Решение № 3591 от 04.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3591 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100503353 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение №20226026 от 30.12.2021г., постановено по гр. д. №10406/2021г. на Софийски районен съд, 56 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411, ал.1, изр. 2 КЗ, че „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК ******* дължи на „Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* сумата от 91,25 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане по щета №470419202008365 за вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2020г. в Италия на държавен път 16 /Е55/, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. №63626/2020 г., като иска е отхвърлен за разликата над сумата от 91,25 лв. до пълния предявен размер от 1234,00 лв. като неоснователен.

Със същото решение Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ е осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска сумата от 28, 47 лв., представляващи разноски за исковото производство пред СРС и сумата от 38, 82 лв., представляващи разноски за заповедното производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК „Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. и З.“ АД съразмерно на отхвърлената част от иска сумата от 370, 42 лв., представляващи разноски за исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 91,25 лв. до пълния предявен размер от 1234,00 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – адв.

Д. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност 1 поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че от събраните в съдебно производство доказателства безспорно се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото полуремарке и въззивника, както и механизмът на ПТП, от което произтича и задължението за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 741, 60 лв. Сочи, че ответникът в първоинстанционното производство е заплатил частично сумата по регресната претенция, а именно сума в размер на 8 9371 75 лв., като останалата част – сумата от 1224, 00 лв. – представляваща извършени разходи за репатриране на увреденото полуполуремарке и 10, 00 лв. – разходи за ликвидационна обработка на щетата, остава неплатена и дължима. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в отхвърлителната си част. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи предвид наличието на тотална щета. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди постановеното решение, като и да присъди направените по в производството пред СГС разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Тъй като решението, в частта, с която частично е уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ е влязло в законна сила, то в настоящия случай със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

Спорен по делото пред настоящата инстанцията е дължимостта от ответното дружество на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за репатриране на застрахованото МПС от Италия до България. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т.11.2 от Общите условия по застраховка Каско Стандарт, Раздел VI, ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ищецът, като застраховател по имуществена застраховка Каско, е поел задължение при настъпване на застрахователно събитие в чужбина да се изплащат разходи, свързани с изваждане, придвижване на автомобила до най-близкото място за съхранение и извършване на провизорен ремонт в размер от 10% от съответната застрахователна сума, но не повече от 10 000 (десет хиляди) лева в евро. Доколкото размерът на застрахователната сума на полуремарке марка „KRONE“, с рег. №******* според застрахователна полица №5С*** по застрахователен договор, валидно сключен между въззивника и 2 удовлетворения застрахован, се равнява на 12 240 лв., то максималното дължимо от ищеца обезщетение за репатриране на полуремаркето в случая възлизат на 1224,00 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че направените от ищцовото дружество такива са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото по делото е установено, че същото не е могло да се придвижва по друг начин /налице е тотална щета/, още повече, че придвижването му до територията на Република България е било и необходимо и за определяне размера на вредите по същото и в този смисъл заплатеното от застрахователя по Каско обезщетение за репатриране се покрива от отговорността на деленквента, респективно от регресната отговорност на застрахователя по ГО по смисъла на чл. 411 КЗ. Ето защо обема на отговорност на ответното дружество следва да се определи от сбора на дължимото обезщетение при тотална щета, на разходите за репатриране на застрахованото имущество и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение, които в конкретния случай общо възлизат на 10171,75 лв. Имайки предвид, че ответното дружество е заплатило доброволно сумата от 8937,75 лв., което обстоятелство се признава и от ищеца в исковата молба, както и че с влязло в сила решение на СРС е осъдено да заплати сумата от 91,25 лв., то за ищеца съществува регресно вземане в размер на сумата от още 1142,75 лв., поради което и въззимвната жалба е изцяло основателна.

Ето защо решението в обжалвана част , с която искът на ищеца е отхвърлен за сумата от 1142,75 лв. следва да бъде отменено, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от още 1142,75 лв. Тъй като исковата претенция се явява основателна изцяло Решението следва да бъде отменено и в частта, с която Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. и З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370,42 лв., представляващи разноски за исковото производство съразмерно на отхвърлената част от иска.

При този изход на спора пред въззивната инстанция въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 273 ГПК сумата от 325,00 лв., от които сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение в производството пред СГС и 25 лв. – държавна такса, сумата от 496,53 лв., представляваща разноски в исковото производството пред СРС, както и направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №63626/2020 г. по описа на СРС, 56-ти с-в в общ размер на 385,00 лв., от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №20226026 от 30.12.2021г., постановено по гр.д. №10406/2021г. на Софийски районен съд, 179 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ******* срещу „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от още 1142,75 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане по щета №470419202008365 за вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2020 г. в Италия, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж. и З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370,42 лв., представляващи разноски за исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК 3 установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, по отношение на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“, ЕИК: *******, че „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД ЕИК *******, е носител на парично вземане в размер на сумата от още 1142,75 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане по щета №470419202008365 за вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2020 г. в Италия, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на

„Застрахователно акционерно дружество Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ №5, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 325 лв., представляваща направените разноски пред СГС, сумата от 496,53 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 385,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №63626/2020 г. по описа на СРС, 56-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4