Решение № 2477 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2477 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20231100505157 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. К. Д., в качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ, срещу насочването на изпълнението върху недвижим имот, чрез обявяване на публична продан на ½ идеални части от АТЕЛИЕ „А3“ с местонахождение в гр. София, Столична община, Район „Студетски“, ул. „*******, което е образувано от разделането на ателие № 3 на Апартамент № А5.1. и Ателие А3, съгласно Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г. на Район „Студетски“ при Столична община, разположено на две нива, с обща площ от 247, 51 кв. метра на първи и втори подпокривен етажи, заедно с 5, 26 % идеални части от общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-2931 от кв.155 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, целият с площ от 1003 кв.м. при съседи: улица, УПИ ІІІ-2860, улица и УПИ V2973.

Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваните изпълнителни действия по провеждане на публична продан, насочени върху собствения му недвижим имот, доколкото счита последния за 1 несеквестируем. В подкрепа на тезата си, жалбоподателят сочи, че имотът фактически бил преустроен на жилище и с оглед промяната в градуустройствения му статут, бил използван за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. В този смисъл имотът, за който била обявена публична продан - попадал в предметния обхват на забраната по чл. 444, т.7 от ГПК изключваща императивно възможността - за насочване на принудително изпълнение. Моли да бъдат изслушани свидетелски показания на двама свидетели, относно предназначението за което се ползва имота.

Моли да бъде постановено спиране на изпълнителните действствие в хипотезата на чл. 438 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпило възражение от насрещната страна по жалбата – „У.Д.К.“ ЕООД, в качеството на частен правоприемник на първоначалния взискател в изпълнителния процес „П.“ ООД с ЕИК *******.

Чрез процесуалния си представител, споменатото дружество поддържа тезата, че жалбата е процесуално допустима, а по същество – неоснователна, доколкото принудителното изпълнение било насочено върху недвижим имот, който няма характера и статута на „жилище“ по см. на чл. 444, т.7 от ГПК.

В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител релевира доводи за допустимост на подадената жалба, но поддържа теза и за нейната неоснователност.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ, установи от фактическа страна следното:

Изпълнително дело 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег.

№ 838 при КЧСИ е образувано за изпълнение на парично притезание, по молба на първоначален взискател „П.“ ООД и с частен правоприемник „У.Д.К.“ ЕООД.

В качеството на длъжник по изпълнението е конституиран Д. Д., в качеството на лице, посочено в съдържанието на Изпълнителен лист от 21.11.2019г., издаден по гр. д. № 840 /2015г. по описа на І-8 с-в при СРС.

Основание за обжалване на действията на съдебния изпълнител е Обявление с изх. № 22905/06.04.2023 по изпълнително дело 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ /на стр. 572 от 2 изпълнителното дело/за публична продан на ½ идеална част от АТЕЛИЕ „А3“ с местонахождение в гр. София, Столична община, Район „Студетски“, ул.

„*******, което е образувано от разделането на ателие № 3 на Апартамент № А5.1. и Ателие А3, съгласно Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г. на Район „Студетски“ при Столична община и изпращането на съобщения за обявената публична продан до страните в изпълнителния процес, включително до длъжника по изпълнението.

В приложение на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, пред съда са представени като писмени доказателства - Удостоверение № 667/30.06.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Разделяне на ателие Ат.3 на апартамент А5.1.и ателие „А3“ и Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г.

При изложените фактически обстоятелства, които съдът намира за релевантни относно преценка на допустимостта на частната жалба, съдът намира жалбата, с която съдът е сезиран за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Този извод на съда произтича от преценката на приложимата правна норма, на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, която регламентира изчерпателно процесуалните възможности на длъжника по изпълнението в изпълнителния процес, да обжалва действията на съдебния изпълнител.

Впрочем, следва да се отбележи, че допустимостта на жалбата, с която настоящия състав на съда е сезиран, не се оспорва нито от съдебния изпълнител, чиито действия са обжалвани, нито от насрещната страна – взискателя.

Спорът, който настоящия състав на съда е сезиран да разреши, в действителност се съсредоточава върху ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата и се отнася до законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК в конкретното изпълнително дело и по отношение на конкретния, изнесен на публична продан недвижим имот.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид съдържанието на разпоредбата чл. 444, т.7 от ГПК, спроед която изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът 3 живее в него.

В конкретния случай, принудителното изпълнение е насочено върху покрит недвижим имот, който според представените от самия длъжник строителни книжа има устройствен статут на ателие, обозначено в сградата като обект „А3“ - обособен като самостоятелен /нежилищен/ обект, въз основа на Удостоверение № 667/30.06.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Разделяне на ателие Ат.3 на апартамент А5.1.и ателие „А3“ и Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г.

С оглед легалните дефиниции на понятието „жилищна сграда“, дадено в § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ / сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища/, както и на понятието „жилище“, дадено в § 5, т. 30 / съвкупност от помещения, покрити и/ или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди/ следва да се приеме, че понятието за „жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК не се определя от реализираното фактическото ползване на недвижим имот за задоволяване на жилищни нужди, а се определя от обективно съответствие на конкретния покрит недвижим имот с онези строително - технически норми и характеристики, които обективно позволяват той да задоволи пълноценно жилищни нужди на своите обитатели.

Самият факт на разделяне на ателие Ат.3 на апартамент А5.1.и ателие „А3“, на който се позовава жалбоподателя, който представя Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г. и Удостоверение № 667/30.06.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж: мотивира извод, че посоченото в тези книжа ателие „А3“ не представлява жилище. Споменатият обективен факт е напълно достатъчен, за да изключи приложното поле на института на несеквестируемостта, на който жалбоподателя основава тезата си.

В тази насока, няма как да бъде споделен релевираните в жалбата доводи, че единствено начинът на ползване на един имот фактически бил определял предназначението на обекта и ползването му като жилище определяло приложното поле на чл. 444, т. 7 от ГПК. Възприемането на споделяната от жалбоподателя теза, почива на субективни критерии и доколкото широкото тълкуване на понятието „жилище“ би могло да превърне всеки тип покрит недвижим имот в „жилище“, то би способствало за 4 откровено заобикаляне на процесуалния закон.

Тъй като имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение обективно не съответства на установените от чл. 444, т.7 от ГПК критерии жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, с която настоящият състав на съда е сезиран, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид произнасянето на съда, неоснователно е и направеното искане за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 438 от ГПК.

Разноски в полза на насрещната страна по жалбата не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са сторени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Д., с ЕГН ********** и адрес – гр. София, ул.“Акад. ******* , в качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ, срещу насочването на изпълнението върху недвижим имот, чрез обявяване на публична продан на ½ идеални части от АТЕЛИЕ „А3“ с местонахождение в гр. София, Столична община, Район „Студетски“, ул.

„*******, което е образувано от разделането на ателие № 3 на Апартамент № А5.1. и Ателие А3, съгласно Разрешение за строеж № 2/12.01.2016г. на Район „Студетски“ при Столична община, разположено на две нива, с обща площ от 247, 51 кв. метра на първи и втори подпокривен етажи, заедно с 5, 26 % идеални части от общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-2931 от кв.155 по плана на гр. София, местност „Студентски град“, целият с площ от 1003 кв.м. при съседи: улица, УПИ ІІІ-2860, улица и УПИ V2973.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д. К. Д. искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208380402753 съгласно описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ в хипотезата на чл. 438 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6