Решение № 174 от 18.09.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 660/2025
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Явор Влахов, Мирослав Йорданов, Катина Кавърова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.280 · Наказателен кодекс
- чл.45, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Русе, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Явор Влахов
Членове:
Мирослав Йорданов
Катина Кавърова при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600660 по описа за 2025 година съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.К. К. - защитник на подсъдимия А. О. срещу Присъда № 64 / 03.06.2025 г. по НОХД № 725 / 2025 г., по описа на Районен съд – Русе. Иска се да бъде намалено наложеното му наказание лишаване от свобода за престъплението, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд, като се излагат съображения за приложението на чл.55, ал.1 от НК. Наред с това се иска да бъде приложен и института на чл.66, ал.1 от НК, като наказанието бъде отложено за изпитателен срок от пет години.
В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът и подсъдимия поддържат изцяло жалбата и молят съда да я уважи като основателна.
В последна си дума подс.О. изразява съжаление за постъпката си.
Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
С Присъда № 64 / 03.06.2024 г. по НОХД № 725 / 2025 г., по описа на 1
Районен съд – Русе, подс.О. е признат за виновен в това, че на 07.09.2024год. в гр. Русе, на ГКПП „Русе“ - Пункт „Дунав мост“, Трасе „Изход“, в съучастие като извършител, подбуден и подпомогнат от неустановени по делото лица, направил опит да преведе през границата на страната група от хора - 10 (десет) лица (подробно изброени в диспозитива), без разрешение на надлежните органи на властта - служителите на ГКПП-ГПУ-Русе, като превежданите лица не са български граждани - граждани са на Сирийска Арабска Република и Република Ирак; използвано е моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с румънски регистрационен № **-**-***, собственост на румънския гражданин E. I. и каравана марка „B.“, модел „*** V.“, с румънски регистрационен № **-**-***, собственост на румънския гражданин F. K.; две от превежданите лица (посочени в диспозитива) са малолетни, а едно (също посочено) е непълнолетно лице, като превеждането е извършено по начин, опасен за превежданите лица и деянието останало недовършено, поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, пр.1, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът му наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постановил да се изтърпи при общ режим в затвор и наложил наказание глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл.58а от НК съдът намалил така наложеното наказание с 1/3, а именно на две години лишаване от свобода, което постановил на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при общ режим в затвор и определил глоба в размер на 10 000 лева. Със същата присъда на основание чл.59 от НК приспаднал времето, през което подсъдимия бил задържан от 07.09.2024 г. Съдът постановил вещественото доказателство – 1 бр. мобилен апарат марка „REDMI 13“, модел **********, IMEI *:*************** и IMEI *: ***************; SIM ********************; SIM *-*******************, след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на подсъдимия. Накрая осъдил О. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Русе сумата от 1363 лв. - разноски по досъдебното производство.
Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.
Производството пред Районен съд - Русе било проведено по реда и условията на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определението си по чл.372, ал.4 от НПК съдът приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от НПК районният съд, като се позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и постановил визираната присъда.
От събраните по делото доказателства, въззивната инстанция установи следната фактическа обстановка:
2
На 03.09.2024 г. подсъдимият пристигнал в България на летището в гр.София, откъдето се отправил за гр.Бургас, с цел да превози лица от Турция до Румъния. Затова бил уговорен срещу заплащане от лицето „М.“, чиято самоличност не била установена при последвалото разследване. В гр.Бургас подс.О. се срещнал с друго неустановено лице, което му предоставило лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с румънски регистрационен № **-**-***, собственост на румънския гражданин E. I. и каравана марка „B.“, модел „*** V.“, с румънски регистрационен № **-**-***, собственост на румънския гражданин F. K.. В долната част на караваната имало изграден тайник, който представлявал допълнително създадена кухина между шасито и надстройката.
След това подсъдимият получил от „М.“ локация на мястото, на което следва да отиде в гр.Инстанбул, Турция. Още същият ден закарал на мястото превозното средство, заедно с караваната. Вечерта на 06.09.2024 г. в присъствието на други неустановени лица, девет лица от Сирийската Арабска Република и едно от Република Ирак влезли в изградения тайник. След това подсъдимият потеглил за гр.Букурещ, Румъния, където трябвало да откара лицата. На същият ден около 23:58 часа влязъл в България през ГКПП „Лесово“ и на 07.09.2024 г. около 06:00 часа пристигнал на ГКПП „Дунав мост“ Русе, трасе „Изход“, където след извършена проверка било установено, че подсъдимият превозва нелегално десет лица. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което било установено, че две от превозваните лица са малолетни и едно е непълнолетно.
При така изложената фактическа обстановка, определението по чл.372, ал.4 от НПК на контролираната инстанция е обосновано и законосъобразно.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и по реда на НПК доказателства, от които се установяват по несъмнен начин неговите действия.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия О. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в открито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие. Това самопризнание се подкрепя и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б.Г.Т., Л.Е.П., Д.К.К., Д.А.С., М.О.Ш.Х. и Х.М.Ш., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвен фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, справки АИС „Граничен контрол“ – МВР, протоколи за вземане на 3 сравнителни образци, протоколи за разпознаване на лица, съдебни технически експертизи и графологична експертиза, справки от мобилните оператори, справка за съдимост, справка за образувани и неприключили наказателни производства, биографична справка, декларации и пълномощни.
Районният съд законосъобразно и обосновано е заключил, че подс. О. е осъществил състава на престъплението по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, пр.1, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Не се установява допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона при преценката му относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние.
По отношение на наказанието:
За престъплението по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, пр.1, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК се предвижда наказание от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При определяне на размера му, първоинстанционният съд отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината още в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление, доброто процесуално поведение, а като отегчаващи отговорността обстоятелства користните причини за извършване на престъплението и използването на специално направено техническо устройство за целите на престъплението - тайника на пода на каравана, както и високия риск за живота и здравето на превежданите лица.
Последното отегчаващо отговорността обстоятелство не следва да се отчита, тъй като същото е взето предвид от закона като квалифициращ елемент по т.6, на ал.2 от чл.280 от НК и съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не може да бъде взето предвид при индивидуализация на наказанието.
Съдът, не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.
55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък изключителни по своя характер.
Размера на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и на наказанието глоба от 10 000 лева са правилно определени към минимума на предвидения от закона размер. Първата инстанция законосъобразно е приложила разпоредбата на чл.58а от НК, като е редуцирала първото наказание с една трета, а именно на две години лишаване от свобода.
В случая е основателно искането наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок. Налице са материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е помалко от три години лишаване от свобода и за постигане целите на 4 наказанието, и преди всичко за поправянето на осъденото лице, което е в сравнително млада възраст, не е необходимо ефективното изтърпяване на това наказание. Затова и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода следва да се отложи за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определената максимална продължителност на изпитателния срок е съответна на конкретното престъпление и ще изиграе в достатъчна степен превъзпитателна и превантивна роля спрямо дееца.
Напълно вярно е постъпил районният съд, като не е наложил наказанието конфискация на част или на цялото имущество на дееца, прилагайки по този начин разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК предвид липсата на данни за притежавано от подс.О. налично имущество.
С оглед изхода на делото първоинстанционният съд законосъобразно е възложил в тежест на подсъдимия разноските от досъдебното производството и му е върнал вещественото доказателство 1 бр. мобилен телефон.
Така мотивиран и на основание чл.337, ал.1, т.3 вр. чл.334, т.3 от НПК, Русенския окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 64 / 03.06.2025 г. по НОХД № 725 / 2025 г., по описа на Районен съд – Русе, като я отменя в частта й, с която е постановено наложеното на подсъдимия А. О. наказание лишаване от свобода за срок от две години за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, пр.1, т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим в затвор, както и в частта й, с която на основание чл.59 от НК от наложеното на подсъдимия А. О. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.09.2024 г., като вместо това постановява:
Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c433b5c3-8872-4d70-acad-699598942dc5