Решение № 48 от 23.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Харманли, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20255630200018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Х. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Харманли, ул.**** срещу Наказателно постановление № 24-0271-000959 от 18.11.2024 г. на Началника група в РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 200лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, постановено при нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърди се, че деянието на нарушителя било неправилно квалифицирано при неустановена фактическа обстановка. Същото било несъставомерно, поради липса на вина.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково. Алтернативно моли същото да бъде изменено, като санкцията да било отмерена в минимален размер.Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си по делото – адв. Т.Д. заявява, че за да се ангажирала административнонаказателната отговорност, следвало да е категорично установено виновно поведение на нарушителя, а в процесния случай не било така. Посочва, че действително жалбоподателя не бил спрял на подаден сигнал, но счита, че не се доказало безспорно, че този сигнал бил подаден ясно и недвусмислено и поради невнимание не го бил забелязал. Впоследствие възприемайки сигнала, веднага спрял. Моли да се отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково. Алтернативно моли същото да бъде изменено, като санкцията да била отмерена в 1 минимален размер.

Административнонаказващият орган РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 23.10.2024г. в 00:20 часа в гр. Харманли по ул. „Македония“ в близост до бензиностанция „Лукойл“ управлява собствения си лек автомобил "Фолксваген голф плюс“ с рег. №*** като при подаден сигнал за спиране със стоп палка и фенер по образец на МВР, същият не спира плавно по посока на движение най- вдясно на пътното платно, а продължава в посока към бул. „Цар Освободител“ за което бил последван със светлинен и звуков сигнал, същият продължил движението си по посока бул.“Цар Освободител“ и се отклонил по ул.“Бенковска“ и спрял до дом ***, за което бил съставен АУАН, серия GA № 1061721/23.10.2024г. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП -Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. След предявяването на акта, същия бил подписан от нарушителя без възражения.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, осъществено на датата на неговото съставяне – 23.10.2024 г., според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. "не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП" и наложил процесната санкция на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 24-0271-000959 от 18.11.2024 г. на Началника група в РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково; заверен препис на Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи; АУАН, серия GA № 1061721/23.10.2024г.; писмо с рег.№272р-3208/04.02.2028г на ОДМВР Хасково относно заеманите длъжности от П.Д.П. към 18.11.2024 г и от мл. инспектор А. Д. А.ов към 23.10.2024 г., заверено копие на Заповед №8121к-1097/31.03.2015г. на министър Р.Б.; заверено копие на Заповед №272з-359/06.02.2023г. на ст. комисар А.Н.; заверено копие на справка за нарушител/ водач на Х. Х. Х. ЕГН **********, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – А. Д. Д. на длъжност мл. Инспектор към „Охранителна полиция“ и свид. З. Г. Н.- мл.експерт към РУ Харманли, относно установяване на фактическата обстановка както и, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е предявен и подписан от нарушителя. В настоящия случай, актосъставителят Д. и свидетеля Н. в детайли описват датата, мястото и начина на извършване на нарушението, както и потвърждават авторството и съдържанието на АУАН (предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП), както и че, на практика, жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а приложимостта на материалния закон и процесуалния закон. Показанията им са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, както и 2 за фактите около извършване на действията по спиране на автомобила, начина по който е осъществено подаването на сигнала и за констатациите, до които са достигнали, изложени в АУАН.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 13.01.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 13.01.2023 г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи РУ при ОДМВР.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 23.10.2023 г. е установено както нарушението, така и нарушителя, като на 23.10.2023г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 18.11.2023 г., с което е спазена разпоредбата на чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при 3 невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели, присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.

Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита за допускане на съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал едновременно на извършване на нарушението и на установяването му.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му. Жалбоподателят е подписал,без възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (А. Д.

Д. – полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (23.10.2023) и датата и мястото на извършване на нарушението (23.10.2023 г. около 00: 20 часа в гр. Харманли). В него е описано, че жалбоподателят от Х. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул.*** – чл.

42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля З. Г. Н. от гр.

Харманли, пл*** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).

Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено П.Д.П. – началник група в ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 18.11.2023 г. с номер 24-0271000959, въз основа на АУАН № 1061721 от 23.10.2023 г., издаден от А. Д. Д. – арг. чл. 57, ал. 1, т.