Решение № 449 от 11.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503322 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 01.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11716/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от В. И. М. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 300000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при влошаване на здравословното състояние на пострадалия (т. нар. ексцес), изразяващо се в настъпили допълнителни вреди (болки и страдания) вследствие възникнала инфекция и възпалителна реакция, довела до извършване на двуетапно оперативно лечение (на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г.), ведно със законната лихва от момента на установяване на увреждането – 16.05.2020 г., до окончателното й заплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че при присъждане на заместващо обезщетение за причинените при настъпване на процесното застрахователно събитие на ищеца неимуществени вреди в предходното съдебно производство съдът е взел предвид развития възпалителен процес – остеомиелит, както и че към момента на постановяване на решението този процес все още не е овладян и най-вероятно ще остане пожизнен. Приел е за установено, че остеомиелитът и гнойно-възпалителният процес са били безспорно констатирани и проявени още към момента на присъждане на първоначалното обезщетение, поради което всички вредоносни последици, проявили се в по-късен етап, са взети предвид при определяне размера на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя - в предходния съдебен процес.

Така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е обжалвано изцяло от ищеца, с правни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон и на 1 съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е достигнал до правния извод, че признаците на бъдещия гнойновъзпалителен процес са били съобразени към момента на приключване на съдебното дирене по първоначалното съдебно производство, като те са били взети предвид при определяне размера на обезщетението за първоначално установените вредоносни последици. Твърди, че от събраните по делото доказателства се изяснява допълнително влошаване на здравословното състояние, свързано с развития впоследствие гнойно-възпалителен процес, който към момента на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1518/2018 г. по описа на САС, ГО, 12 с-в не е бил диагностициран. Счита, че при първоначалното определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди съдът е съобразявал единствено заболяването остеомиелит на петата, както и благоприятните прогнози при оздравителния процес на счупванията на бедрото и капачката, като към момента на определяне на първоначалното заместващо обезщетение гнойната инфекция е била единствено на дясната пета.

В писмения отговор въззиваемият поддържа, че при първоначално определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди са взети предвид очакваните усложнения в здравословното състояние на пострадалия, свързани както с хроничния гнойно-възпалителен процес, засягащ десния крак, така и обстоятелството, че лечението ще продължи.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, ГО, I-12 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената (обезпечително-гаранционната) отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като с влязло в сила Решение № 20/11.02.2020 г. по т. д. 247/2019 г., по описа на ВКС, ТК, II отд. е решен предходен правен спор между същите страни по чл. 432, ал. 1 КЗ за установяване възникването и съществуването на право на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие – в размер на сумата от 128000 лв. (след отчитане на степента на съпричиняване от пострадалия – 20%, при общ размер от 160000 лв. на определеното по справедливост заместващо обезщетение ), със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към 2 момента на настъпване на телесните увреждания на ищеца ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на делинквента (М. Х. Л.), който при управление на МПС е причинил телесни увреждания на В. И. М.. Следователно, правният спор по настоящото съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали е настъпило твръдяното от ищеца влошаване на неговото здравословно състояние, респ. дали причинените от твърдения ексцес неимуществени вреди не са взети предвид при определяне на дължимото заместващо застрахователно обезщетение в предходния съдебен процес между страните в настоящото съдебно производство – към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (на 04.10.2018 г.).

Съгласно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК макар и мотивите на съдебното решение, които обосновават формираната и изразена правосъдна воля на решаващия орган, да не се ползват със сила на пресъдено нещо, те съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти. Следователно, за да се установи дали в предходното съдебно производство между страните в настоящия процес е ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност на ответното застрахователно дружество за процесните неимуществени вреди, предмет на предявения по настоящото исково производство осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва конкретно да се изследва за репариране на какви неимуществени вреди е присъдено застрахователно обезщетение по предходното исково производство – в размер на сумата от 160000 лв. (преди съобразяване на степента на съпричиняване вследствие противоправното поведение на пострадалия). В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. – „От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание... Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда”.

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба.

Спорът пред настоящата съдебна инстанция, въведен чрез релевираните от въззивника правни доводи, се съсредоточава върху обстоятелството дали проявилите се по-късно подуване и оток в областта на десния доен крайник, респ. инфекциозен гонит и оток в областта на дясна колянна става, съпроводено с двуетапно оперативно лечение (на 18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г.), са довели до обективно влошаване на състоянието на пострадалия в сравнение със състоянието му към момента на определяне на обезщетението 3 по първоначалното производство и дали настъпилите вреди са обхванати от присъденото по делото обезщетение.

От обстоятелствената част (мотивите) на влязлото в сила Решение № 20/11.02.2020 г. по т. д. 247/2019 г., по описа на ВКС, ТК, II отд., се установява, че в предходното исково производство за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие (проявили се и установени до края на съдебното дирене – на 04.10.2018 г. ) е определено заместващо обезщетение в размер на 160000 лв. (намалено на 128000 лв. поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия в обем от 20%). При определяне на обезщетението съдът е съобразил характера на причинените тежки физически увреждания – 1) счупване на тялото на дясната бедрена кост; 2) пунктиформена рана на дясното бедро; 3) закрито счупване на дясната коленна капачка; 4) закрито счупване на дясната петна кост с остеомиелит; 5) травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, които са довели до намалени обеми в движението на дясната тазобедрена става и на десните коленна и глезенна стави, и отстраняването на част от дясната пета. Изяснено е, че лечебният процес е съпътстван с проведени две последователни оперативни манипулации, но впоследствие се е възбудило гнойно огнище в дясната пета, което е наложило оперативно премахване на нежизнени фрагменти от петната кост и изчистване на раната. Прието е, че е доказана причинноследствената връзка на остеомиелита с причинените травми от ПТП, проявен е гнойновъзпалителен процес, засегнал бедрената кост. Установено е, че на дясното бедро има все още три открити рани с дренажи за отделяне на гноен секрет. Дясната тазобедрена става, съответните коленна и глезенна стави са със значително затруднено движение.

Тъй като съдебното дирене в предходното исково производство е приключило на 04.10.2018 г., в този момент е настъпило преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, поради което настоящият съд трябва да вземе предвид само по-късно настъпилите правнорелевантни факти – до приключване на съдебното дирене пред САС.

От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ се установява, че въпреки първоначалното лечение впоследствие се е проявил голям оток на дясната пета, на дясното бедро и на дясното коляно, като след преглед на 14.02.2018 г.

(преди приключване на съдебното дирене в предходното исково производство) ищецът е бил приет за болнично лечение, като е опериран два пъти за лечение при установен остеит на дясната пета и остеит на дясната бедрена кост, но въпреки проведената костна операция възпалителният процес продължил развитието си, поради което на 24.04.2018 г. ищецът отново постъпил за операция и на 16.04.2018 г. за пореден път е бил опериран. Въпреки проведените операции и широкоспектърно антибиотично лечение състоянието на ищеца периодично се е влошавало, което е наложило на 30.08.2018 г. отново да постъпи в болнично заведение за поредна операция на настъпилото възпаление на дясното коляно.