Определение № 193 от 07.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Монтана, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500090 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „К.“ ООД против Определение № 69/09.01.2026 г. по гр. д. № 1052/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 494/20.10.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а материалният интерес е нисък. Изтъква се, че действията на процесуалният представител на ищцата се свеждат до изготвяне на искова молба, две уточнителни молби, а делото е протекло без личното присъствие на адвоката. Сочи се, че делото не представлява трудност от правна страна предвид приложимите разпоредби на ЗПК и константната съдебна практика по тяхното прилагане. Предвид изложеното се моли съда да отмени определението и да измени решението в частта за разноските, като намали присъдения адвокатски хонорар в размер на 100-150 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от П. П., чрез пълномощник адв. Д. Г., в който се излага становище, че определеното възнаграждение е справедливо. Посочва се, че процесуалният представител е подходил компетентно при защитата на интересите на ищцата, като определяне на по-ниско възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд. Моли съда да 1 отхвърли частната жалба като неоснователна.

Окръжен съд-Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията са следните:

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер 181,99 лв., с която неоснователно се е обогатило за сметка на ищцата.

Процесуалният представител на ищцата е депозирал и молба, с която е изложил подробни доводи за уважаване на предявените искове и е отправил искане съдът да даде ход на делото и да го разгледа в негово отсъствие.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са се явили и двете страни. С решение № 494/20.10.2025 г. районният съд признал за установено, че договорът за потребителски кредит е недействителен, но отхвърлил изцяло осъдителния иск поради плащане в хода на делото. Предвид изхода на делото ответникът „К.“ ООД е осъден да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС за оказаното безплатно процесуално представителство на ищцата.

Ответникът е подал молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в която е изложил доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С определение 69/09.01.2026 г. МРС приел, че възнаграждението е справедливо определено, предвид естеството на делото и свършената от адвоката работа по него. Съобразно тези мотиви съдът оставил молбата без уважение.

Настоящата инстанция намира, че след постановяването на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, определените размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР/, служат единствено за ориентир при определяне на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е 2 справедливо и обосновано по размер. В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че при възражение за прекомерност съдът следва прецени фактическата и правна сложност на делото. Наред с това следва да се вземе предвид материалния интерес по делото и извършената от адвоката работа.

В случая са предявени два обективно съединени иска, като материалния интерес по иска за обявяване недействителност на договора за потребителски кредит е 800 лв., а този по осъдителния иск е 181,99 лв. Само за ориентир следва да се посочи, че определеният от районния съд адвокатски хонорар е почти наполовина от общо дължимия минимален размер на адвокатски хонорар, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР. Това е така, тъй като под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от НВАР се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор.

Съответно, за всеки иск поотделно се определя минимално възнаграждение.

Процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба и е депозирал последваща молба с подробно изложени аргументи, касаещи основателността на исковете. Действително по делото е проведено едно съдебно заседание, но в конкретния случай не е имало необходимост от назначаване на експертизи, респ. събиране на допълнителни доказателства. В случая производството е исково, а не заповедно, което е обусловило нужда адвокатът да проучи и анализира съдебната практика, касаеща приложимите норми.

Наред с всичко гореизложено, следва да се отбележи, че възражението за прекомерност е винаги неоснователно до размера, до който страната, която го е направила, също е оценила труда на своя адвокат /така Определение № 976 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5221/2023 г., IV г. о., ГК/. В същата насока са и последните изменения на разпоредбата на чл. 78, ал.

5 ГПК, в която последното изречение гласи „Съдът не може да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“ В случая ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. и е поискало сторените разноски да му бъдат присъдени. Поради това се явяват неоснователни доводите, че определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 100-150 лв. С добавяне на 20 % 3

ДДС към възнаграждението на адвоката на ответника, би се получил идентичен размер, с този, определен от районния съд.

В обобщение на гореизложеното, МОС намира, че първостепенният съд е определил справедливо възнаграждение, като е отчел действителната фактическа и правна сложност на делото.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69 от 09.01.2026 г. постановено по гр. д. № 1052/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, като ПРАВИЛНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4