Решение № 72 от 18.04.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Севлиево, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева в присъствието на прокурора Е. Д. З. като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101238 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Т. В. М. е предявил против Прокуратурата на Република България, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 3800 лв., ведно със законната лихва върху последната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за адвокатски разноски за защита и процесуално представителство по ДП № 68/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Габрово и НОХД № 118/2019 г. на РС – Севлиево; ВНОХД № 11/2021 г. на ОС – Габрово; КНОХД № 135/2022 г. на ВКС), от обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 08.06.2022 г. присъда от 25.06.2021 г. по НОХД № 11/2021г. на ОС - Габрово.

Ищецът твърди, че бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление против личността по смисъла на НК. Обвинението било квалифицирано по следния текст на НК, а именно - чл.131, ал.1, т.12, предл.първо и пето във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК наказващо се с лишаване от свобода от 2до 10години. Делото в досъдебната фаза на наказателния процес е водено под №68/2017г. по описа на Окръжен

1 следствен отдел при Окръжна прокуратура Габрово и пр.пр.№ 867/2017г. на РП-Севлиево срещу М. и други две лица.

В исковата молба се поддържа, че е бил привлечен като обвиняем на ДП на 13.02.2019г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо и пето във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение „гаранция " в размер на 500лв.

Излагат се съображения, че воденото досъдебно производство било по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо и пето във вр. с чл.129 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.

2 от НК за нанесен побой в една от водещите дискотеки в гр.Севлиево е станало достояние не само на семейството на М., но и цялата градска общественост в Севлиево и района, в това число и на много близки и познати на ищеца. Поддържа се, че във връзка с воденото ДП и сключения договор за правна помощ с адв. Р. Р. и адв. Д. Д. - Адвокатска колегия Габрово, ищецът заплатил в брой на защитниците договорената като хонорар за ДП сума за адвокатски услуги в размер на 800лв. В исковата молба се поддържа, че от съществено значение било обстоятелството, че от образуването на ДП, до неговото приключване, ищецът и като свидетел първоначално и като обвиняем в последствие се е отнесъл абсолютно добросъвестно към изясняването на случая, оказал е пълно. Няколко дни след повдигането на обвинение, на М. било предявено разследването, в присъствието на упълномощените му защитници за ДП. Обвинението било внесено в съда с обвинителен акт от 28.03.2019г., когато е било образувано НОХД№118/2019г. по описа РС-Севлиево, Н.О. Ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за това, че действайки по хулигански подбуди и в съучастие с други две лица чрез нанасяне на удари с крака в областта на лицето и главата е причинил средна телесна повреда на Ю. М.. Съгласно приложението към обвинителния акт по делото са призовани 16 свидетели и 8 вещи лица. В хода на съдебния процес пред първата инстанция многократно бил искан отвод на прокурора и съдебния състав от страна на защитата, поради предубеденост и тежък обвинителен уклон. Излагат се съображения, че въпреки това, съдебният състав отказъл да се отведе и на 04.12.2020г. постановил осъдителна присъда, с която признал ищеца Т. В. М. за виновен по повдигнатото му обвинение и му налага наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване. Поддържа се, че наред с това, РС-Севлиево на основание чл.68 ал. 1 от НК привел в 2 изпълнение и наказание от 4 месеца „лишаване от свобода" на М. по предходна присъда.

В исковата молба се сочи, че по жалба на защитата на ищеца било образувано въззивно НОХД№11/21г.,2-ри състав на Окръжен съд-Габрово, Н.О. По това въззивно дело, ищецът М. е защитаван от нов адвокат -адвокат Н. Т. Б. от Софийската адвокатска колегия по силата на пълномощно и договор за правна помощ от 09.12.2020г. За представителството пред въззивния съд и впоследствие пред Върховния касационен съд договорения и заплатен хонорар бил 3000лв. общо. Въззивното дело завършило с присъда №5 от 25.06.2021г., с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и е постановено нова - оправдателна спрямо ищеца.

Твърди се, че по протест на ОП-Габрово било образувано КНОХД№135/2022г. на Първо наказателно отделение на ВКС, като делото приключва окончателно с влязъл в сила съдебен акт на 28.06.2022г. с решение №62 на ВКС, с което е оставена в сила въззивната оправдателна присъда на ОС-Габрово и ищецът - М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В исковата молба се сочи, че ищецът по време на незаконното обвинение срещу него, за да издържа себе си и семейството си работил на различни места, а единствената фирма, която се съгласила да го вземе на работа с трудов договор, макар и за кратко била „**" АД. Всички останали работодатели му отказвали да го назначат на работа, след като направят справка или получат удостоверение, че срещу него се води наказателно производство.

Ищецът поддържа, че повдигнатото му обвинение и целия дългогодишен съдебен процес срещу него му се отразили изключително негативно, както на психиката му, така и на здравословното му състояние. В резултат на повдигнатото на ДП обвинение и внасянето на OA от представителите на прокуратурата М. понесъл значителни неимуществени вреди. Твърди се, че събитията случили се от 13.02.2019 г. до 26.06.2022г., оставили траен негативен отпечатък върху физическото и психическо здраве на ищеца. Авторитетът и доброто име, с които се ползвал в обществото и сред познатите си, практически били сринати.

Излагат се подробни съображения, че образуваното наказателно дело 3 довело и до повишено кръвно налягане на ищеца придружено с непрекъснато главоболие, замайване и дискомфорт, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния, които преди обвинението не са наблюдавани. Психическият срив на М., след действията на държавното обвинение, се изразявали още в неочаквани паник атаки и внезапно изтръпване на крайниците, съпроводени с тежест в гърдите и ускорен пулс.

За причинените неимуществени и имуществени вреди (разходи за адвокатско възнаграждение) предявява настоящите искове за обезщетение.

Ответникът оспорва предявените искове. Поддържа се в отговора, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба вреди. Поддържа се, че размерът на исканото обезщетение е силно завишен. Поддържа сем че приложените към писмения отговор справка от СДВР, НСлС и Справка за съдимост водят до извода, че търпените вреди от незаконното обвинение са със значително по-нисък интензитет от, интензитета, с който би търпяло вредите лице, срещу което никога; не е водено наказателно производство за престъпление от общ характер и не било осъждано с влязла в сила присъда. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани в предявения размер.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Между страните не се спори, че през 2017 г. е било образувано досъдебно производство по пр. пр. №68/2017 г. на Окръжна прокуратура Габрово за извършено престъпление по чл.131а предл. 2 във вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, предл 1- во, вр. чл. 129 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1 б“а“ и б. „Б“ НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство /н.о.х.д. №118/2019 г. на Районен съд Севлиево, по което ищецът е бил признат за виновен в това, че на 01.07.2017 г., около 04.30 часа, в гр.

Севлиево, на ул. „**“, пред ** „**“, в съучастие със С. Д. Х. от гр. Севлиево, в качеството му на съизвършител, чрез нанасяне на удари с крака в областта на лицето и главата на Ю. Н. М. от с. Р., общ. С., му причинили средни телесни повреди, изразяващи се в: мозъчно сътресение със загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на носа, причинила постоянно разстройство на 4 здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с което е извършил престъпление за което на осн. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо и петоп във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода. По жалба на М. е образувано н.о.х.д № 11/21 г., което е завършило с Присъда № 5 от 25.06.2021 г., с която е отменена първоинстанционната присъда и М. е оправдан. По протест на Окръжна прокуратура срещу постановената въззивна присъда е образувано к.н.о.х.д № 135/2022 г. на Първо н.о. на ВКС, което е приключило с решение, с което е оставена в сила въззивната оправдателна присъда.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.

В настоящия случай досъдебното производство е било образувано още през 2017 г., но ищецът е бил привлечен като обвиняем на 13.02.2019 г. От момента на привличане на ищеца кат обвиняем на същия е била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

В случая при определяне размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищеца като обвиняем /13.02.2019 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /08.06.2022 г./ - 3 години и четири месеца. По делото са приложени всички протоколи от проведени открити съдебни заседания, както и всички крайни актове по същество на съдебните инстанции, от които е видно, че в хода на цялото наказателно производство, продължило 3 години и четири месеца, ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи и на съда, явявал се е лично и със защитник в съдебните заседания, дал е обяснения в качеството си на подсъдим и с цялостното си поведение не е станал причина за неоснователно забавяне на производството срещу него. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети действия по наказателно преследване, и наложената мярка за неотклонение 5

„гаранция в пари“, както и характера на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение – по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което се предвижда наказания лишаване от свобода до три до десет години, т.е. касае се до тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази и факта, че към момента на привличане на ищеца като обвиняем същият е бил осъждан с влязло в сила определение за одобряване на споразумение за извършено престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 НК /НОХД526/2015 г. на СРС/. Макар, че е бил осъждан за друго престъпление, при отчитане интензитета на причинените вреди, следва да се вземе предвид обстоятелството, че срещу ищеца е водено друго наказателно производство.

По изложените съображения съдът намира, че повдигнатото обвинение по процесното наказателно дело самостоятелно не се е отразило толкова тежко върху личността на ищеца.

В частност ищецът твърди настъпването на обичайни негативни преживявания, а именно: 1./стрес, притеснение, дискомфорт, засегнати чест и достойнство, напрегнатост, свързани с личното участие в наказателното производство, нарушеното му социално общуване и липсата на възможност да започне нова работа така и 2./ здравословни проблеми настъпили вследствие на наказателното преследване – повишено кръвно налягане, главоболие, замайване, депресивни състояния.