Определение № 901 от 19.03.2025, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 901

Велико Търново, 19.03.2025 г.

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.А. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 585 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.34, ал.5 от ДОПК.

Жалбоподателката К. Д. Д. от Велико Търново, чрез адвокат Д. от ВТАК, е обжалвала заповед №Р-04000421007102-023-002 от 09.08.2022 година за спиране на ревизионното производство. Счита същата за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. По отношение на твърдяната нищожност развива оплаквания за липса на валиден електронен подпис, а по отношение на незаконосъобразността счита, че заповедта не отговаря на закона.

В представената по делото писмена защита жалбоподателката, чрез представителя си поддържа въпросната нищожност поради липса на подпис, доколкото е нарушена разпоредбата на чл.26 от Регламента /Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО1 бел.моя/. Всъщност, според жалбоподателката са извършени престъпления, които опровергават наличието на изискванията за въпросният подпис, поставени от тази разпоредба. Освен това сочи в коментираната писмена защита, че заповедта е издадена от орган, за когото са налице основания за отвод, доколкото е налице особено отношение на издателя на заповедта към пълномощника на жалбоподателката. Всъщност заповедта е нищожна и поради нищожността на преюдициалното производство, обусловило спирането на производството на жалбоподателката с въпросната заповед. Освен това са развити и съображения за незаконосъобразността на тази заповед, доколкото не е установено, че жалбоподателката е съпруга на пълномощника, липсват мотиви и прочие. Моли за отмяната и, като претендира разноски.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощниците си, отрича основателността и. Развити са съображения в смисъл, че със заповед на ИД на НАП са посочени правила, при които се извършват ревизии на съпрузите за периодите през съществуващия граждански брак, като в този случай производствата се възлагат на едни и същи органи. Тази заповед, въпреки оспорването на авторството си, е подписана от Г. Д., която била заместник директор на НАП, като въпросното лице било оправомощено да изпълнява функциите на ИД на НАП за периода, през който тогавашния ИД на НАП е бил в отпуск, като няма законови изисквания, които да установяват подписването на документ при липсата на титуляра. Що се касае до подписа върху самата заповед, то според пълномощника на ответника са спазени изискванията на Регламента, разписани в чл.26 от него, като се черпят съображения и от заключението на съдебно техническата експертиза. По отношение на валидирането на въпросният подпис се изтъква, че това е процес, който не е сред изискванията за наличието на КЕП. Що се касае до получаването на сертификатите от различно от издателя на подписа лице, то се изтъква, че ИД на НАП със заповед е определил компетентни служители, оправомощени да го представляват пред „Информационно обслужване“ АД, като получават издадените сертификати и подписват съответните протоколи. ИЗлатга и други аргументи, като моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира сторените разноски по делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.34, ал.5 от ДОПК и от легитимирано лице, което е засегнато от процесуалния и ефект.

Какво се установява от преписката, както и от събраните в хода на диренето доказателства?

Със ЗВР №Р-04000421007102-020-001 от 14.12.2021 година е възложена ревизия на жалбоподателката, като са обхванати задължения по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2015 до 31.12.2020 година.

Същата е изменена със ЗИЗВР от 11.03.2022 година /лист 23 от делото/ от лицето, възложило ревизията.

Със заповед №Р - 04000421007102-023-001/18.03.2022 година, по искане на самото ревизирано лице /лист 39 от делото/ ревизията е спряна на идентично основание, като няма данни въпросната заповед да е обжалвана пред съда.

Със заповед №Р-04000421007102-143-001/20.06.2022 година производството е възобновено от органа, който го е спрял.

Съответно, на 9.08.2022 година е издадена процесната понастоящем заповед.

Със заповед №894/30.08.20213 година на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП е наредено при възлагането на проверки и ревизии за извършване на съпоставка между имуществено състояние и декларирани/получен от ФЛ доходи по реда на Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физически лица за периодите, през които е налице граждански брак на задължените лица, съответните производства да ес възлагат и на двамата съпрузи, и да се възлагат на едни и същи органи по приходите.

Според получената от КРС информация /лист 206 от делото/, „Информационно обслужване“ е вписан като доставчик на удостоверителни услуги в регистъра, поддържан на основание на Наредба №1/10.03.2011 година, като след влизането в сила на ЗЕДЕУУ, този оператор е вписан с квалифициран статут в доверителния списък от 30.09.2017 година. На доставчика е направен одит от органа за оценяване на съответствието по чл.20 от Регламента, като документите са предоставени на 18.11.2021 година, и съответно са събрани като доказателство по делото.

От оператора „Информационно обслужване“ е събрана информация, според която органът, подписал оспорената заповед има издадени две удостоверения за КЕП. Посочен е срокът на първоначално издаденото КУКЕП, релевантно за спора, като изрично е посочено и, че КУКЕП не е прекратяван.

Събрани са искането на органа, подписал заповедта за спиране /3 екземпляра/, протокола за получаването на компоненти, съставляващи устройство за създаване на КЕП, четец за смарт карти и код за управление, декларация – съгласие от титуляра на ЕП от 2.02.2022 година. Ввъ връзка с тези документи е събрана и заповед №З-ЦУ -191/15.02.2022 година, разпореждаща издаването на КУКЕП на служителите на НАП. Във връзка с посоченото е събрана и заповед №З-ЦУ-20/07.01.2022 година на ИД на НАП, с която на основание чл.25 от ЗЕДЕУУ и чл.6, ал.2 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите са оправомощени служители на НАП, които да представляват ИД на НАП пред доставчика на удостоверителни услуги чрез извършване на определени правни и фактически действия, сред които извършването на действия, които касаят издаването, подновяването и прекратяване на УЕП от съответното структурно звено, както и събиране и предаване на ДУУ предоставените документи за издаване на удостоверения за ЕП от служителите на ЦУ на НАП и за служителите от съответното структурно звено на тази агенция.

Предвид процесуалната позиция на жалбоподателката, съдът допусна съдебна компютърно – техническа експертиза, изготвена от едно ВЛ и друга съдебно компютърно – техническа експертиза, изготвена от три ВЛ.

Според първото заключение, сертификатът за КЕП на органът, подписал заповедта е издаден от „Информационно обслужване“ – доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, публикувал „Практика при предоставяне на квалифицирани удостоверителни услуги. Описано е съдържанието на въпросният сертификат /удостоверение/, съответно посочено е, че са налице специфичните данни за самоличността на лицето, което е сочено за автор, както и езика на данните за това лице и прочие. Посочено е, че при процеса на валидиране чрез платформа на ЕК подписът на въпросният орган, подписал заповедта се валидира, като това е онагледено. Описани са данните за титуляра на КЕП, типа на сертификата и за съответствието му с Регламента, посочено е нивото на сертифициране /политика за сертификати за квалифицирани сертификати на ЕС, издадени на физически лица с частен ключ, свързани със сертифициран публичен ключ в устройството за създаване на квалифициран електронен подпис/печат. Според ВЛ този сертификат за съответствие гарантира, че удостоверенията за ЕП, издадени от „Информационно обслужване“ отговарят на изискванията на Регламента, като принципно устройството за създаване на КЕП е съвкупност от софтуер и хардуер, използван за генериране, съхранение и достъп до двойката ключове на КЕП, който попада в обхвата на сертификата за съответствие. Най – сетне, това ВЛ дава заключение, че за въпросният електронен подпис са налице и трите кумулативни технически изисквания, като може да се счита за квалифициран електронен подпис.

Предвид оспорването на заключението от страна на жалбоподателя и по изрично негово настояване, както се отбеляза по-горе, съдът допусна и изслуша тричленна съдебно - техническа експертиза. Според ВЛ по тази експертиза. ВЛ сочат, че според тях данните в удостоверението са недостатъчни, за да се установи еднозначно идентификацията на титуляра на подписа, доколкото част от съдържанието, което касае сериен номер, не бил издаден от държавен орган и не съответства на посочените в чл.4 от ЗЗЛД определения, като последният извод е несъобразим, доколкото е правен и не е от компетентността им. От гледна точка обаче на посочените данни, разгледани в комбинация, същите биха били достатъчни да се идентифицира титуляра на електронния подпис. ВЛ не могат да отговорят на въпроса за процедурите за получаването и съхраняването на удостоверението. ВЛ сочат, че не разполагат с данни посоченият електронен подпис дали е създаден от устройство за създаване на такъв тип подписи и не им е известно дали титуляра е разполагал към момента на полагането на подписа със съответната техническа възможност да полага подписи с такива технически устройства. Посочено е, че положеният подпис се основава на удостоверение за КЕП спрямо описаната в него информация. Посочено е и, че в квалифицираното удостоверение към подписа се съдържа указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано, като са посочени съответните данни за издателя, същото съдържа трите имена на титуляра, изписани с латински букви, данни за валидирането на електронния подпис, съответстващи на данните за създаването му, информация за началото и края на срока за валидността му. Същото съдържа и мястото, където е на разположение, както и мястото на услугите, до което е било валидно, както е посочено в оригиналния текст на същото. ВЛ са посочили и кои стандарти, приети от Комисията /на ЕС, бел.моя/ са били приложими в случая, допълвайки, че не могат да отговорят за съответствието на удостоверението с тези стандарти, доколкото е необходимо дълбоко изследване и одит на устройството за подписване. Посочено е, че процедурата за квалифицирано валидиране представлява автоматизиран начин за проверка от страна на доверяващите се лица на електронно подписани документи, вида на техния подпис и дали подписаният документ отговаря на техническите изисквания, посочени в Регламента. В тази процедура според ВЛ са заложени проверката на валидността на сертификатите /удостоверенията/, криптографската защита, логическите вериги на издаване и посочените изисквания в чл.32, параграф1 от Регламента. Що се касае до достъпността на този процес, то ВЛ сочат, че резултатите от този процес следва да са достъпни за доверяващите се страни с оглед изискване на Регламента, който извод на практика е също правен. Посочени са стандартите на Комисията, определящи правилата за валидиране са приложими в случая, като ВЛ са констатирали, че не могат да отговорят на въпроса, доколкото е необходим одит на софтуера на подписване. Най – сетне, ВЛ са изложили становище, което е в смисъл, чеса използвали система за квалифицирано валидиране, публикувана на страницата на „Инфонотари“, като процесът на валидация е базиран на последния известен им стандарт, използван е и сайтът на друг оператор, а именно В - Тръст, като процесът на валидация е в съотвествие с европейското законодателство, като системата валидира заповедта. ВЛ не са отговорили на въпроса дали са спазени стандартите по услугата за квалифицирано съхраняване на подписите, доколкото е необходим одит на софтуера за подписване.