Определение № 9 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София, 04.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

В. В. като разгледа докладваното от В. В. Въззивно частно гражданско дело № 20231000503414 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от В. И. В. от гр.София,ЕГН ********** против определение №12 579/21.10.23г. по гр.д.№ 12 405/22г. на СГС ,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса в производството.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно. Според жалбоподателя,предвид представените по делото доказателства, са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на бържавна такса Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което жалбоподателя бъде освободен от внасяне на държавна такса.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Гр.д.№12 405/22г. е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Камарата на частните съдебни изпълнители с цена на иска 100 053лв. В исковата молба е направено искане за освобождаванена ищеца от заплащане на такса и разноски за настоящото производство. По делото ищецът е представил декларация относно семейното и имущественото си състояние, в която е посочил, че неговото семейство е двучленно, доходите му са от пенсия в размер на 767 лв. и от друг източник в размер на 182 лв., съпругата му получава пенсия в размер на 547 лв., притежава недвижимо имущество: жилище с площ от 80 кв. м. в гр. София, вила с площ от 30 кв. м. в гр. София /Бояна съсобственост, ¼ идеална част от апартамент в гр. Люлин и 42 дка земеделска земя, не притежава друго имущество или друг източник на доходи, страда от заболяване което налага допълнителен разход в размер на 720 лв. месечно, както и съпругата му – за която са необходими 740 лв. - месечно. На 05.06.2023г. по делото е постъпило писмо от НОИ, ТД – 1

София – град, в което е посочено, че размерът на получаваната месечна пенсия от ищеца е 763, 34 лв. На 19.06.2023г. е постъпило писмо от НАП – ТД на НАП София – офис ***, в което е посочено, че ищецът има подадена декларация за притежавани недвижими имоти: 0, 07 идеални части от земя и сграда в с. ***, 0, 25 идеални части от апартамент в гр. ***, ж. к.

***, 0, 50 идеални части от земя и сграда в гр. София, район ***, 0, 50 идеални части от земя и сграда в гр. София, район ***, както и декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетната 2022г. , от която се установява, че за предходната година ищецът е декларирал доходи от наем в размер на 4 200 лв. На 02.06.2023г. е постъпила справка от Агенция по вписванията относно ищеца, от интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, от която се установява, че през 1992г. в полза на ищеца и още едно лице е извършено дарение и през 2000г. е вписан документ за собственост относно апартамент в гр. ***, ж. к. ***, в който съсобственик с още едно лице е ищеца. На 08.06.2023г. е постъпила справка от СДВР, отдел „Пътна полиция“ относно данни за регистрирани автомобили на името на ищеца, от която се установява, че на името на ищцата няма данни за регистрирани превозни средства. На 14.06.2023г. е постъпило писмо от БНБ, в което е посочено, че ищцата има открити банкови сметки в Република България. При извършени справки /м.08.2023г./ относно наличностите по тях се установи, че същите са общо под 200 лв.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че предвид описаното по-горе имуществено състояние и възможността да получава доходи от имотите и по-специално от земеделската земя молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява,че жалбоподателят и съпругата му притежават изцяло жилище от 80 кв. и земеделска земя от 42 дек. и получават пенсия в общ размер от 1314лв. и доход от друг източник в размер на 2

182лв.

Останалите два имота жалбоподателят притежава в съсъбственост с трети лица.Макар в настоящето производство да не са ангажирани доказателства дали тези имоти могат да бъдат отдавани под наем,което да носи допълнителен доход,факта,че отдаването под наем зависи и от волята и на останалите съсъбственици,налага извода,че евентуалния доход от тези имоти не следва да бъде взет предвид при преценката за възможността на жалбоподателя да внесе държавна такса.

Съдът счита,че предвид посоченото по-горе материално състояние на семейството на жалбоподателя,възрастта им и наличието на заболявания,които изискват средства за лечение ,същият не е в състояние да внесе дължимата по делото държавна такса ,която е в размер на 4 002лв. Дължимата държавна такса в посочения размер ще ограничи възможността на жалбоподателя за достъп по правосъдие.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което жалбоподателят бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск.

По горните съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №12 579/21.10.23г. по гр.д.№ 12 405/22г. на СГС ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.83,ал.2 от ГПК освобождава В. И. В. от гр.София,ЕГН ********** от задължението за внасяне на държавна такса по предявения по гр.д.№ 12 405/22г. на СГС иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3