Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1931 от 31.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3396/2022
Вид
Решение № 1931
Подписан
31.03.2025
В сила
19.05.2026
Състав
Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Я.-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Я.-Д. Гражданско дело №

20221100103396 по описа за 2022 година

Предявен е от Г. Й. Й. против Й. К. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Ищецът твърди, че на 27.02.2020 г. с нотариален акт № *******., том първи, рег.№ 2449, нот.дело № 37/2020 г. на нотариус В.Я., с район на действие – районът на СРС, неговата майка А. К.

Й.а прехвърлила на сестра си – ответницата Й. К. И., ¾ ид.част от правото на собственост върху апартамент, находящ се в София, срещу поето задължение от ответницата да осигури пожизнена изръжка и гледане на прехвълителката. На 07.04.2020 г. А. К. Й.а починала. Ищецът твърди, че до началото на м.февруари 2021 г. се грижел за майка си, като всеки ден пазарувал, мерил й кръвното, подсигурявал й топла храна, лекарства при необходимост. С цел да освободи сина си майка му се съгласила сестра й да се грижи за нея, още повече че тя била пенсионерка, а той имал семейство и малко дете. За по-малко от месец ответницата настроила А. Й.а срещу сина й. Ищецът твърди, че ответницата не била извършвала реално гледане и издръжка на прехвърлителката, поради скорошната й смърт, а и за периода до нейната смърт също не била изпълнявала задълженията си по договора в пълен обем, в съответствие с нуждите на прехвърлителката. Ответницата не била заплащала издръжка, нито плащала сметките за електричество, вода, телефон, не била купувала лекарства и храна за прехвърлителката със собствени средства. Твърди, че А. Й.а дала кредитната си карта на сестра си, за да разполага със средства да й пазарува, да плаща ток, вода и телефон.

Ответницата изхвърлила всички котки от дома на прехвърлителката, с които тя живеела от години и била свикнала с тях. Поддържа, че при постъпването на А. Й.а в болница, тя била в тежко състояние, с изострена сърдечна недостатъчност, десностранен плеврален излив, пневмония вдясно и с масивни отоци по долните крайници и корем, като в епикризата било отразено, че до този 1 момент не били проведени консултации с лекари. В болницата А. Й.а била без телефон и ищецът не бил уведомен за състоянието й. Научил за постъпването й в болница от съседи. Моли съда да развали по съдебен ред сключения договор и да му присъди направените по делото разноски.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че ищецът не е полагал грижи за майка си, което я е принудило да потърси тези грижи от сестра си. Поддържа, че отношенията между ищеца и майка му били конфликтни от дълги години. Приживе тя подавала жалби срещу ищеца за осъществяван тормоз, а той на свой ред инициирал производство за поставяне на прехвърлителката под запрещение. Ответницата оспорва твърденията, че не е полагала лични грижи за прехвърлителката.

Твърди, че й осигурявала чиста здравословна и безопасна жилищна и околна среда, предоставяла й средства за битовото и медицинското й обслужване и за всички нейни нужди. Ответницата съдействала за болничния престой на прехвърлитеката, закупувала необходимите лекарства и консумативи, поддържала непрекъсната комуникация с медицинския персонал и с А. Й.а, докато била в болницата. До смъртта на прехвърлителката не било допуснато влошаване на стандарта й на живот, в сравнение с времето, преди сключването на процесния договор. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № *******., том първи, рег.№ 2449, нот.дело № 37/2020 г. на нотариус Я. с район на действие – районът на СРС, А. К. Й.а е прехвърлила на ответницата Й. К. И. недвижим имот – апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: апартамент № 1, находящ се в гр. София, Община Столична, район „Триадица“, ул.

„*******, с площ от 64.18 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 4.25 кв.м., заедно с 4.27 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при описани съседи, срещу задължение за гледане и издръжка до настъпване на смъртта на праводателя.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 535/08.04.2020г. на Столична община се установява, че след смъртта си А. К. Й.а е оставила за наследник по закон своя син Г. Й. Й./ищец по делото/.

Отношенията между А. К. Й.а и нейният син Г. Й. Й. приживе са били силно влошени, което се установява от подадена от Й.а на 15.08.2019 г. жалба до Софийска районна прокуратура, с която е заявила, че синът й системно я тормози; заплашва я, че ще я вкара в лудница и ще стане нейн попечител; заплашва по телефона и сестра й, която се грижи за нея.

Видно от определение от 03.02.2020 г. по гр.д. № 11751/2019 г. на СГС Г. Й. Й. е поискал от съда да постави майка му под запрещение. С молба- опровержение от 23.01.2020 г. А. Й.а е заявила по това дело, че синът й я е заплашвал по телефона, че ще я застреля, питал я е дали няма да умира.

В тази молба А. Й.а е заявила, че през цялото време сестра й се грижи за нея, че синът й не е идвал нито веднъж и не е попитал как се чувства, а тя се нуждае от грижи, тъй като се движи трудно.

С пълномощно от 29.05.2019 г. А. Й.а е упълномощила сестра си/ответницата/ да я представлява пред държавни, общински и съдебни органи, да подава и получава документи от нейно име, да извършва всякакви фактически и правни действия от нейно име.

Видно от рецептурна книжка А. К. Й.а е страдала от хипертония, захарен диабет тип 2, предсърдно мъждене.

2

Представени са медицински документи – медицинско направление от 05.03.2020 г., фискален бон от 04.04.2020 г. за закупен медикамент, рецептурна блА. от 16.03.2020 г., фиш за спешна медицинска помощ от 28.03.2020 г., фискален бон за закупен медикамент от 28.03.2020 г., от които се установява, че са извършвани медицински прегледи на А. Й.а.

Представени са медицински епикризи за периода 03.04.2020 г. – 06.04.2020 г. и 06.04.2020 г.07.04.2020 г., издадени от УМБАЛ“ Софиямед“, Клиника по кардиология, за проведено лечение на А. Й.а. Видно от първата епикриза й е поставена диагноза:

Изострена застойна сърдечна недостатъчност III-IV ФК по NYHA. Систолна левокамерна и деснокамерна дисфункция. СП.

Високостепенна трискуспидална инсуфициенция. ПАХ. Десностранен плеврален излив.

Пневмония вдясно. Придружаващи заболявания: Артериална хипертония II ст. С втората епикриза е поставена същата диагноза, като е допълнен текст: Перманентно предсърдно мъждене.

Представени са фактура от 08.04.2020 г. с касов бон към нея, както и квитанция от 14.04.2020 г., от които се установява, че разходите за погребението на А. Й.а са направени от ответницата.

Представена е и квитанция от друга дата - 17.09.2019 г. за заплатени разходи за монтаж на надгробен камък, които също са заплатени от ответницата.

Представени са пет фискални бона за плащания към „Топлофикация София“ЕАД, извършени за периода 31.12.2019г. – 29.02.2020 г., от които не става ясно кой е извършил плащанията, нито кой е титуляр на партидата. Само в един от тях - касов бон от 31.12.2019г. е посочено името на Й.Г. Й./съпруг на А. Й.а/ като титуляр на партидата, но не става ясно кой е извършил плащането.

Представени са фискални бонове за плащания към „Софийска вода“ ЕАД за периода 18.11.2019 г. – 18.03.2020 г. и фискални бонове за плащания към „ЧЕЗ Електро България“ЕАД за периода 05.11.2019 г. – 06.02.2020 г., в които като титуляр на партидата е посочен съпругът на А. Й.а - Й.Г. Й..

Представени са приходни квитанции за платена такса за битови отпадъци и данък недвижим имот за периода 30.04.2018г.-19.02.2020 г. в които като собственик на имота е посочена А. К. Й.а, но от тях не става ясно кой е извършил плащанията.

Представени са фискални бонове за периода 20.01.2020 г.- 19.03.2020 г. за плащания към „А1 България“ ЕАД, в които като собственик на телефона е посочена А. К. Й.а, но от тях също не става ясно кой е извършил плащанията.

За установяване на обстоятелството дали ответницата е изпълнявала задълженията си за гледане и издръжка на А. Й.а по делото са събрани гласни доказателствени средства.

В своите показания св. Д./леля на ищеца по бащина линия / заявява, че А. й споделяла, че е зле, че никой не й купувал нищо. Само синът й ходел почти всеки ден да я види, да й занесе цигари и да й премери кръвното. Тя от дълги години, 10-15 години, не се била виждала със сестра си и брат си, не можела да ги понася, обиждала ги с цветущи думи. А. била финансово обезпечена, имала пари от пенсията си, която била около 1000 лв., както и от продажбата на друг свой апартамент, не се чувствала зависима от никого. Живеела в жилище, което било на сина й.

Ответницата не се грижела за А., накрая тя била в много тежко състояние, миришела. Дори имало случай, когато й казали от съседното кафене да не влиза вътре, защото миришела. Тя гледала 30 котки в жилището си, което не било почиствано от ответницата. А. дала банковата си карта и 3 парите си на сестра си, за да й купува лекарства и да пазарува за домакинството. Свидетелката се чувала с А. по телефона най- малко два пъти в седмицата. Прекъснали контакт по време на пандемията след м.март 2020 г., А. спряла да й се обжда. Свидетелката не знае кога е починала А., защото никой не й съобщил, не отишла на погребението й. Между А. и сина й имало пререкания, каквито имало между всяка майка и син. На А. не й харесвало, че той ходел често на вилата и нямал достатъчно време за нея. Тя страдала от заболявания – била диабетик и имала „повече нервни заболявания“. Когато ищецът нямал време да купи нещо за майка си, давал пари на други хора да й пазаруват, както и да й купят цигари. Свидетелката последно видяла А. през 2022 г., занесла й цигари. Тогава А. поискала да й купи нещо за ядене, нещо сладко и цигари. Снахата и внукът на А., както и нейните познатите от кафенето, казвали, че тя мирише. Внукът й не искал да ходи при нея, защото миришела. Тя жиеела с котките, макар свидетелката да не ги била виждала.

Всички така казвали. За хигиената в жилището й се грижел ищецът. Той се срещнал с ответницата, искал да наеме жена, която да се грижи за майка му, но ответницата казала, че тя ще се грижи за нея. Самата А. не искала никой да я гледа. След смъртта на мъжа си тя живяла при сина си няколко месеца в неговия апартамент в ж.к„Манастирски ливади“, но се върнала, заради котките. Докато живеела при сина си, двамата ходели да се грижат за котките.

От показанията на св.К. се установява, че познава А. от 1975 г., живеели в съседни блокове.

Твърди, че били приятелки и често се виждали в близкото кафене. Ищецът и синът на свидетелката също били приятели, преди време работели заедно. След като починал съпругът на А., дошла сестра й /ответницата/, която я водела отвреме навреме в близкото кафене. А. споделила със свидетелката, че дала банковата си карта на сестра си. Ответницата я насъсквала срещу сина й.

Оставяла я сама и ходела на село. Свидетелката всеки ден минавала край прозореца на А., която я молела да я извежда Св.К. я извеждала, пазарувала й, питала я къде е сестра й, а А. й отговаряла, че е на вилата. А. паднала и си ударила главата, била сама, а котките ближели кръвта й – за този инцидент свидетелката научила от ищеца и неговата жена. Ответницата ограничавала А. да си купува цигари и изхвърлила котките от дома й, което я разстроило психически. Свидетелката не била влизала в дома й. А. й казала, че сестра й се грижела за хигиената в дома й. След смъртта на съпруга й сестра й се явявала отвреме навреме в дома й, извеждала я и я прибирала веднага. А. не изглеждала чиста, ходела с пола, която била цялата в косми от котките, миришела. Накрая до нея не можело да се стои, заради неприятната миризма. Ответницата само от време навреме гледала А., а не постоянно. Когато извеждала А., бързала да я прибере, понякога я оставяла в кафенето при познати на А., тъй като имала работа на пазара. Ищецът се грижел за майка си. След като си ударила главата той и жена му я взели да я изкъпят и оправят, но тя не искала да е при тях и те я върнали в апартамента. След смъртта на мъжа й А. не била в състояние да се грижи сама за себе си, треперела. Съпругата на ищеца предложила да вземат жена, която да чисти в дома на А., но самата А. не искала. Ответницата отвреме навреме се явява и пазарувала, възможно било да е „помела един- два пъти“ апартамента. Свидетелката пазарувала на А., както и техен познат, който починал. На свидетелката не е известно между ищеца и майка му да е иамло конфликти, но била чула от обща позната да казва на А., че се държи лошо със сина си. Св.К. не отишла на погребението на А., тъй като по това време била на своето „ранчо“. Не помни кога последно е видяла А..