Решение № 342 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000503444 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260274 от 02.05.2024 год., постановено по гр.д. № 2330/2020 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 8-ми състав е отнето в полза на Държавата от К. Б. Т. на основание чл.147 от ЗПКОНПИ /отм./ вр. с чл. 142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ /отм./ вр. с чл.

141 от ЗПКОНПИ /отм./ сумата от 563 339.70 лева, която е била открита и иззета от владението на ищеца от банков сейф с номер 1761 включен в банков трезор № 1138 на „Обединена българска банка“ АД, по исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /правоприемник на КПКОНПИ съгласно §6 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията /обн. ДВ бр.84/2023г./. със същото решение е отхвърлен предявения иск на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /правоприемник на КПКОНПИ/, за отнемане от К. Б. Т. в полза на Държавата, на основание чл.151, вр. с чл. 142, ал.2, т.1 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /отм./ на сумата от 203 098.77 лева.

С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в отхвърлителната част с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че суми на обща стойност 203 098.77 лева не са налични и поради това е отхвърлил иска в тази част. Поддържа, че е налице значително несъотвествие между нетния доход на лицето и притежаваното имущество. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира 1 разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника К. Б. Т. в осъдителната част, отново с доводи за неправилност. Твърди се, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като ищеца не е посочил вида и имуществото което ищецът е притежавал в началото на проверявания период. Поддържа, че не била установена връзката между твърдяната престъпна дейност и реализираните налични доходи. Отделно от това съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания установяващи получаването на заемни средства и в тази връзка се твърди, че не е налице имущество над 150 000 лева, което да подлежи на отнемане. Моли за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска, като претендира разноските по делото.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно. Не са налице твърдените пороци на исковата молба, водещи до недопустимост на решението. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. По очертаният от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, намира следното:

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.153 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/ срещу К. Б. Т., като се твърди, че ответникът бил привлечен като обвиняем по ДП № 75/2018 г., съответно пр.пр. № 586/2018 г. по описа на СпП за това, че за периода от 2017 г. до 29.10.2018 г. на територията на Република България, ръководим организирана престъпна група с цел извършване престъпление по служба – 321, ал.3 от НК, както и престъпление по чл.304б, ал.1 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108, ал.1, т.21 и т.3 от ЗОНПИ. Поддържа се, че в срока на извършената проверка от 26.11.2008 г. до 26.11.2018 г., при която са констатирани значителни несъответствия между придобитото и притежавано имущество и доходите, което се твърди да е вследствие на извършваната престъпна дейност. С оглед това моли съда да отнеме подробно описаното по исковата молба и молбите уточнения имущество на обща стойност 766 438.47 лева.

Ответникът К. Б. Т. оспорва иска, като твърди, че не е налице незаконно придобито имущество, както и че не е налице разминаване между доходите и наличното имущество, надхвърлящо 150 000 лева. Моли за отхвърляне на иска.

Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:

Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане незаконно придобито имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ и е предявен след постановяване на решение № 2856/20.11.2019 г. на КОНПИ по реда на чл.110, ал.2 от ЗПКОНПИ и след приключване на проверката на КОНПИ, инициирана с доклад на ТДСофия и след постъпило уведомление от Специализираната прокуратура, че лицето К. Б. Т. е 2 привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 75/2018 г., съответно на пр.пр. № 586/2018г. по описа на Специализирана прокуратура за това, че в периода от 2017 г. до 29.10.2018 г. в гр. София и на територията на Република България ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършват престъпление по служба, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.21 и т.3 от ЗПКОНПИ. Целта на проверката от комисията е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т.8 от ДР на закона са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали до извод за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лева, а от там и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата.

Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в състезателен процес по специалните правила на ЗОНПИ - чл.153 и сл. от закона, а доколкото няма такива - по правилата на ГПК - чл.159 от закона, като в същото подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.

Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваните лица в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход /нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на имуществото/. Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно /Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ/.

В настоящия случай се установи по делото от събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по конкретно от приетата комплексна съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, че в действителност е налице несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход по 3 смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./ от надлежно доказани източници. И настоящия състав не споделя изложените доводи на ответника, че през проверявания период бил получил в брой от трети физически лица значителни суми в брой, които увеличили нетния му доход. Това е така, тъй като събраните в хода на процеса писмени доказателства не установяват както основанието, на което се твърди от ответника да е извършено това предаване на значителни по размер суми в брой, така и самия факт на предаването и приемането на сумите. Отделно от това такива суми не са декларирани по надлежния ред.

Исковите претенции са основателни и доказани от комплексния анализ на приетите доказателства до размер на сумата от 651 775.55 лева, която е посочена от заключението на специализираната съдебно - икономическа експертиза. При това, отчитайки посочените в исковата молба данни за отделните елементи на имуществените права, които формират констатираното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, както и задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС, относно значението на термина „имущество“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, при установяване на правно релевантното според §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“, настоящият въззивен състав приема, че на отнемане в полза на държавата подлежи сумата от 563 339.70 лева, която е налична и е била открита и иззета от владението на ответника, тъй като се е намирала в банков сейф с номер 1761 включен в банков трезор №1138 на „Обединена българска банка“ АД. В останалата част, относно имуществени активи на стойност от 203 098.77 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като тези активи не са налични в патримонуима на проверяваното лице.

При този изход на делото пред въззивният съд, страните не си дължат разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

С оглед изхода на делото и на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, въззивникът ищец следва да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 4 061.97 лева, равняващи се на 2 076.85 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260274 от 02.05.2024 год., постановено по гр.д. № 2330/2020 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 8-ми състав.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 2 076.85 евро, представляващи дължима държавна такса.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5