Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18772 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23/2026
Вид
Определение № 18772
Подписан
20.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18772 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110100023 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Н. П. И. , с която, по реда на чл. 422 ГПК, са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 13418/07.05.2025 г. по ч.гр.д. № 23356/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 2 214,73 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот в гр. ***, аб.№ 229430 за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 330,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 11.04.2025 г.; 59,21лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; както и 13,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 11.04.2025г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника Н. П. И. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.

Сочи, че с оглед на това е подал заявление по чл. 410 ГПК, уважено от СРС, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за гореописаните вземания. Твърди, че с оглед подаденото в срок възражение от длъжника по 1 чл. 414 ГПК, както и предвид дадените от заповедния съд указания, предявява настоящите установителни искове. Моли за уважаване на претенциите и установяване дължимостта на сумите, така както са описани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. И. не подава отговор на исковата молба.

В депозираното мотивирано възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство оспорва предявените искове по основание и размер, като сочи, че претендираните от ищеца суми не отговарят на реално потребената в имота топлинна енергия.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Директ“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания:

Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване третото лицепомагач да предостави, намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в топлоснабдения имот е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с Удостоверение за идентичност на имена, което да послужи пред Столична община.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

2

Направеното искане за допускане на ССчЕ експертиза, макар допустимо и относимо, не следва да бъде допускано, поради липса на необходимост, с оглед липсата на твърдения от страна на ответника за извършени плащания в процесния период.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 02.07.2026 г. от 13:15 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Директ“ ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба и извършените проверки на монтираните измервателни уреди.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ИЩЕЦА исканото съдебно удостоверение по реда чл. 186 ГПК за снабдяване с Удостоверение за идентичност на имена, което да послужи пред Столична община /т. V I I от доказателствените искания/.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да се яви да получи издаденото му съдебно удостоверение.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т.

УКАЗВА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, че СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у ищеца документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и наличните протоколи за осигурен достъп и реален отчет.

3

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4