Решение № 1324 от 17.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000500291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззини жалби, подадени от всички страни в процеса – ответника - Прокуратурата на Република България и ищеца - Р. Ф. И.. Обжалва се решение № 4992/28.08.2024 г., постановено по гр.д. № 13342/2022 г. по описа на СГС, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ф. И., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС сумата от 9 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на Военноокръжна прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048/1999 г. на Военноокръжна прокуратура – София, за периода от образуването му през м. януари 1991 година до 18.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9 500 лева до пълния предявен размер от 120 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за забава за периода от 18.12.2019 г.

1 до 18.12.2022 г. включително, е отхвърлен като неоснователен.

Прокуратурата обжалва решението в частта, в която е уважена исковата претенция. Сочи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди, че поради липсата на годни доказателства, установяващи действително претърпените неимуществени вреди ищецът не е доказал предявения иск. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до грешен извод при определянето на завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. За преживените негативни емоции и повлияването на здравето на ищеца съдът е взел предвид само показанията на брата на ищеца, като не е отчел неговата заинтересованост, не е назначил съдебномедицинска експертиза, която да установи действителното здравословно състояние на ищеца, евентуално налице ли е причинна връзка между влошаването на здравето му и повдигнатото обвинение. Моли да бъде отменено решението, в частта, в която е уважена исковата претенция.

Ищецът обжалва решението, в частта, в която са отхвърлени исковете, като неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, в частност със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от нарушението по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди е несъпоставимо по размер с онзи размер, който ЕСПЧ би присъдил за подобни вреди. Сочи, че на други пострадали от същото досъдебно производство са им определени обезщетения от по 30 000 лева по предявени искове през 2019 г. – 2020 г., при по-различна икономическа обстановка. Според него съдът следва да отчете и това, че в случая продължителността на наказателното производство е вече 32 години.

Твърди, че в конкретния случай претендира вреди лично и в качеството си на наследник на баща си, който е бил лишен от свобода близо 4 години само заради етническата си принадлежност. През този период, семейството е било поставено в изключително тежко състояние, на ръба на физическото оцеляване. Смята, че дължимото му обезщетение следва да бъде определено на база по 2000 евро (около 4000 лева) за всяка година от неговата продължителност. Освен това счита, че съдът неправилно е решил въпроса за началния момент на дължимост на законната лихва за забава за обезщетението 2 по чл.2б от ЗОДОВ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на жалбите.

С молба преди първото по делото заседание на въззивния състав ищецът оспорва жалбата на Прокуратурата.

В съдебно заседание представител на САП оспорва жалбата на ищеца.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Не се спори, че се търси обезщетение за претърпени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. №1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП №II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Безспорно е, че на 30.01.1991 г. е образувано досъдебно производство, придобило гражданственост като дело за „възродителния процес“, номерирано като сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили. Не е спорно, че към датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.12.2022 г., същото е във фаза на досъдебно производство.

Това означава, че разследването по делото е продължило 30 години.

Установено е, че бащата на ищеца - Ф. И. е бил сред репресираните по време на т.нар.“възродителен процес“, като за срок от три години (за периода 1984-1986 г.) е бил задържан и лишен от свобода в трудово–възпитателното общежитие в гр.Белене. След освобождаването му е преместен принудително в с.Черказки, обл.Михайловград, където е прекарал три месеца. В последствие е бил принудително установен в с. Драганица, обл. Михайловград за срок от три години. През 1989 година е бил принуден да напусне със семейството си страната и да се установи в Турция. Спрямо него е приложена насилствена асимилация чрез промяна на рожденото му име.

Не е спорно, че бащата на ищеца е съучредител на Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“.

3

Установено е, че във връзка с досъдебното производство в Софийски градски съд за периода 2018 г. - 2020 г. били образувани 94 дела по чл. 368 от НПК за ускоряване на наказателното производство и 22 дела по чл. 244 от НПК срещу постановлението за спиране на наказателното производство, включително и по жалба на ищеца Р. И..

Установено е, че бащата на ищеца е разпитан и са му разяснени правата на пострадал през 2001 г.

Не се твърди, а и не се установява по наказателното производство да е бил разпитван ищецът Р. И. като свидетел и пострадал.

След смъртта на наследодателя си ищецът е подавал молби до ВОП – София на основание чл. 75, ал. 3 НПК и молби, с които е отправил искания да участва като пострадало лице в досъдебното производство на основание чл.

74, ал. 2 НПК.

Установено е, че на ищеца Р. И. са връчени постановленията за спиране и за прекратяване на наказателното производство по ДП № П-048/1999 г. по описа на ВОП, които същият е обжалвал.

Установено е по делото, че след смъртта на Ф. И. в правата му на пострадал по ДП са встъпили четиримата му наследници по закон, сред които е и ищецът Р. И..

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Ф. И. – брат на ищеца Р. И. и син на Ф. И., за търпените от ищеца в лично качество вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. №1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП №II048/1999 г. по описа на ВОП-София. Свидетелят утвърждава прояви на чувства на несигурност, разочарование и огорчение от липсата на наказателна репресия спрямо виновните за страданията на българските турци, преживели насилствено изселване, а преди това - преследване.

При така установената фактическа обстановка Апелативен съд София приема от правна страна следното:

С иска по чл. 2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС , се цели да бъде защитено субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, независимо от вида на 4 делото и от неговия изход.

Настоящият състав приема, че искът по чл. 2б от ЗОДОВ, предявен от името на Р. Ф. И., в качеството му на наследник на Ф. И., е недопустим. Това е така, тъй като преди предявяване на иска родителят на ищеца е бил починал.

С исковата молба се навеждат доводи за търпени неимуществени вреди, които имат лично естество. Дали и какви точно вреди (усещане за несправедливост, загубено доверие в правораздавателните органи, дискриминационно отношение или други негативни чувства на база рационални изводи от забавата) би могъл да посочи субектът, засегнат от конкретното действие (в случая забавено правораздаване) е негова лична преценка. Единствено търпящият вреди може да определи и паричния еквивалент на същите. Съдът ще съизмери доказаните вреди според определения от чл.52 ЗЗД критерий в рамките на заявената от ищеца претенция.

Позоваването на разпоредбата от НПК (чл.74, ал.2 НПК), допускаща да се продължи процес от наследници при смърт на пострадало лице, е в различен контекст. Дори починал праводател на заявил права от негово име наследник да е имал качество на пострадал по наказателно дело, то същото не е предмет на водения пред гражданския съд спор. Последният следва да установи вреди, произтичащи от забавено правораздаване. Едва след тяхното формулиране и предявяването на претенция за обезвреда и настъпила смърт, наследниците на ищеца могат да продължат процеса от името на праводателя си на основание чл.227 ГПК.

На плоскостта на процесуалното право е недопустимо прилагането на процедурни разпоредби от наказателното съдопроизводство в гражданския процес.

Съдебната практика е единодушна относно липсата на процесуална правосубектност на починало преди да е предявен иск лице и забраната да се упражняват чужди права извън изрично посочените от закона случаи (сред които настоящата претенция не попада). Дори спрямо ответниците, починали преди да бъде предявен иск, с ТР 1/2017 г. ОСГТК се приема, че производството е недопустимо. Поради това в частта, с която СГС е присъдил обезщетение за вреди,понЕ.и от бащата на ищеца решението следва да се обезсили.

По отношение на търпените вреди от Р. И. в лично качество, настоящият 5 състав приема следното:

Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 34 години. Това е зряла възраст, в която той в пълнота разбира случващото се и чувствата му се засягат. В потвърждение на това са писмените доказателства за активност на ищеца, депозирал жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №II048/1999 г. по описа на ВОП-София. САС приема, че ищецът има качеството на пострадало лице по смисъла на НПК – търпял е и търпи вреди от забавеното правораздаване. Ноторно е, че пострадалите от престъпна дейност, при липса на адекватна правна защита изпитват чувство на несигурност, усещане за дискриминация спрямо останалите членове, които се ползват от защита. С оглед на горното, като съобрази периода на водене на наказателното производство, установените негативни чувства, възрастта на ищеца и наложената съдебна практика настоящият състав приема, че ищецът има право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в лично качество в размер на 30 000 лева. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата над 9 500 лева до сумата от 30 000 лева, а в останалата обжалвана отхвърлителна част то следва да се потвърди.

Относно лихвата за забава настоящият състав приема, че тъй като производството по наказателното производство по ДП №II-048/1999 г. по описа на ВОП-София не е приключило и до момента (т.е. деликтното поведение продължава), то ответникът е изпаднал в забава в момента на сезиране на гражданския съд с искане за присъждане на обезщетение за вреди.

Това е така, защото от този момент лицето, търпящо вредите, ги е заявило и е определило по размер дължимото съразмерно обезщетение. В случая лихвата за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди ще е дължима от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2022 г. до окончателното плащане. Относно акцесорната претенция за лихва за забава за период предхождащ предявяването на исковата молба (18.12.2019 г. – 18.12.2022 г.) настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния за неоснователност.