Решение № 201 от 05.10.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Враца, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500159 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Ц. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН **********, двете с адрес гр.***, представлявани по пълномощие от адв.

Л. Я. от АК-Враца, срещу Решение №93/21.02.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№3379/2021г., с което е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД спрямо "Райфайзенбанк /Балгария/"ЕАД договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нот. акт №188, т.ІІ, рег.№4637, д.№299/2020г. на нотариус Р. С..

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и се прави искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Въззивниците считат, че по делото са събрани доказателства, че сделката не би увредила по никакъв начин ищеца като кредитор, а дори да е налице увреждане, те не са знаели за него. Сочат, че имотът, предмет на сделката, представлява апартамент на първия етаж на триетажна сграда, който 1 е семейно жилище на родителите на първата от тях, и те са запазили правото на ползване пожизнено. От това, че този имот представлява единствено жилище на В. А. и е несеквестируем и върху него е учредено право на ползване, въззивниците черпят аргумент, че спрямо същия не може да бъде насочено принудително изпълнение, поради което не е налице увреждане на кредитора от дарственото разпореждане с него.

В жалбата са изброяват събрани пред първата инстанция доказателства, които според въззивниците сочат на липса на субективния елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД – знание за увреждането.

Въззивниците претендират и разноски.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.

Чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Н. въззиваемото "Райфайзенбанк /България/"ЕАД с ново наименование "Кей Би Си Банк България" е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззваемата страна настоява, че безвъзмездното отчуждаване на имота намалява имуществото на длъжника, както и че "голата" собственост също има парично изражение. В отговора се развиват правни съображения.

Доказателствени искания не се заявяват. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция.

Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивниците я поддържа.

Въззиваемото дружество не се представлява в заседанието.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "Райфайзенбанк /България/"ЕАД срещу В. Ц. А. и Г. С. А. иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 23.09.2008г. между ищеца, "Омега2002"ЕООД като кредитополучател и В. Ц. А. като солидарно задължено лице е сключен Договор за банков кредит №***, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 235 000 евро с цел инвестиция за рефинансиране на собствени оборотни средства, използвани за инвестиции на 2 цеха на занаятчийско предприятие, с дата на усвояване на кредита 26.09.2008г., като договорът е изменян и допълнван с анекси от посочени от ищеца дати. Сочи се, че "Омега-2002"ЕООД е просрочило плащането на дължимите по договора вноски, поради което банката е обявила всички суми по него за предсрочно изискуеми.

Ищецът сочи, че по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителен лист е образувано ч.гр.д.

№3403/2017г. по описа на Районен съд-Враца, и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №2438/11.08.2017г. и изпълнителен лист срещу "Омега-2002"ЕООД, С. Г. А. и В. Ц. А. солидарно за сумата 104 648.85 евро – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017г. до окончателното й изплащане, сумата 3 754.59 евро договорна редовна лихва от 06.01.2017г. до 19.07.2017г., 1 388.38лв. наказателна лихва и направените по делото разноски, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№9431/2020г. на ЧСИ Ц. Н..

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2020г. след сключването на договора за кредит и просрочване на задълженията по него ответницата В. А. се е разпоредила безвъзмездно с притежаван от нея недвижим имот, като с договор за дарение, обективиран в нот. акт №188, том ІІ, рег.№4637, д.

№299/2020г. на нотариус Р. С., рег.№026 на НК е дарила на дъщеря си /втората ответница/ недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.Враца, с адрес на имота гр.Враца: гр.*** с площ 136 кв.м., с прилежащи части мазе, 2/3 ид.ч. от таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди се също, че до настоящия момент задълженията по договора за кредит не са погасени.

С твърдението, че извършеното от първата ответница разпоредително действие го уврежда, ищецът обоснована правния си интерес от предявяването на иска, като заявява петитум да бъде обявен за недействителен по отношение на "Райфайзенбанк /България/"ЕАД посочения по-горе договор за дарение на недвижим имот.

Чрез пълномощника си адв. Л. Я. от АК-Враца ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск, като са заявили, че атакуваната сделка не уврежда ищеца, но дори да е налице 3 увреждане, те не са знаели за него.

Ответниците не оспорват, че първата от тях има задължения към ищеца.

Твърдят, че имотът, предмет на дарението, представлява апартамент, който е семейно жилище на родителите на първата от тях, и това жилище е единствено такова на В. А. и е несеквестируемо. Отделно от това се твърди, че върху това жилище е учредено право но ползване в полза на родителите на А., което според тях изключва възможността върху него кредиторът да насочи принудително изпълнение и то е практически непродаваемо.

Следващо твърдение на ответниците е, че в договора за дарение изрично е посочено, че надарената Г. А. е съгласна с продължаването на правото на ползване на нейния дядо Ц. М., който е в добро здраве, ползването на имота продължава, поради което дарението не уврежда ищеца.

Пред първата инстанция е представен Договор за банков кредит №***/23.09.2008г., сключен между ищеца, "Омега 2002"ЕООД като кредитополучател и солидарните длъжници "Омега 2000"ЕООД, С. Г. А. и В.

Ц. А., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 235 000 евро, както и подписаните от страните шест анекса.

Приобщено е ч.гр.д.№3403/2017г. по описа на Районен съд-Враца, образува по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от "Райфайзенбанк /България/"ЕАД, по което е издадена Заповед за изпълнение №2438/11.08.2017г., с която е разпоредено солидарните длъжници "Омега 2002"ЕООД, "Омега 2000"ЕООД, С. Г. А. и В. Ц. А. да заплатят на заявителя сумата 104 648, 85 евро – главница по договора за кредит, сумата 3 354.59 евро – редовна договорна лихва, сумата 716,86 евро наказателна лихва и сумата 671,52 евро – договорна наказателна лихва, както и разноски в заповедното производство.

С исковата молба е представен издаденияя въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист и удостоверение за образуваното въз основа на него изп.д.№409/2017г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№751 на КЧСИ.

Представено е заверено копие от нот. акт №188, том ІІ, рег.№4637, д.

№299/2020г. на нотариус Р. С., рег.№026 на НК, от който е видно, че на 25.11.2020г. В. Ц. А. е дарила на своята дъщеря Г. С. А. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр.***, представляващ жилище – апартамент №1 с площ 236 кв.м., мазе, 2/3 ид.ч. от 4 таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като дарителката е запазила безвъзмездно си право да полза имота докато е жива.

С отговора на исковата молба е представен нот. акт №175/ том V, рег.

№8838, д.№739/2003г., от който е видно, че имотът, предмет на горната дарствена сделка, е бил дарен на ответницата В. Ц. А. от нейните родители Ц.

Г. М. и С. В. М., които са си запазили правото на ползване.

По искане на ответниците по делото е дал показания Ц. М., баща на първата и дядо на втората ответница, който свидетелства, че процесното дарение е извършено с негово съгласие.

При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан и е постановил решение, с което го е уважил.

В мотивите на решението е прието, че ищецът е кредитор на първата ответница по договора за кредит от 23.09.2008г. За доказана е намерена и втората предпоставка за уважаването на Павловия иск, а именно извършено от нея увреждащо кредитора действие.

Районният съд не е споделил съображенията на ответниците, че договорът за дарение от 2020г. не е довел до увреждане на интересите на кредитора-ищец, тъй като с него е прехвърлената голата собственост върху имота, предвид запазеното от А. право на ползване и запазеното право на ползване на нейния баща Ц. М..

В мотивите на решението е посочено, че увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, при което с извършеното дарствено разпореждане първата ответница е намалила актива си, тъй като не е получила насрещна престация, и че е намалила имуществото си, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговия кредитор. Районният съд е взел предвид, че ответниците не са навели твърдения и не са представили доказателства за притежавани от длъжника други имуществени права, които да обезпечават в достатъчна степен изпълнението на паричното задължение, което би могло да обуслови извод за липса на увреждане.

Първоинстационният съд е изложил мотиви в посока, че ограниченото 5 вещно право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността, и може да се предполага, че същият се е съгласил да сключи сделката при тези условия - поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави.

Възражението на ответниците, че прехвърленият имот е несеквестируем и че това е пречка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е намерено за несъстоятелно, като са изложени мотиви, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 ГПК, в случая право на собственост върху процесния апартамент, дори и когато прехвърлителят остава да живее в жилището и е със запазено право на ползване, то лицето-отчуждител само е преценило, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Прието е в мотивите, че с разпоредителната сделка с единственото несеквестируемо жилище длъжникът, от една страна, увеличава неплатежоспособността си, и от друга страна, изразява воля, че това жилище не му е нужно като обект на собственост и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което същата отпада вследствие на сделката и не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за приложението на чл.444 ГПК, като в тази връзка се цитира практика на ВКС.

Районният съд е подчертал, че с още по-голяма сила казаното важи за безвъзмездното разпореждане, тъй като с акта на дарението на несеквестируема вещ ответницата А. сама се е лишила от облагите на несеквестируемостта.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил подробни правни съображения във връзка с оборимата презумпция за знание на длъжника за увреждането в случаите на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на низходящ съобразно чл.135, ал.2 ЗЗД, като е приел, че когато разпореждането с длъжниковото имущество е безвъзмездно, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него. Като е взел предвид доказания по безспорен начин факт, че ищецът е легитимиран като кредитор на първата ответница за парично вземане, възникнало преди извършването на атакуваната безвъзмездна разпоредителна сделка, сключена между майка и дъщеря, районният съд е приел, че правата на кредитора са увредени.