Решение № 234 от 26.09.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. С., 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20252200100045 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен иск за неимуществени вреди с пр. осн. чл.

432 от КЗ и цена на иска 180 000 лева, предявен като частичен от сумата 200 000 лева..

В исковата молба се твърди, че ищцата И. Х. Д. е съпруга на починалия вследствие на ПТП В. С. Д. на 65 г.

На 11.10.2024 г., около 06:40 ч„ по път SLV1112, км. 22, между с. Малко Чочовени и с.

Гавраилово, водачът на пътнически автобус марка и модел „Сор БН 105“ с per. № ********, К. И. М., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал ППС - конска каруца, управлявана от В. С. Д.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на конската каруца - В. Д..

Било образувано ДП № 1444/2024 г. по описа на РУ С., пр.пр. № 1692/2024 г. на ОПС., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от К. М. нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на В. Д..

За увреждащия пътнически автобус „Сор“ с per. № ********, управляван от К. М., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, обективирана в полица № BG/23/124000039918, със срок на валидност от 19.02.2024 г. до 18.02.2025 г.

Ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ОЗК застраховане“ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 04.11.2024 г., към която били приложили всички документи, с които разполага. По случая била заведена щета № 0411-8800009-2024 г., по която застрахователят не е изплатил обезщетение.

1

В резултат на инцидента е загинал В. Д., на 65 години. Загиналият бил в деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, познат и уважаван от всичките си съграждани, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. С И. двамата създали своето семейство преди повече от двадесет години. Отгледали децата си с много любов и разбирателство. Никога не са се разделяли, живеели в изключителен унисон и разбирателство. Споделяли са всичко и когато е трябвало да решават важни неща, решенията са се вземали от цялото семейство. В., като глава на семейството бил стожер и опора, на когото всички са разчитали, доверявали и са следвали неговите съвети. Целият им живот бил обвързан един с друг изключително емоционално, изградили изключително силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимно доверие, привързаност и подкрепа.

Пострадалият В. бил грижовен и отговорен съпруг и баща, чувствал се е пълноценен и обичан от цялото семейство. Съпругата му И. останала сама на възраст когато най-много има нужда от издръжка, опора и подкрепа на своя съпруг.

Внезапната смърт на В. - неочаквана и насилствена, причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще я следвали през целият й живот, защото загубата на съпруга й била непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, гр. С., да заплати на И. Х. Д., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. Д.

Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 18.10.2024 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни..

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищцата е основала исковите си претенции, предмет на настоящото гражданско дело.

За увреждащия автомобил марка „Сор“, модел „БН 105“, с per. № ********, управляван от К. И. М., с който е било извършено процесното ПТП имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ ДА с ЕИК *********, обективирана в застрахователна полица № BG/23/124000039918, валидна от 19.02.2024г. до 18.02.2025г., по силата на която застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС.

Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата молба факти и 2 обстоятелства са допустими, но неоснователни и необосновани.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не можело да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла па член 45 от ЗЗД — виновно и противоправно деяние на прекия извършител, в причинноследствена връзка, с което е настъпила вредата, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение.

Счита, че соченият като пряк причинител на вредите — водачът на пътническия автобус К. И. М., няма вина за настъпването на ПТП дотолкова, доколкото в случая се касае за случайно деяние по смисъла на член 15 от Наказателния Кодекс, което изключвало вината на водача на МПС за настъпилите вредни последици.

Нямало данни или поне такива не се сочели в исковата молба за влязъл в сила акт по член 300 ГПК, което налагало твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство. Оспорва изцяло п правните доводи на ищцата за допуснати от водача на МПС „Сор, модел „БН 105“, с per. № ********, нарушения на правилата за движение по пътищата, дотолкова, доколкото същите „почиват“ само на предположения от страна на ищцата.

В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗА , моли да се вземат предвид следните факти и обстоятелства:

Правилото на член 51, алинея 2 от ЗЗД предвиждало възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена връзка и последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл до настъпването на вредите. Счита, че от наличните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице.

В конкретният случай пострадалия водач на пътното превозно средство, задвижвано с животинска тяга нарушил абсолютните забрани въведени в член 47 на НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА С., според които „Движението на пътни превозни средства с животинска тяга, на територията на Община С. се допуска при спазване на изискванията на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, след регистрация им в общината или в съответното кметство“, както и забраната за движение на пътни превозни средства, задвижвани с животинска тяга през зимния период от 17:00 ч. до 07:00 часа, а за летния период от 20:00 ч. до 07:00 часа.

Според член 167, алинея 2, точка 4 от ЗДвП пътното превозно средство с животинска тяга задължително трябвало да е регистрирано. Регистрацията се извършвала от службите за 3 контрол, определени от кметовете на общините.

В член 71 от ЗДвП било записано, че всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движене през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябвало да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.

В Констативния протокол било записано, че участвалото в ПТП ППС с животинска тяга не е било регистрирано в Кметството към село Гавраилово, нито пък е било оборудвано със сигналните светлини, което налагало и извода, че със същото не е следвало изобщо да се придвижва по отворения за обществено ползване път между селата Малко Чочовени и с.

Гавраилово . Допълнителен довод в подкрепа на застъпеното становище следвало от факта, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, а пътното превозно средство с животинска тяга не е било снабдено със светлинна сигнализация.

Водачът на участвалото в ПТП от 11.10.2024 година пътно превозно средство теглено с животинска тяга не е съобразил действията и поведението си със законовите разпоредби, за нарушаването на които законодателя е предвидил и съответната санкция — чл. 183, ал. 4, т. 4 и член чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и други.

Предвид изложеното прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП към настъпването на вредоносния резултат по смисъла на член 51, алинея 2 от ЗЗД.

Счита, че по въпроса за началния момент на претендпраното обезщетение за забавено плащане, приложение следва да намери разпоредбата на член 497, алинея 1 от Кодекса за Застраховането. В случая ответното застрахователно дружество с писмо с изх. № 21-4432 от 05.11.2024 година е изискало от увреденото лице да представи допълнително документи, въз основа па които да бъде изяснена фактическата страна за настъпването на щетата, респ. документи, от които да могат да се направят изводи относно основателността на заявената претенция и въз основа на които да бъде определен размер на обезщетението. Изисканите документи не били представени ннто до изтичането на срока по чл. 496, алинея 1 от Кодекса за Застраховането, нито пък и до настоящия момент. Въпросните документи не съставлявали и приложения към исковата молба.

Заявява, че за начална дата, от която се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва следва да е датата на подаване на исковата молба - дата 07.02.2025 година. Претендира разноски.

В с.з. ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от представител, който поддържа предявените искове. процесуален

В с.з. ответното дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител, който оспорва предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата И. Х. Д. е съпруга на починалия на 11.10.2024 г. В. С. Д., видно от приетото 4 като доказателство удостоверение за наследници изх. № 75/17.10.2024 г..

На 11.10.2024 г., около 06:40 ч„ по път SLV1112, км. 22, между с. Малко Чочовени и с.

Гавраилово е настъпило ПТП между автобус „Сор БН 105“ с per. № ******** и конска каруца, управлявана от В. С. Д.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на конската каруца - В. Д..

Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253/11.10.2024 г. по описа на ОД на МВР, гр. С. и е образувано досъдебно производство № 1444/2024 г. по описа на РУ на МВР - С., пр.пр. № 1692/24 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., което към настоящия момент не е приключило.

Съставен е на 11.10.2024 г. протокол за оглед на ПТП в който е вписано, че е получен сигнал на тел. 112 в 06.58 ч.

Прието е за безспорно установено, че за пътнически автобус „Сор“ с per. № ********, управляван от К. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, валидна към датата на настъпване на ПТП. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.