Определение № 25908 от 23.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39379/2022
- Вид
- Определение № 25908
- Подписан
- 23.07.2023
- В сила
- 23.07.2023
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25908 гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110139379 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. П. П., чрез адв. С. Ч., срещу „*************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50000 лева – частично от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 233,32 лева, представляваща обезщетение за причинени от същата трудова злополука имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение от получените наранявания, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че ищцата постъпила на работа в ответното дружество на длъжност „отчетник/измервателни уреди“ по силата на трудов договор № ТД-ЧР-36/ 12.03.2020 г. На 11.05.2020 г., около 12,30 ч. Т. П. посетила къща в с. ******************, за да отчете потребената електрическа енергия. Собственичката на имота настояла ищцата да влезе в двора, за да отчете трите електромера, като я уверила, че кучето, от което се притеснява, било прибрано и заключено. На излизане от двора ищцата била нападната и нахапана по краката в областта на глезените от домашното куче на собственичката. След инцидента пострадалата била откарана незабавно в ****************, където лекарите установили открити рани и оток в областта на двата глезена. Твърди, че настъпилата злополука се отразила изключително тежко на ищцата както поради силната физическа болка, която изпитвала, така и поради ужаса и силния стрес от преживяното. Около 3 месеца след злополуката пострадалата спазвала постелен режим, тъй като не можела да стъпва на краката си, а след това се придвижвала с помощта на патерици. Отслабнала с около 30 кг., станала страхлива, несигурна и нервна. Преживеният стрес отключил и други здравословни проблеми, които наложили оперативно лечение. Във връзка с проведеното лечение от 1 получените травматични увреждания ищцата направила разходи, които също следвало да бъдат възстановени. Твърди, че с влязло в сила Разпореждане № 29562/21.05.2020 г. на длъжностно лице при НОИ злополуката с ищцата била призната за трудова на основание чл.
55, ал. 1 КСО. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.
Ф.Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че работодателят предприел всички възможни превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки. На ищцата били проведени начален, периодичен и извънреден инструктаж за безопасна работа, като й било предоставено и защитно средство – спрей против кучета. Освен това в деня на инцидента Т. П. била предупредена от двама свои колеги да не влиза в процесния имот, тъй като в него има агресивно куче, което може да я нападне и ухапе, а да постави код 3401 – липса на достъп до СТИ и да опише причината. П. не се съобразила с тези задължителни за нея като стажуващ отчетник указания и самоволно влязла в имота, за да отчита показанията на електромерите. С тези свои действия сама се поставила в риск и проявила груба небрежност, в резултат на която настъпила и процесната трудова злополука. В тази връзка прави възражение за съпричиняване в размер на 100 % и наличие на изключителна вина на пострадалата за настъпване на инцидента. Оспорва предявения иск и по размер като прекомерен и изключително завишен. В тази връзка оспорва изложените в исковата молба твърдения, че в резултат на трудовата злополука ищцата развила душевно разстройство, отслабнала с около 30 кг. и се отключили допълнителни здравословни проблеми. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между получените при процесния инцидент увреждания и направените разходи за лечение, като възразява, че същите не били предписани от лекар. На основание чл. 200, ал. 4 КТ прави искане за приспадане от дължимото обезщетение на изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ в размер на 240,66 лева.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
В отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на П.Ц. Б., К. А. Б. и А. П. Б. – собственик и ползватели на имота в с. ******************, като трети лица – помагачи. Съдът намира, че искането на ответника е своевременно направено, като за него е налице правен интерес от привличане на посочените лица, доколкото евентуалното уважаване на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание срещу лицата, под чийто надзор е било кучето, нападнало ищцата. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Неоснователно е обаче искането на ответника приемане за разглеждане в настоящото производство на кумулативно субективно съединените обратни искове срещу третите лица – 2 помагачи. С разпореждане № 92256 от 03.10.2022 г. исковата молба на ищеца по обратните искове е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, като на ищеца е предоставен едноседмичен срок от получаване на съобщението за изпълнение на указанията. На същия е указано изрично, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба по обратните искове ще бъде върната, а производството по делото в тази част - прекратено. Съобщението е връчено на ищеца чрез ССЕВ на 25.01.2023 г. В указания едноседмичен срок, както и към настоящия момент нередовностите не са отстранени.
Ответникът признава, че към датата на инцидента – 11.05.2020 г. между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „отчетник/измервателни уреди“; че на 11.05.2020 г., при отчитане на електромерите в къща в с. ****************** ищцата била нападната и нахапана от домашно куче, в резултат на което получила открити рани по двата глезена; че претърпяната на 11.05.2020 г. злополука била обявена за трудова по съответния административен ред с Разпореждане № 29562 от 21.05.2020 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, както и че в резултат на трудовата злополука ищцата била в отпуск за временна неработоспособност 70 дни в периода от 11.05.2020 г. до 19.07.2020 г. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. настъпването на твърдените неимуществени вреди и вида, характера, степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания;
2. наличието на причинна връзка между всички твърдени неимуществени вреди и получените в резултат на трудовата злополука увреждания;
3. размера на претендираните имуществени вреди – разходите за лечение, и причинноследствената връзка между направените разходи и травмите, получени в резултат на трудовата злополука, т.е. че направените разходи са пряка и непосредствена неблагоприятна имуществена последица от злополуката;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:
1. че провел на ищцата начален, периодичен и извънреден инструктаж за безопасна работа, както и че й предоставил защитно средство – спрей против кучета;
2. че в деня на инцидента ищцата била предупредена от двама свои колеги да не влиза в процесния имот, тъй като в него има агресивно куче, което може да я нападне и ухапе, а да постави код 3401 – липса на достъп до СТИ и да опише причината;
3. съпричиняване от страна на пострадалата, а именно че същата допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като допуснала груба небрежност, изразяваща се в неспазване на дадените й задължителни за нея като стажуващ отчетник указания и 3 вътрешни заповеди на работодателя за начина, по който се действа в подобни ситуации;
4. че за причинените от процесната злополука вреди ищцата получила обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване и застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, както и размера на същите.
По отношение на направените от ищцата доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и молба от 10.08.2022 г. писмени доказателства, да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, да бъдат допуснати поисканите съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение. Основателни са и исканията на ответника за приемане по делото на приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, за изискване на основание чл. 186 ГПК от ТП на НОИ – София град и от Агенция по вписванията на посочените в отговора на исковата молба документи, както и за задължаване на трето за спора лице – „**************“ АД на основание чл. 192 ГПК за представи описаните в нарочна молба документи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, П.Ц. Б., ЕГН **********, К. А. Б., ЕГН **********, и А. П. Б., ЕГН ********** като трети лица – помагачи на страната на ответника „*************“ АД по предявените срещу него искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане за разглеждане в настоящото производство на предявените от него срещу третите лица – помагачи субективно кумулативно съединени обратни искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50000 лева – частично от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 233,32 лева, представляваща обезщетение за причинени от същата трудова злополука имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение от получените наранявания, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТВЕТНИКЪТ ПРИЗНАВА, че към датата на инцидента – 11.05.2020 г. между 4 страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „отчетник/измервателни уреди“; че на 11.05.2020 г., при отчитане на електромерите в къща в с. ****************** ищцата била нападната и нахапана от домашно куче, в резултат на което получила открити рани по двата глезена; че претърпяната на 11.05.2020 г. злополука била обявена за трудова по съответния административен ред с Разпореждане № 29562 от 21.05.2020 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, както и че в резултат на трудовата злополука ищцата била в отпуск за временна неработоспособност 70 дни в периода от 11.05.2020 г. до 19.07.2020 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c439bbe8-7371-4f81-b6aa-06f3a5dfc450