Решение № 809 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. София , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000500383 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260101 от 23.11.2020год., постановено по гр.д.№ 210/20 год., състав на Софийски окръжен съд е осъдил Районен съд-гр.Сливница да заплати на П. Н., роден на ***г., гражданин на Полша, пред- ставляван от адв.

В. В. от БАК, на осн. чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора на ЕС сумата 78 233.20лв., левовата равностойност на 40 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неприлагане правото на ЕС с постановяване на кран съдебен акт – опреде- ление от 17.03.2017г. по н.о.х.д. № 232/2017г. по описа на РС-гр.Сливница, с което е одобрено споразумение по чл.381 от НПК в противоречие с чл.4,пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета от

26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и из- насят от Общността, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2020т. до окончателното изпла- щане. Със същото решение е отхвърлен искът за солидарно осъждане на На- родно събрание на РБ на осн. чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Дого- вора на ЕС, да заплати на П. Н. сумата от 78 233.20лв., левовата рав- ностойност на 1

40 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени иму- ществени вреди от нарушение на общностното право, изразяващо се в без- действие по отношение на НС да приведе разпоредбите на НПК в съответст- вие с

Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.

2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, като неоснователен. Ищецът е осъден на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.4 ЗОДОВ да заплати на Народно събрание на РБ сумата 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от осъдения ответник Районен съд-гр. Сливница, с подробно изложени съображения за неправилност и необоснованост.

Въззиваемият ищец депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура, в качеството на контролираща страна, поддържа становище за основателност на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди съображенията на страни те във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Предявеният иск срещу Районен съд-гр. Сливница е с правно основание чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора на ЕС - претендира се обезщетение за имуществени вреди, вследствие нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност. Решението, в частта, с която е отхвърлен искът срещу Народното събрание на РБ, не е обжалвано и е влязло в сила.

За да уважи предявения срещу районния съд иск, първоинстанционният съд след преценка на представените доказателства, и най-вече практика 2 на СЕС, е приел, че този ответник не е приложил директно общностна норма с приоритет пред национална такава, а при съмнения относно тълкуването й не е отправил преюдициално запитване, като е постановил необжалваем акт по същество. Извършено е съществено нарушение по смисъла на чл.2в от

ЗОДОВ, което е в пряка причинно-следствена връзка с произтеклите имуществени вреди. Прието е, че приложената от националния съд ал.2 на чл.251 от НК, предвиждаща кумулативно „отнемане“ в полза на държавата на сумата, предмет на престъплението, и наказание „лишаване от свобода“ е в пряко противоречие с общностното право, като нарушава принципа на съразмерност на санкцията съгласно чл.9,т.1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005г. Налице е и противоречие с определения по преюдициални запитвания от СГС и САС, във връзка с което по съединени дела С-335/18 и С-336/18, с определение на Съда от 20.01.2019г. е прието, че чл.4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от регламента задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.

Оплакванията във въззивната жалба на ответника са за неправилност на направения от първостепенния съд извод за допуснато в случая достатъчно съществено нарушение на общностното право, като не са отчетени всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд, което следва изрично от практиката на Съда на ЕС, систематизиран последно в Решение от 28 юли 2016г. Т., С-168/15, според което тази отго- ворност би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националната юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, е допуснала очевидно нарушение на приложимото право. Сред елементите, които могат да се вземат предвид в това отношение се включват степента на яснота и прецизност на нарушената норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуалната грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са 3 допринесли за приемане или запазване на националните мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от разглежданата юрисдикция на задължението й за отправяне на преюдициално запитване по силата на чл.267, трета алинея ДФЕС. Не ставало ясно от къде се извежда пре зумпция за достатъчно съществения характер на извършеното нарушение в случая. Поддържа, че от изискването санкциите при неспазване на задължението за деклариране да са ефективни, съразмерни и възпиращи, съгласно чл.9, §1 от Регламент № 1889/2005г. не може да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл.251, ал.2 НК / ред.ДВ, бр.50/1995/ с тази разпоредба.

Очевидността на извода за несъответствие следва единствено от тълкуването, което Съдът на ЕС е възприел едва с Определението от 30 януари, АК, С-335/ 18 и С-336/18. В случая не е съобразено, че постановеното на 17.03.2017г. определение по н.о.х.д. № 232/2017г. на РС-Сливница е постановено в произ водство по чл.384, ал.1 във връзка с чл.381 НПК въз основа на споразумение между прокурор при РП-Сливница и упълномощен защитник на П. Н., като от съдържанието на съдебния протокол видно, че подсъдимият се е признал за виновен, разбрал е последиците от предложеното споразумение, съгласен е с тези последици и доброволно е подписал споразумението. Това процесуално поведение на ищеца също следва да е от значение за преценка- та на това дали извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряване на споразумението, е достатъчно съществено. Неправилен е и изводът, че процесното определение противоречи на практиката на Съда на ЕС, тъй като такава до постановяването му не е имало. Несъвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза е установена по несъмнен начин едва с Определението от 30 януари, АК, С-335/ 18 и С-336/18, ЕU:С:2019, т.е. отговорът на този въпрос е ясен за националните съдилища, считано от 30.01.

2019г.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

С оглед становищата на страните, спори се по въпроса дали предвидената в българската правна уредба санкция по чл.251, ал.2 НК/ред. 2015г./, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на престъплението, противоречи на уредената в общностното право възможност за санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране. Няма спор, че 4 на 16.03.2017г., преминавайки през ГКПП-Калотина ищецът не е декларирал пред митническите органи сумата от 40 000 евро с левова равностойност 78 233.20лв., и че с процесното Определение от 17.03.2017г. е одобрено споразумение по образуваното в Районен съд-гр.Сливница н.о.х.д. № 232/17г., с което на ищеца на основание чл.251, ал.1 НК е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, отложено за срок от три години, и на основание чл. 251, ал.2 НК, недекларираната сума, предмет на престъплението, е отнета в полза на Република България.

Съгласно чл.3 от Регламент ЕО 1889/2005г. на европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г., всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 ЕUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи /митнически органи/ на държавата – членка, през която влиза или излиза, в съответствие с регламента. В разпоредбата на чл.9, т.1 от същия е разписано, че всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за недеклариране по чл.3, като тези санкции трябва да са ефективни и съразмерни на извършеното нарушение. Освен, че са задължителни за държавите-членки, регламентите по принцип са актове с пряко действие, т.е. не е необходимо да се предприемат мерки по транспонирането им. В случая, посоченото правило на чл.9 от Регламента, на нарушението на което се позовава ищецът, заради конфискацията на сумата, предмет на престъплението, не подлежи на директно прилагане, тъй като не разписва конкретни санкции, а те трябва да се определят от националния законодател. Съдебните актове на съда на ЕС са също източник на задължения за държавите членки, тъй като са акт на институция на Съюза. Преюдициалните заключения на съда на ЕС са също актове на институция на Съюза и представляват задължение както за държавата - членка, по питането на чийто орган са постановени, така и за останалите държави-членки. Действително, както сочи въззивникът, към момента на постановяване на определението на съда от 17.03.2017г., все още не е имало изрично произнасяне на СЕС по този въпрос, така както е сторено с Определението на Съда от 30.01.2019г. по преюдициалните запитвания на СГС и САС за съответствието на чл.251ал.2 НК с общностното право, и с което е прието, че тази санкция надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. Следва обаче да 5 се има предвид, че две години преди процесното определение СЕС се е бил произнесъл по делото Chmielewski, в което по отправено преюдициално запитване е разгледал въпроса дали предвидената в унгарското право глоба за недеклариране на суми при преминаване на граница в размер на 60% от недекларираната сума, когато тя е по-голяма от 50 000 евро, съответства на чл.9 от Регламент ЕО 1889/2005г. В решението си СЕС е установил, че така предвиденият размер на глоба в унгарското законодателство не изглежда съразмерна, като подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на това задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели. Предвидената към 2017г. в българското законодателство парична санкция е по-тежка от разглежданата по делото Chmielewski санкция – националната норма предвижда глоба в размер на 200% от стойността на недекларираната сума и 100 % конфискация на недекларираната сума. Възражението във въззивната жалба на РС-Сливница, че унгарската санкционираща норма е различна от българската санкционираща норма по чл.251 НК не се споделя от въззивния състав. Действително са различни параметрите, но в унгарското право глобата е процент от сумата, докато българското право предвижда 100 % конфискация на недекларираната сума, което се налага паралелно с наказанията по чл.1, между които е глоба в размер на 200% от стойността на същата. Следователно, националната санкция е по-тежка от тази, която СЕС е приел, че противоречи на правото на ЕС, което съдът одобрил споразумението е следвало да съобрази, като или не го одобри, съобразно правомощието си по чл.382,ал.8 от НПК, или е следвало да спре делото и да изпрати преюдициално запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на чл.9 от регламента във връзка с националната разпоредба на чл.251 НК. Процесното определение на съда за одобряване на споразумението е окончателно, не подлежи на обжалване и има последиците на влязла в сила присъда /чл.383, ал.1 от НПК/, поради което при съмнение на съда дали приложимата национална норма противоречи на правото на ЕС, той е длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС с искане за тълкуване на евро пейската норма / чл.267, ал.3 ДФЕС/.