Решение № 1445 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100902772 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане е предявен установителен иск за оспорено в заповедно производство вземане – чл. 439 ГПК.

Ищецът „П.С.” АД твърди срещу него да е образувано изпълнително дело № 20218620400018/21 по описа на ЧСИ М.Г.-Д. въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 г., издаден по т.д. № 638/21 г. на СГС съответно за сумата 420063,85 лв. – останала част от възнаграждение за изпълнени СМР по договор № 07-159/11.11.2011 г., сключен между Община Ябланица и Обединение „Строй Еко Ябланица“ и указана в покана за доброволно изпълнение законна лихва върху тази сума в размер на 82 729,24 лв., изчислена от ЧСИ законна лихва върху сумата 100 000 лв. за период от 08.03.2018 г. до 07.09.2019 г. – 15249,99 лв., 79150,39 лв. – главница, 4090 лева разноски и 8640,95 лева разноски. Както и 8180 лв. разноски и 8640,95 лв. разноски (съгласно молба уточнение от 12.10.2021 г.). Сочи тези вземания да са установени с решение от 08.03.2021 г. по вад № 29/2018 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, получено от ищеца на 01.04.2021 г. Твърди се сумите да са били присъдени на „Д.“ ООД. На 01.04.2021 г. ищецът изпратил изявление за прихващане до „Д.“ ООД, получено за „Д.“ ООД от управителя Ц.П.П. на 05.04.2021 г., като противопоставил свое вземане в размер на 1565 лв. и поискал от „Д.“ ООД, както и да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена присъдената от арбитражния съд сума и съдейства за доброволното изпълнение с вдигане на смятаните за незаконосъобразно наложени запори от ЧСИ И.Ч.. На 19.04.2021 г. въз основа на запорно съобщение по изп.д.

№ 20189250401592 (образувано след предаване на делото от ЧСИ И.Ч. под номер 20137830400706) по сметка на съдебния изпълнител е преведена сума в размер на 594 563,10 лв. Твърди се преводът да е извършен на 20.04.2021 г. с което ищецът твърди присъдените вземания да са погасени изцяло. Твърди се сумата да е получена по сметка на съдебния изпълнител на 20.04.2021 г. като ищецът смята задълженията към „Д.“ ООД за погасени при условията на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. На 17.08.2021 г. ищецът получил от „Д.“ ООД уведомление за прехвърлени вземания на „Д.-2“ ООД и „Б.“ ЕООД с договор от 31.05.2021 г., но на 25.08.2021 г. получил ново уведомление с указание, че извършеното плащане на 19.04.2021 г. било неправомерно като претендирал в своя полза получаване на същите вземания. Иска се да бъде признато за установено, че не съществуват права на вземания, посочени в покана 1 за принудително изпълнение в общ размер от 614014,42 лв.

В отговор по исковата молба „Б.“ ЕООД поддържа, че извършено плащане преди разпореждането на съда по допускане на изпълнение не може да бъде противопоставено в производство по чл. 439 ГПК. Смята, че издаденият изпълнителен лист задължава ищеца да плати сумата. Застъпва теза, че предмет на изпълнителното производство, по което е издадено запорното съобщение касае вземане на „Бобо 5 и синове“, което твърди да е било в размер на 195620,62 лв. и 3900,45 лв. разноски, а към датата на превода да е в размер на 147 959,73 лв. Сочи се и това изпълнително производство да е перемирано по силата на чл.

433 т. 8 ГПК, съответно това вземане да е било погасено по давност. Твърди и запорното съобщение да е изпратено преди да е издаден изпълнителен лист, поради което смята, че преведената сума не освобождава ищеца от задължението, предмет на изпълнително дело 18/21 г. при ЧСИ Г.-Д..

Идентични съображения са застъпени и от „Д.-2“ ООД, представлявано от законния представител – Д.В. (предвид указания автор на писменото изявление).

В допълнителната искова молба от името на ищеца се навежда довод, че преведената сума по сметка на съдебен изпълнител определя последния като неин държател като се счита получена за кредитора, какъвто се явява „Д.“ ООД, а ищецът смята ЧСИ Р.Г.-Ч. за овластено от закона лице да получи изпълнението. Застъпена е теза, че плащането е изискано и извършено в рамките на предписан от закона изпълнителен способ, което ищецът намира за различно от предмет на принудително изпълнение, предполагащо издаден изпълнителен лист.

В отговор ответникът „Д.-2“ ООД поддържа довода си, че плащането към ЧСИ Чолакова е извършено преди да е издаден изпълнителен лист и не освобождава длъжника от удостовереното в изпълнителния лист задължение. Конкретизира, че запорното съобщение не отговаря на изискванията на чл. 507 ал. 2 ГПК понеже в него не е посочена точната сума, касаеща точния размер на събираните вземания по делото. Смята и че платената при тези условия сума не освобождава ищеца от отговорност спрямо ответниците, придобили вземанията по договор за цесия.

В отговор по допълнителната искова молба ответникът „Б.“ ЕООД поддържа довода си, че ищецът не се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене.

Навежда довод, че вземането, за което ЧСИ Чолакова е наложила запор, обусловил и плащането от страна на ищеца, не е било изискуемо като споделя и поддържания от ответника „Д.-2“ ООД довод, както и че запорното съобщение не указва за размер, до който се запорира вземането и съответно не освобождава ищеца от процесните задължения.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа предявените искове. Намира за недоказано вземанията да са прехвърлени на ответниците, а евентуално смята към момента на сключване на договора за цесия вземанията да са били погасени. Застъпва и теза, че извършеното плащане по повод на запорно съобщение е довело до погасяване на задължението. Претендират се разноски като е представен и списък.

В процеса като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана Р.Р.Г., която сочи, че изпълнително дело № 20189250401592 по неин опис е с предишен номер 20137830400706 по описа на ЧСИ И.Ч., а запорът е наложен върху вземането на „Д.“ ООД към ищеца, произтичащо от решение по вад № 29/2018 г. на Арбитражен съд при БТПП.

Смята, че преведената по запорното съобщение вземане от 594 563,10 лв. не покрива изцяло вземането на Д. ООД.

Процесуалният й представител – адв. Т. от САК, застъпва теза за основателност на предявените искове. Споделя довода за надлежно изпълнение въз основа на наложен запор 2 преди сключване на договора за цесия.

Ответникът „Б.“ ЕООД, призован за открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът „Д. – 2“ ООД, призован за открито съдебно заседание на 08.11.2022 г. и на 10.02.2022 г. не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Исковият процес е средство за разрешаване на материалноправен спор. Извън неговия предмет остава контрола на действията на съдебния изпълнител, относими към което са повдигнатите от ищеца въпроси за процесуалната легитимация на ответниците в изпълнителното производство. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, ценени в контекста на наведените от страните доводи в обхвата на приетия за разглеждане спор, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, че на 19.08.2021 г. ищецът е получил покана по изпълнително дело № 20218620400018/21 по описа на ЧСИ М.Г.-Д. с приложен изпълнителен лист, издаден по т.д. № 638/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Видно от представения изпълнителен лист ищецът е осъден по в.а.д. № 29/2018 г. на Арбитражния съд при БТПП да заплати на „Д.“ ООД ЕИК ****, наричано впоследствие Д., сумата от 420063,85 лв. – представляваща възнаграждение без ДДС за останалата част от стойността на изпълнени от ищеца дейности – СМР на извън площадкови съоръжения и мрежи – довеждащ колектор до 4,42 км., свързващ обекта път, ВиК и ел.захранване, заустващ колектор по Договор № 07159/11.11.2011 г. със законна лихва върху главницата от 08.09.2019 г. до пълно изплащане на сумата, 79150,39 лв. с указание да съставлява лихва за забава върху главницата за периода 08.03.2015 г. – 08.03.2018 г., законна лихва върху сумата от 100 000 лв. за времето от 08.03.2018 г. до 07.09.2019 г., разноски в арбитражното производство в размер на 8180 лв., присъдени при условията на солидарност между ищеца и „Е.А.С.“ ООД и сумата от 8640,95 лв. – разноски в арбитражното производство, дължими само от ищеца.

С писмо изх. № РД-14-65 от 01.04.2021 г. ищецът цитира отразени в арбитражно решение от 08.03.2021 г. по вад. № 29/2018 г. по описа на АС при БТПП съответно за главницата 420063,85 лв. като сочи да прихваща това си задължение със свои вземания в общ размер от 1565 лв. Писменото изявление е получено за Д. на 05.04.2021 г. (л. 225 от делото) В обосновка на своите вземания ищецът представя изпълнителен лист от 01.02.2018 г., издаден по т.д. № 2676/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, в полза на ищеца и на В.В.В.З. по ВАД № 34/2015 г. на АС при БТПП „Д.“ ООД с присъдено вземане за разноски пред арбитражния съд в размер на 1200 лв. Приложено по делото е и писмено изявление до Д., сочещо да изхожда от В.В.З. с изявление, че прехвърля своето вземане, равняващо се на половината от сумата 1200 лв. в полза на ищеца. Представен е и изпълнителен лист от 01.02.2018 г., издаден по т.д. № 2676/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 с-в по ВАД № 34/2015 г. за присъдени разноски в тежест на Д. в производство по чл. 405 ГПК в размер на 3

365 лв.

От представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че изпълнително дело № 20137830400706 по описа на ЧСИ И.Ч. е образувано по искане на „Бобо 5 и синове“ ООД. Видно от уведомление от „Общинска банка“ АД към 06.03.2017 г. на основание запорно съобщение от ЧСИ И.Ч. по изпълнително дело № 20137830400706 по сметка IBAN BG ****, чийто титуляр е ищецът, е блокирана сума в размер от 972296.39 лв.

Със запорно съобщение, изпратено от Р.Г.-Ч. по изп.д. № 20189250401592 при указание да е с предишен номер 20137830400706 и получено от ищеца на 13.04.2021 г., се сочи във връзка с молба от ищеца и представено от него решение по ВАД № 29/2018 г. на АС при БТПП да налага запор върху правото на вземане на длъжника фирма Д. ООД, с ЕИК: **** спрямо П.С. АД гр. Добрич, с ЕИК: ****. Указано е сумата да бъде преведена по сметка BG32 UBBS ****.

На 19.04.2021 г. по посочената в запорното съобщение сметка ищецът е наредил плащане в размер на 594563,10 лв. с указание сумата да касае изпълнително дело № 20189250401592 с предишен № 20137830400706 длъжник „Д.“ ООД.

В отговор на запорно съобщение вх. № 03296/20.04.2021 г. по описа на ЧСИ Г.Ч., ищецът е посочил, че не оспорва присъдените вземания, както и че преведената сума касае остатък от присъдена главница след прихващане със сумата 1536 лв. в размер 418498,85 лв., 79150,39 лв. – присъдена лихва за забава, законна лихва върху сумата 100 000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 07.09.2019 г. и върху главницата 420063,85 лв. за периода 08.09.2019 г. – 19.09.2021 г. при отчитане на прихваната сума и 12 730,95 лв. – разноски в арбитражното производство в това число дължимата от ищеца сума от 8640,95 лв. и 4090 лв. - половината от присъдената като дължима сума съвместно с „Е.А.С.“ в общ размер от 8180 лв.

Установява се, че преводът е осъществен с вальор 20.04.2021 г.

По повод искане на Р.Г.-Ч. да бъде уточнено основанието за преведената сума, от името на ищеца се сочи плащането да касае получено запорно съобщение с изх. № 2098/12.04.2021 г. по повод наложен запор по вземане на „Д.“ ООД, присъдено с решение от 08.03.2021 г. по ВАД № 29/2018 г. на АС при БТПП (л. 87 по дело № 148/21 г. на окръжен съд – Добрич).

С писмо, изходящо от „Д.“ ООД с указание да е представлявано от Ц.П.П., изпратено чрез телепоща и получено от ищеца на 17.08.2021 г., се сочи, че на 31.05.2021 г. вземането по ч.т.д. 638/2021 г. е прехвърлено с договор за цесия от 31.05.2021 г. на „Д.-2“ и „Б.“ ЕООД.

От неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата 594563,10 лв. покрива утвърдените по размер от арбитражния съд вземания, както и законната лихва върху сумата 420063,83 лв. при отчитане на извършеното прихващане за периода от 08.04.2019 г. до 19.04.2021 г., включително, сумата от 4090 лв. и частично вземането за законна лихва върху сумата 100 000 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 19.04.2021 г., 4 включително като непогасената част възлиза на 27,78 лв.