Определение № 39747 от 25.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39747 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110162404 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – установителен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

334955/22.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 296793/10.09.2025 г. от М. С.

Е. ЕГН:**********, ********** Съдебен адрес чрез адв. А. Д. САК кантора:

********* ******* срещу М. Г. К., ЕГН:**********, Гр. София, **********, М. С. Е., ЕГН:**********, **********, М. И. Г., ЕГН:**********, гр.

**********, В. И. Л., ЕГН:**********, ******, с която са предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с който да бъде признато по отношение на всички ответници, че М. С. Е. ЕГН:********** е собственик, на основание давностно владение от началото на 2007 г. върху следния недвижим имот:

1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в ******** /шест/, вход Б /буква Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: от изток-апартамент №3, вх.

А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада и от юг-апартамент №38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от югфасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед 1

№РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********

/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири точка едно точка тридесет и седем/, с адрес на имота: ******* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/, апартамент 37 /тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор ******** с предназначение на сградата: Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор ******** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж********.38, ********.3 и ********.36, под обекта- няма над обекта ********.40.

В обстоятелствената част се твърди, че имотът е придобит по време на брака между съпрузите М. Г. К., ЕГН ********** и С. М. Е., ЕГН: **********, като първата се явява майка на ищеца, а съпругът баща. Твърди, че съпрузите са се развели съгласно Решение № 199 от 17.10.2007 год. на СРС, 80 състав по гр. д. №2918/2007 год. като семейното жилище е предоставено на двамата съпрузи за ползване.

Сочи, че след развода С. М. Е. не е живял в апартамента в *****, а се преместил да живее с новата си съпруга - Л.Х.Е. на нейния адрес в град С********. Излага твърдения, че е имало устна уговорка апартаментът да остане за ищеца, а за брат й М. С. Е. – апартамент в *****, като той не й отричал правото на собственост върху процесния апартамент и е признат в изложените от него факти в искова молба вх. № 261750/21.09.2023 г. по гр. д.

№ 52142/2023 г. на СРС.

Излага твърдения, живее в процесния имот от 2007 година до настоящия момент. Стопанисва жилището, поддържа го и го ремонтира и никой роднина и/или съсед не е пречил нито пък е з.вявал претенции към собствеността ми.

Твърди, че в жилището се родила дъщеря й и там я отгледала. Всички съседи и роднини знаели, че тя е собственик на апартамента и никой не оспорва това.

На входната врата е поставена табела с нейното име. Сочи, че по силата на постигнато споразумение по бракоразводно дело е определено местоживеене на дъщеря й при нея на адрес: **********

Твърди, че е собственик на жилище, на основание давностно владение от начало на 2007 г., което необезпокоявано упражнява и до настоящия момент.

В уточнителна молба твърди, че е извършвала своене на имота и е демонстрирала пълната си собственост като е извършвала строително2 ремонтни работи на значителна стойност и е заплащала всички консумативни разходи за имота, както и други фактически и правни действия на демонстриране, че е едноличен собственик. Твърди, че ответникът М. Е. и ответницата М. К. са признали изключителното право на собственост на ищеца върху целия имот.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1 ,Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.09.1990 год., 2.Решение №199/17.10.2007 год. на СРС, 8о състав по гр.д.

№2918/200б год., з.Удостоверение за наследници изх.№о6390/05.О7.2023 год., издадено от СО-Район **********, 4.Скица №15-741207-20.07.2024 г., издадена от СГКК-гр.София, 5.Удостоверение за данъчна оценка изх.№7219019028/зо.09-2024 год., издадено от СО, Дирекция ОП, Отдел ОП **********, б.Искова молба BX.N0261750/21.09.2023 год., по която е образувано гр.д.№52142/2023 год. на СРС, 36 състав., 7.Решение по гр.д.№5309/2019 год. на СРС, 83 състав.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. не подава отговор. Получила е книжата лично на 12.03.2025 г. (л.46 от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Е. не подава отговор. Получил е книжата чрез майка си М. К. на 12.03.2025 г. (л.47 от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Г. не подава отговор. Получил е книжата чрез адв. М. М. на 08.07.2025 г. и по реда на чл.41 ГПК (л.35, 63 от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Л. не подава отговор. Получил е книжата чрез работодател, който отказва да получи книжата (л.48,53,58 от делото). Видно от справката в ЕИСС договорът не е прекратен.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. А. Д. САК със съдебен адрес: ********* *******, което пълномощно важи само за СРС (л.5 от делото).

Ответникът М. Г. се представлява от адв. М. М. със съдебен адрес:

*******, ****** (л.9 от делото).

Останалите ответниците не се представляват.

По държавната такса

Съгласно удостоверение за данъчна оценка, същата е в размер на 42 708.70 лева. Следователно държавната такса е в размер на 427.09 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.2 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви 3 проект за доклад по чл.146 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за различните имена на лицето С. М. Е. и С. М. Е., ЕГН **********, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателства

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По свидетелите

Искането за допускане на двама свидетели е допустимо, необходимо и относимо. Ето защо искането следва да бъде уважено за всяка една от страните. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за събиране на доказателства.

С оглед приложението на императивна правна норма, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа 4 по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са з.вили, че жел.т да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в по-дълъг срок, за да може да се връчи призовката и настоящия съдебен акт, като първата свободна дата 08.12.2025 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 334955/22.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 296793/10.09.2025 г. от М. С. Е. ЕГН:**********, ********** Съдебен адрес чрез адв. А. Д. САК кантора: ********* ******* срещу М. Г. К., ЕГН:**********, Гр.

София, **********, М. С. Е., ЕГН:**********, **********, М. И. Г., ЕГН:**********, гр.

**********, В. И. Л., ЕГН:**********, ******, с която са предявени положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с който да бъде признато по отношение на всички ответници, че М. С. Е.