Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3239 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10644/2025
Вид
Решение № 3239
Подписан
23.06.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3239 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330110644 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по субективносъединени искове е по чл. 124 от ГПК вр. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД по искова молба на Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. *, чрез адв. Г. срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к.

„Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от изп. директори Г. Т. С. и А. М., заедно и поотделно, за признаване за установено, че договор за паричен заем № *** от *** сключен между ищеца ответника е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и спрямо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46 представлявано от А. М. за признав а н е за установено, че договор за предоставяне на гаранция № *** от ***сключен ищеца и ответника е нищожен поради нарушение на добрите нрави. Притендират се разноски.

В хода на производството са предявени обективносъединени искове по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД евентуално по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от 1

ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД спрямо ищеца насрещен иск за присъждане на сумата от 564,09 евро-главница по договор за кредит от ***, ведно със законната лихва от***до окончателното плащане и 65,47 евро –възнаградителна лихва за периода ***евентуално сумата от 435,42 евро остатък от главница след прихващане на сумата заплатена за лихва, ведно със законната лихва от ***до окончателното плащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е сключен договор за кредит на *** за сума от 1500 лв. при ГЛП 45 % и ГПР 56,43 %. Срока за погасяване е 34 седмици.

Дължимата сума е 1744,37 лв. Предвидено е предоставяне на обезпечение-две физически лица,, които да отговарят на определени от кредитодателя условия, банкова гаранция и одобрено от кредитора лице гарант-дружество предоставящ о гаранционни сделки. Поради това е сключен договор за поръчителство от същата дата с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По него ищеца дължи възнаграждение на поръчителя от 924,63 лв. Договора за кредит е нищожен поради неточнопосочено ГПР. “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е собственик на капитала на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя се получава от заемодателя. Така се явява скрит доход за него и заобикаля разпоредбите за пределен размер на договорна лихва. Посочения в договора ГПР не включва всички разходи и в частност възнаграждението на гаранта. Поради договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика. С договора за гаранция се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. По него гаранта получава възнагаждение без да дължи насрещна престация. Това е явното несъответствие в задълженията и сочи нарушение на добрите нрави, още повече, че се дължи на заемодателя. Двата договора са взаимно свързани, като действието на заемния е обусловено от сключването на обезпечителния. Така се достига до увеличение на главницата.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

Признават сключването на договорите, предаването на заемната сума и 2 невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР. Липсват нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се посочва, че заемополучателя не е изпълнил задълженията си по договора за кредит , като неплатена е сума от 1103,27 лв. за главница и 128,05 лв. за договорна лихва. При прогласване договора за недействителен се дължи връщане на заетата сума. Неизплатената част от нея след прихващане на внесената за лихва е 851,60 лв.

В предоставения срок за отговор по насрещната молба се признава иска за сумата от 435,42 евро поради недействителност на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от № *** от*** е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в заем сума от 1500 лева, дължима на 17 седмични вноски от 102,61 лв., при 45 % лихва; 56,43 % ГПР. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение чрез поръчител.

От представения договор № *** от *** за гаранция е видно, че на същата дата между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор по силата, на който последния да отговаря пред “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД солидарно с ищеца за предоставената в заем сума от 1500 лв. срещу възнаграждение от 924,63 лв. дължимо на вноски платими на крадитора “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД на падежа на вноските по заема.

От представената справка от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД (лист 42 гръб от делото) е видно, че длъжника е платил по договора за заем сума от 513,05 лв. съответващи на 262,32 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит. Следователно сключените договор за заем и договор за 3 поръчителство имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

След изследване съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че н е са спазени изискванията към него предвидени в цитираните разпоредби.

Посочен е годишен лихвен процент по заема от 45 %, представляващ реквизит п о чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , но не се посочват условията за прилагането му.

Наред с това договорената лихва надхвърля трикратния размер на законовата.

Поради това съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от липсата на спор, че в същия не се включва възнаграждението на гаранта намира, че е нарушение на чл. 11, т.

10 от ЗПК, тъй като не става ясно на първо място защо ГПР е 56,43 % при лихва 45 %, т. е. не е посочена какви други разходи са участвали при формирането му, а от друга страна невключването на възнаграждението на поръчителя, което е съществен разход води до неяснота за потребителя относно действителната дължима сума и съответно го поставя в невъзможност за преценка на икономическата изгода от сключване на договора. Това от своя страна отново нарушава принципа за справедливост и добросъвестност при сключване на сделките в гражданския оборот. Констатираните нарушения на ЗПК са достатъчно основание за приложение на чл. 22 от ЗПК и определяне на договора за кредит за недействителен на това основание. Предвид това предявения иск спрямо “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД съдът преценя за основателен и същия следва да се уважи.

По отношение предявения иск спрямо „Файненшъл България“ ЕООД съдът намира, че договор за предоставяне на поръчителство от същата дата с втория ответник има акцесорен характер спрямо договора за заем и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията по заемното правоотношение.

Следователно недействителността на договора за кредит обуславя и недействителност на договора за поръчителство. Наред с това следва да се отбележи, че срещу заплащане на уговореното възнаграждение на поръчителя заемополучателя не получава насрещна престация. Липсата на еквивалентност между договорените насрещни престаци на страните по този договор е нарушение на 4 принципа за добросъвестност и доколкото една от тях е икономически постабилна следва да се приеме, че е налице нарушение и на принципа за равноправност, което от своя страна се явява порок по чл. 26 от ЗЗД налагащ прогласяване на договора за нищожен поради нарушение на добрите нрави.

По отношение предявените насрещни искове за осъждане длъжника да заплати на кредитора суми о т 564,09 евро-главница по договор за кредит от ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане и 65,47 евро –възнаградителна лихва за периода ***, съдът намира, че съобразно изложените аргументи за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК исковете за заплащане на притендираните вземания на това основание се явяват лишени от такова и следва да се отхвърлят.

Заявенияте насрещни евентуални искове за сумата от 435,42 евро остатък от главница след прихващане на сумата заплатена за лихва, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане съдът намира за основателни предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК пораждаща задължение за заемополучателя за връщане на предоставена в заем сума при недействителен договор за кредит и признаването от К. на това задължение, както и липсата на твърдения и установени факти за неговото заплащане в хода на настоящето производство до приключване на устните състезания. \Ето защо същите следва да се уважат.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски относно предявените искове, които следва да се възложат в тежест на ответниците. Ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД следва да заплати на ищеца сума от 54,59 евро за държавна такса по предявения спрямо него иск. Ответника „Файненшъл България“ ЕООД -25,56 евро.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Г. следва да се определи възнаграждение в общ размер от 200 евро с ДДС и за двата иска поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Същото следва да се разпредели поравно между ответниците.

На ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД се дължат разноски по уважения евентуален иск в размер от 25,56 евро за държавна такса и 50 евро за юрисконсултско възнаграждение.

5

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за паричен за заем № *** от ***сключен между Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. *, и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от изп. директор Г. Т. е недействителен поради нарушение на ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за предоставяне на гаранция № *** от *** сключен между Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. *, и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, представлявано от А. М. е недействителен поради нарушение на добрите нрави.

ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от изп. директор Г. Т. да заплати на Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. * сумата от 54,59 евро (петдесет и четири евро и 59 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 представлявано от А. М. да заплати на Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. , ет. *, ап. * сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.