Решение № 1122 от 08.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Перник, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д. като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720101906 по описа за 2025 година делба.

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на Образувано е по искова молба на Л. П. П., Б. П. М. срещу И. М. С. за допускане до делба на недвижими имоти, находящи се ******************** с административен адрес ******************** – УПИ с площ 924 кв.м. и построените в него масивна жилищна сграда с площ 53 кв.м. и масивен гараж с площ 24 кв.м., подробно описани в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на смесен фактически състав – от ищците по наследство, а от ответницата – по силата на покупко-продажба. Твърди се, че през ***** общите им наследодатели Б.П.Р. и Д.П.Р. закупили имота по време на сключен помежду си граждански брак. Посочва се, че след смъртта на Б.Р. през ***** неговата ½ ид.част се придобила при равни квоти от дъщерите му В.Б.М. и Р.Б.П., а останалата ½ ид.ч., съобразно чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., била собственост на преживялата съпруга Д.Р.. Ищците Л. П. П. и Б. П. М. твърдят, че са придобили по 1/8 идеална част (или общо 1/4 идеална част), по наследство от майка си В.Б.М. (*************), която от своя страна е наследила от баща си Б.П.Р.. Уточнява се, че ответницата И. М. С. е придобила 3/4 идеални части по силата на нотариален акт за покупкопродажба от 1997 г., сключен с нейната баба и майка – Д.Р. и Р.П..

Твърди се, че ищците не могат да ползват имота, поради непредоставяне на достъп – дори след отправяне на изрична покана, връчена на ответницата на 21.05.2025 г., но без отговор и без предприети действия от нейна страна в дадения с поканата срок.

При тези твърдения се иска да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Претендира се заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота – по 100 лева на месец за всеки от ответниците, съобразно делбените му квоти, считано от 01.03.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Изразено е становище във връзка с начина на извършване на делбата – получаване на реален дял, евентуално – изнасяне на публична продан, при констатация за неподеляемост.

1

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска за делба. Оспорва твърдението за наличие на съсобственост между страните, като противопоставя твърдения за изключителна собственост в нейна полза върху процесния имот на основание договор за покупкопродажба от 1997 г. и давностно владение. Посочва, че през 1997 г. ответницата придобила 3/4 ид.ч. от имотите от своята майка Р.П.Б. и баба си Д.П.Р., които й ги прехвърлили по своя воля и по волята на дядо Б.П.Р. (починал през *****), изразявана многократно приживе.

Посочва, че баба и майка са били единствените съсобственици, тъй като сестрата на майка

– В.Б.М. (наследодател на ищците) доброволно се е отказала от претенции, признавайки, че имотите са за ответницата, поради желанието на родителите си и „морален дълг“. Подчертава, че владението върху имотите е било предадено от В.М. още преди сделката, и че никога не е било оспорвано, напротив – В.М. многократно изразявала съгласие, че имотите са изключителна собственост на ответницата. В допълнение, поддържа, че е придобила по давност и останалата ¼ ид.ч., която формално би се наследявала от В.М., но на практика била владяна от ответницата явно и непрекъснато в продължение на над 10 години. Допълва, че за компенсация В.М. приживе е получила пари и лек автомобил, за да не бъде ощетена спрямо останалите наследници.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се из-върши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установява-нето на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска. В случай, че ответникът е предявил правоизключващи и правопроменящи възражения, в негова тежест е да установи същите.

Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по делото констативен нотариален акт от *****, нотариален акт за собственост по регулация на придаваемо място от *************, издаден в полза на Д.Р., В.М. и Р.М., нотариален акт за продажба на общо ¾ идеални части в полза на И. С. от страна на Д.Р. и Р.М., скица, удостоверение за идентичност, както и удостоверение за наследници. От обсъдените доказателства се установява, че процесният имот е придобит през ***** от общите наследодатели на страните – Б.П.Р. и Д.П.Р., докато същите са се намирали в граждански брак помежду си. От удостоверението за наследници се установява, че Б.Р. е починал през *****, като със смъртта му съпружеската имушествена общност е прекратена, а дяловете на съпрузите са равни – по аргумент от приложимата материалноправна норма, действала към момента на смъртта на наследодателя – чл. 14, ал. 3, вр. ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./, а наследници по закон са единствено децата му В.М. и Р.П. при равни квоти – арг. чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. /отм./ и чл. 5, ал. 1 ЗН. В този смисъл след смъртта на Б.Р. през ***** Д.Р. е притежавала ½ от делбения имот по силата на прекратената СИО – арг. чл. 14, ал. 3, вр. ал.

1 СК от 1968 г. /отм./, а В.М. и Р.П. – по ¼ ид.ч. по силата на наследственото правоприемство. От нотариалния акт за продажба от ************* се установява, че Д.Р. е прехвърлила притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот на отв. И. С., а Р.П. е прехвърлила на отв. И. С. своята наследствена ¼ ид.ч., като са си запазили пожизнено правото на ползване, с което отв. И. С. е придобила общо ¾ идеални части.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че В.М. е *************, като нейни наследници по закон са ищците Л. П. и Б. М.. В тази връзка същите излагат твърдения, че са придобили по наследство при равни квоти притежаваната от майка им В.М. общо ¼ ид.ч. от делбения имот.

Спорно между страните е обстоятелството дали тази ¼ ид.ч. се притежава съвместно от ищците по силата на наследствено правоприемство от В.М. или от ответницата по силата на придобивна давност.

2

В тази връзка страните са ангагжирали писмени и гласни доказателства.

От писмените доказателства, представени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, се установява, че за процесния адрес в с. *********** ******************** има открита партида на името на ответницата И. С.. Видно от справката за консумация на абоната, в периода 2015-2024 г. е начислявано потребление средно 1 кубик месечно, на стойност около 1 лев месечно, а след средата на 2024 г. са начислявани по 35 кубика месечно, на равностойност около 77 лв. От справката, изготвена от „ЕРМ Запад“ се установява, че в периода от 28.11.2014 г. до 07.11.2025 г. титуляри по договор за ел.енергия са Д.П.Р. – до 30.01.2015 г., а от 30.01.2015 г. до настоящия момент титуляр на партидата е И.

С., като е установено незначително потребление на ел.енергия.

Свид. Ю.В.Р. – братовчедка на страните, изяснява, че живее в с. С. от своето детство, а от 2000 г. – в непосредствено съседство до процесния имот, за който твърди, че в селото се знае като имот на отв. И. С.. Поддържа, че в същия не е виждала никого освен баба Д. и леля Р. (бел. Д.Р. и дъщеря й Р.П., майка на отв. С.), а единствените хора, които виждала в имота след смъртта им през 2014 г., били ответницата И. С. и сестра й М.. Твърди, че от 2000 г. насам не е виждала В.М. в имота, като не знае дали е имала претенции към същия и дали е поддържала взаимоотношения с роднините си. Поддържа, че баба Д. вечно била в имота, а от 2000 г. до 2025 г. И. С. и сестра й М. непрекъснато поддържали имота в добро състояние – с изрязани дръвчета, окосен, оправени цветя, като подчертава, че това се вършело само от тях и не е виждала ищците или майка им В.М. да идват да косят или поддържат имота.

Уточнява, че не е влизала в къщата, не знае в какво състояние е я и дали някой живее в нея, но когато се прибира от работа, на самата къща отвън свети външна лампа.

Свид. М.А.Д. – братовчедка на родителите на страните, описва имота като хубав, равен, с голяма зеленчукова градина и градина с цветя. Посочва, че имотът винаги се е поддържал от децата на Р. – двете сестри М. и И., като не е чувала да имат проблеми с имота и някой да предявява претенции към същия. Посочва, че в къщата не живее никой, но състоянието й е чудесно, тъй като още от Д.Р. и Р.П. било „внедрено“ да се чисти къщата и отвън, и отвътре и да бъде чисто. Посочва, че в къщата има ново обзавеждане, правено от Р.П.еди смъртта й, че в момента има вода, лампите работят, има печки и телевизор, но основно при посещенията й при ответницата прекарват време предимно на беседката на двора, където пият кафе в летните месеци. Преди смъртта на Д.Р. и Р.П. през 2014 г. свид.

М.Д. посещавала имота по-често – около веднъж месечно, а сега – малко по-рядко, на около 2-3 месеца, за да види двете сестри М. и И., както и сина на М.. Посочва, че при посещенията никога не е виждала В. и дори не познава децата й. Уточнява, че след като вуйна й (бел. Д.Р.) си счупила таза, И. и М. били плътно до баба си, И. поела финансово и погребението й, а В.М. и нейните деца не са идвали да помагат и единствено В. присъствала на погребението.

Свид. Р.И.А. – роднина на страните, споделя, че живее в друга махала в с. С. и минава по 5-6 пъти в месеца покрай имота, когато взема внучка си от детска градина. Споделя, че къщата е във вида, в който е била, докато е била жива баба Д., че външно друго не е правено по нея и видимо се руши – избеляла, пада мазилка, покривът е вдлъбнат настрани, поради което мисли, че в къщата понастоящем не живее никой. Споделя, че е ходила като малка с баба си на гости в процесния имот, в лятната къща, като по това време и докато баба Д. била жива, имало много цветя, а сега не вижда никой да прави нищо по двора. Не е виждала в двора в момента да има голяма трева, а оградата била жив плет, но неподдържан. В хода на разпита двукратно подчертава, че не иска да се заглежда в имота, тъй като нямала добри отношения с ответницата и сестра й, поради различия в характерите и липса на добри взаимоотношения между майката на свидетелката и майка им Р.П.. Уточнява, че когато минава покрай къщата, минава отстрани от западната й страна, а лицето на къщата е на юг и свидетелката няма изглед към южната страна, като преминавала винаги на отсрещния тротоар, на около 20-30 м. от къщата, тъй като от страната на къщата няма тротоар.

Свид. А. посочва, че не може да каже дали някой посещава имота, виждала е М. пред имота на улицата. От В.М. знаела, че В. е посещавала майка си Д.Р. приживе. Свидетелката имала чест контакт с В.М., тъй като последната често и за дълго време посещавала майката на свидетелката, докато била болна – към 2019-2020 г. В. споделяла, че имотът е наследствен, има дял от същия и няма да го отстъпи на никого, защото това било 3 единственото, останало от родителите й, и била много разстроена поради обтегнатите отношения с роднините й и недоброто посрещане от тяхна страна.

Свид. Р.Г.М. – съпруга на ищеца Б. М. от 1992 г., подробно споделя, че в разговори В.М. непрекъснато е заявявала, че възприема имота като частица от баща си, с носталгия, като нещо много свято, като нещо свое, единствено останало й от баща й, когото много обичала, споделяла, че това е нейно наследство, от което не би се отказала. Разказва, че В. не е била в добри отношения с майка си, но изведнъж през 1997 г. започнало затопляне на отношенията, чести покани на гости, „ухажване“ и след посещенията си при майка си и сестра си В.М. винаги се връщала с подаръци. След известно време станала ясна и причината за това – Д.Р. искала да я подготви, че ще прехвърли имота на една от внучките си и искала и нейното съгласие като съсобственик. В. споделяла пред свид. М. и сина си негодуванието си от нееднаквото отношение на майка й към внуците, като заявявала, че няма претенции към чуждото, но никога не би си дала нейното и държала на своята част, с думите „моето си е мое, то си ми е от баща ми и си го искам“ и стриктно плащала данъка за това, което е на нейно име.