК *********, на когото дължи 16097,95 лева главница, ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева, наказателна лихва в размер на 133,49 лева, разноски по издаване на ИЛ в размер на 1096 лева и разноски по изпълнението. Твърди се, че заедно с уведомлението от ЧСИ №889 на длъжника са връчени и подлежащия на принудително изпълнение акт (изпълнителен лист) и уведомление от „Ю. Б.” АД за извършено прехвърляне на посочените вземания на ответника „Е. М.” ЕООД.

Изпълнителният лист бил издаден от Районен съд Пазарджик по ч.гр. дело№ 3109/2010г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и следващите от ГПК в полза на ,Ю. Б.” АД, съгласно който ищецът длъжник Ц. С. Ч. бил осъден да заплати на „Ю. Б.” АД -16097,95 лева главница по 4 договор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по делото в размер на 1096 лева. От изпълнителния лист ставало ясно, че въз основа на него вече е било образувано изпълнително производство пред ДСИ при РС Пазарджик по изп.дело №83/2011г., като ДСИ при РС-Пазарджик удостоверил на изпълнителния лист, че връчил на длъжника ПДИ на 06.04.2011г. и че изпълнителното производство е прекратено на 22.06.2016г., на основание чл.

433, ал. 1, т.8 ГПК, защото повече от две години не са извършвани изпълнителни действия по делото. Удостоверено било, че последното поискано от взискателя изпълнително действие е налагане на запор на трудово възнаграждение, направено от взискателя на 22.03.2011г. Било удостоверено от ДСИ и изплащането на суми на взискателя постъпили от наложения запор на ТВ, като последното плащане било през 2012г. Счита ищецът, че е очевидно, че вземанията, за които взискателят „Е. М.” ЕООД е образувал пред ЧСИ №889 изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист издаден от Районен съд Пазарджик по ч.гр.дело №3109/2010г. в полза на Ю. Б.” АД, съгласно който изпълнителен лист, ищецът Ц. С. Ч. е осъден да заплати на Ю. Б.” АД - 16097,95 лева главница по договор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело №3109/2010г. на Районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева са погасени по давност, доколкото съгласно ЗЗД главницата се погасява по давност след 5 годни, лихвите след 3 годни, а от последното поискано от взискателя изпълнително действие са минали повече от 10 годни. Ищецът Ц. С. Ч. прави изявление за изтекла погасителна давност на тези вземания и моли Пазарджишкия районен съд, да приеме за установено по отношение на него и ответника, че не съществуват вземанията на ответника прехвърлени му от „Ю. Б.” АД, за които в полза на „Ю. Б.” АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и следващите от ГПК от районен съд Пазарджик по ч. гр. дело № 3109/2010г., съгласно която заповед, длъжникът Ц. С. Ч. е осъден да заплати на „Ю. Б.” АД - 16097,95 лева главница по договор за 5 потребителски кредит № FL481174 от 01.6.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело№3109/2010г. на Районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева, като погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ответника „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* , с вх.№28379 от 15.11.2024г. в който на първо място е направено възражение за местна неподсъдност: Твърди, че на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК се прави възражение за местно неподсъдност на производството, като ответникът счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК и защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а се оспорва поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност. И че именно поради това, за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.