Решение № 16049 от 26.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47130/2023
- Вид
- Решение № 16049
- Подписан
- 26.08.2025
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 и 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16049 гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110147130 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „Я.” № 10, вх. А, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.” № 1А, партер, офис № 16, чрез адв. Й. С. Л.-П., със служебен адрес в гр. С., бул. „В.” № 1А, офис № 16, против С. о., ЕИК ********, с адрес в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“ № 33, представлявана от В. Т. – кмет, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2500 лв., частично от 5001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане от 15.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2023 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.07.2023 г., около 18:30 ч., ищецът, заедно със съпругата си и 7-месечното си дете, което било в количка, решават да използват асансьор, находящ се на кръстовището на ул. „И. А. II“ и бул. „М. Е.“. След като се качили в асансьора, в който присъствало и трето лице, натиснали избрания бутон, като асансьорът заседнал между двата етажа и блокирал изходната врата. Поддържа се, че температурата в асансьора била около 45 градуса. След около 15 минути ищецът намерил алармен бутон, а междувременно съпругата му се е обадила и на тел. 112. Аварийният екип пристигнал около 30 минути след обаждането. Вследствие на дълготрайния престой в асансьорната клетка ищецът твърди да е получил топлинен удар, във връзка който се проявили и нарушения на вегетативната нервна система – трудност в концентрацията и нарушения на краткосрочната памет. След инцидента ищецът страдал от безсъние и силно главоболие, загубил апетита си, имал усещане за безизходица и непълноценност, както и повишено ниво на страховите очаквания, че нещо ще се случи с него или с близките му, бързо разстройване и засилена емоционалност. Поддържа, че С. о. е собственик на асансьорното съоръжение, като същата не е изпълнила задължението си да поддържа асансьора в изправност, нито е предприела действия за уведомяване и обезопасяване на нефункциониращото съоръжения. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
С молба с вх. № 134312/23.04.2024 г. ищецът е представил справка от НИМХ към БАН като писмено доказателство по делото.
1
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания, като не прави възражения по доклада. Моли да бъде прието като доказателство по делото преставения запис от 112.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на предявения иск, като не прави други доказателствени искания. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие.
В срока за писмени бележки ищецът депозира такива, като моли исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковите претенции са оспорени като неоснователни. Поддържа се, че процесният асансьор отговарял на всички законоустановени изисквания за експлоатация. Сочи се, че по силата на сключен договор натоварено със сервизното обслужване и ремонт на асансьора е дружеството „Г. Л.“ ООД, което има за задача да обозначи и сигнализира, в случай че асансьорната уредба е компрометирана или технически неизправна, както и да осъществява едно месечно посещение. Сочи се, че ищецът не доказва фактите, обосноваващи фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане. Не били установени неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото липсвали данни и твърдения, той да е предприемал някакво лечение. Излага твърдения, че при температурите на въздуха, които ищецът сочи че са били към момента на инцидента, е често срещано човек да получи симптоми като зачервяване, дехидратация, потене, задъхване и без да се е намирал в затворено пространство. Оспорва да е налице виновно поведение от страна на лице, на което С. о. да е възложила работа, довело до аварията на асансьора. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца относно температурата в процесния асансьор. Оспорва последният да е бил технически неизправен. По делото нямало доказателства относно медицинското състояние на ищеца и данни за последвали усложнения. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ответникът С. о., чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба и направените с него възражения.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 219 ал. 1 от ГПК процесуалният представител на С. о. моли да бъде конституирано като трето лице – помагач на ответника „Г. Л.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ж. к. „Х. С. – С.“, ул. „593“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 27, представлявано от управителя Н. И. Д., с което дружество ответникът е сключил договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № РСЦ23-ДГ-56-30 от 10.04.2023 г.
С отговора С. о. предявява и обратен иск при условията на евентуалност срещу „Г.
Л.“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждането на търговското дружество да заплати от 2500 лв., частично от 5001 лв., представляваща регресна претенция за обезщетение за неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане от 15.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2023 г., до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „Г. Л.“ ООД е подал отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. Поддържа, че в периода на сервизното обслужване на асансьорните уредби са извършвани мероприятия съгласно сключения със С. о. договор, сред които и оглед на 26.06.2023 г. Сочи, че времето за реакция при постъпване на сигнал от граждани е 30 минути, като в самия договор със С. о. е договорено в срок до 1 час в случай на заседнали пътници. Поддържа, че при оглед от 26.06.2023 г. е установено, че 2 в процесния асансьор са били отскубнати бутони и кабели на кабинната бутониера и двустранната разговорна връзка / алармено устройство/, като асансьорната уредба била спряна от експлоатация. В същия ден „Г. Л.“ ООД твърди да е подменил двустранна разговорна връзка и бутона за аларма, след което асансьорът бил пуснат в експлоатация.
Поддържа, че на 08.07.2023 г. била извършена месечна функционална проверка и профилактичен преглед, като съоръжението е било в изправност. След проверката от 08.07.2023 г. до сигнала от 15.07.2023 г. нямало данни за неработещо съоръжение или двустранна разговорна връзка. С оглед изложеното поддържа, че е изпълнило задълженията си по договора и моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. третото лице помагач поддържа отговора на исковата молба по обратния иск. Поддържа искането си за събиране на свидетелски показания за установяване на техническата годност на съоръжението и неговата поддръжка.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. третото лице помагач излага, че по делото било установено, че при спиране движението на асансьора последният остава с работещо осветление, вентилация и достъп на въздух. Сочи, че електрониката е отчела грешка, която е довела до спирането на асансьора с цел безопасност на пътниците. В записа от 112 се установявало, че било указано на ищеца, ако има нужда от медицинска помощ, да позвъни пак, но такова обаждане не последвало. Твърди, че след освобождаване на пътниците същите не посетили медицинска лекар, нито извикали медицинска помощ на място. Оспорва искането на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение, като посочва, че не били приложени доказателства ищецът да е материално затруднено лице.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за писмени бележки третото лице помагач депозира такива, като моли исковата претенция да бъде уважена.
По делото е постъпила молба с вх. № 132649/22.04.2024 г. от Районен център „112“ – С., към която е приложен запис от постъпило телефонно обаждане от номер ******** към телефон за спешни повиквания „112“ на 15.07.2023 г. от лице, представило се за П. Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал в доказателствена тежест на ищеца да установи, че на 18.07.2023 г., около 18:30 ч. ищецът, заедно със съпругата си и седеммесечното си дете, което е било в количка, решават да използват асансьор, находящ се на кръстовището на ул.
„И. А. II“ и бул. „М. Е.“; след като се качват в асансьора, в който присъства и трето лице и натискат избрания бутон, асансьорът тръгва, но само след секунди засяда между двата етажа, като блокира изходната врата и ищецът се налага да престои в асансьора около 45 минути; в следствие на дълготрайния престой в асансьорната клетка П. Х. е получил топлинен удар, в следствие на който се проявяват и нарушения на вегетативната нервна система – трудност в концентрацията и нарушения на краткосрочната памет, след инцидента ищецът страда от безсъние, губи апетита си, страда от силно главоболие, има усещане за безизходица и непълноценност, повишено ниво на страховите очаквания, че нещо ще се случи с него или с близките му, бързо разстройване и засилена емоционалност; ответната С. о. е собственик на асансьорното съоръжение и нейни служители са длъжни да поддържа асансьора в изправност.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на натоварените с поддръжката на процесното съоръжения лица, както и да докаже, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От приложените доказателства по делото се установява, че поддръжката на процесния 3 асансьор, монтиран в подлез „С.“, е била възложено на третото лице помагач „Г. Л.“ ООД. В техническите характеристики към представения по делото сертификат е отбелязано, че асансьорът има монтирани устройства за двустранна връзка – GSM тип LG 101 Р2 – България, като същият е с товароподемност 630 кг./ 8 лица. Удостоверено е след извършени изследвания и изпитвания, че асансьорът съответства на съществените изисквания за безопасност на Директива 2014/33/ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, обн.
ДВ бр. 23/25.03.2016 г. Видно от представения дневник на процесния асансьор е записано, че на 26.06.2023 г. съоръжението е било спряно за смяна на алармен бутон и двустранна разговорна връзка (ДРВ) в кабината, като още на същата дата е било пуснато отново в експлоатация след смяна на същите. Представен е и протокол от 26.06.2023 г. за извършване на профилактичен преглед и ремонтна дейност в южния асансьор – подмяна на ДРВ и алармен бутон. Следващата проверка на асансьорната уредба на южния асансьор е извършена на 17.07.2023 г. (след процесния инцидент) във връзка с подаден сигнал за неработеща аларма, видно от дневника на процесния асансьор.
От изслушания звукозапис от постъпило телефонно обаждане от номер ******** към телефон за спешни повиквания „112“ на 15.07.2023 г. се установява, че е бил подаден сигнал от ищеца П. Х. за авария в асансьора на Румънското посолство, доколкото съоръжението е било заседнало между двата етажа. От записа се установява също, че ищецът е подал информация, че е заседнал в асансьора заедно със жена си и бебето им, както и е още един човек, като е изразил опасения относно здравословното състояние на жена си, която имала клаустрофобия. От записа се установява, че ищецът се е свързал междувременно с техниците, отговарящи за поддръжката на асансьора, и че изпратената пожарна от 112 няма право да пипа съоръжението, тъй като трябва да го разбие.
Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4321fec-dcbe-45a3-b30c-29e471e97863