Решение № 16 от 14.01.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 452/2024
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 14.01.2025
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. *******, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100452 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Е. С. З., ЕГН ********** и З. Ж. З., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *******, ул. ******** № 62 срещу Я. С. С., ЕГН ********** и Е. Й. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *******, ул. „*******“ № 17 искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № *******.13.13 по КККР на гр. *******, одобрени със заповед № РД-18375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 773кв.м., находящ се в гр. *******, *********, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *******.13.15, *******.13.14, *******.14.76, № *******.13.12, № *******.13.11, *******.13.10; 2. ПИ с идентификатор № *******.13.14 по КККР на гр. *******, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 581кв.м., находящ се в гр. *******, *********, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
*******.13.15, *******.13.17, *******.14.76,
*******.13.13; 3. ПИ с идентификатор № *******.13.17 по КККР на гр. *******, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 620кв.м., находящ се в гр.
*******, *********, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
*******.13.15,*******.19.48, *******.13.18, *******.14.76 и *******.13.14, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 129/14.06.2023г. на нотариус рег. № 333 на НК.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата и уточняваща я молба: Ищците са съпрузи. От 1981г. притежават и обработват имоти в масив 14, местност *******. През 2009г. закупили имот № *******.14.26 намиращ се срещу процесните, в който имали вила и постройка. Постепенно във времето грижейки се за този си имот започнали да обработват и процесните, като намиращи се срещу него. Твърдят, че са установили фактическа власт върху имотите от 02.12.2009г, която упражнявали и към настоящия момент. Постепенно почистили и изсекли старите изсъхнали дървета в него, високи треви и храсти. Засяли нови дървета. Косили тревата в тях и ги ползвали за паркинг на притежавани автомобили и туристическо ремарке, поради което и не 1 ги оградили. На поляната на трите имота провеждали семейни тържества, празнували национални празници с близки и приятели. Всички техни приятели, познати и съседи, вкл. и ответниците знаели, че те си владеят имотите. От 2009г. сочат фактическата им власт да е била явно, непрекъснато и необезпокоявано упражнявана. До м.02.2024г. никой не предявявал претенции към имотите.
В началото на м.02.2024г. ответникът, като собственик на имоти 13.19 и 13.20, ги предупредил, че е закупил имотите и следва да си махнат автомобилите от там, защото искал да ги загражда. Изненадали се, защото ответникът в годините назад, също е присъствал на празниците организирани от ищците и провеждани в имотите, но никога не бил заявявал претенции към тях. Ищците поискали да им представи документ за собственост, но ответникът отказал. За тези му действия ищците подали жалба в Прокуратурата.
Твърди се, че ответниците никога назад в годините не са заявявали пред ищците да имат права върху имотите, нито са показвали намерение за тяхното владение. Напротив, при срещите им ответникът е споделял, че е живял около 5г. със семейството си в **** и през 2018г. са се завърнали и започнали да посещават имотите си.
След направена проверка установили, че ответникът се е снабдил с КНА по давност.
Оспорват ответниците да притежават така удостоверените права на собственост върху имотите. Твърдят, че те владеят имотите от 2009г. и сега. С тази колизия на права и наличие на титул на собственост в полза на ответниците обосновават и правния си интерес от търсената защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен и молят за неговото отхвърляне.
Посочват, че притежават вилен имот в местност *********, преди *********, който стопанисват от повече от 30години. Познават имотите в местността и техните собственици.
През годините закупили няколко имота в съседство на техния, някой в непосредствена близост, други през няколко имота.
Поради административни неуредици, повече от 15години за местността нямало действащ план за земеразделяне, което е било пречка за снабдяване със скици и изповядване на сделки за тях по нотариален ред. Затова и сделките били оформяни чрез предварителни договори. През 2018г. е бил приет план за местността, в който не фигурирали предишните собственици и повечето имоти били отразени като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Тъй като СГКК отказвала отразяване старите документи за собственост, хората се снабдявали с КНА за собственост, какъвто бил и настоящия случай. Посочват, че през 2013г. сключили предварителен договор за покупко- продажба на лозе от 2000кв.м. в близост до техния имот и получили фактическата власт. Познавали се със собствениците и техните наследодатели от дълги години. След като бил приет плана за местността, по него имотът обхващал процесните три. Праводателите им не били отразени в кадастъра като собственици, поради което и ответниците след изтичане на 10години от сключване на договора, предприели постъпки по снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка, в която процедура праводателите им свидетелствали за осъществяваното от тях давностно владение.
Твърдят, че от сключване на предварителния договор за покупко- продажба през 2013г. семейството им упражнява фактическа власт върху имотите явно, непрекъснато и необезпокоявано. Ищецът като собственик на други имоти в местността се сочи да е бил наясно с всичко това. Вкл. през годините е водил разговор с техните праводатели за закупуване на имотите. Именно от тези разговори е бил наясно, че ответниците са ги закупили и са в тяхно владение. Отношенията им с ищците се сочи през годините да са били винаги добросъседски и нормални и затова никога не са възразявали ищците да разполагат 2 свои движими вещи в имотите. Намеренията им били, след като се снабдят с документ за собственост, да трасират имотите и тогава да ги оградят. Затова и посочват едва сега да са узнали, че ищците заявяват собственически претенции за имотите.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски. В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, които са допустими. С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва или при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, а така също - за да се защити фактическо състояние или при възможност ищецът да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Ищците обосновават правния си интерес от търсената защита като твърдят, че притежават определен обем права върху процесните имоти въз основа на упражнявана от тях фактическа власт в периода 02.12.2009г. и към датата на подаване на исковата молба имаща признаците на владение. Т.е позовават се на фактическо състояние. Затова и доказването, че този обем спорното право им принадлежи е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора. Предмет на иска е отричаното от ищеца и претендирано от ответника право. Така претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди, че е собственик на имота и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици.
При отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. И ако ответникът не докаже придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи, искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на вещта.
Спецификата на предявените отрицателни установителни искове за собственост определя и предмета на делото- правото на собственост на ответника, който дължи да докаже, че е собственик на всички претендирани от него основания, признати му с КНА № 3
129/2023г.
В казуса ищците твърдят собственически права въз основа на осъществявана фактическа власт в периода 02.12.2009г. и към датата на подаване на исковата молба имаща признаците на владение. Ответниците оспорват тези права, черпейки легитимацията си въз основа на КНА № 129/2023г., с който са им признати права на собственост по давностно владение.
Така, за основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното право върху имота; опровергаване на легитимиращото на КНА № 129/14.06.2023г. чрез установяване твърденията за осъществявана фактическа власт върху трите имота необезпокоявано и явно в продължение на период от 2009г. до настоящия момент с намерение за тяхното своене, изключваща възникване на сочените от ответниците права.
В тежест на ответника, е да установят наведените от тях положителни правоизключващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че се легитимират като собственици на трите имота на основание давностно владение, които им права са удостоверени с КНА № 129/14.06.2023г.; че са установили през 2013г. фактическа власт след като са сключили предварителен договор за закупуване на имот, в обхвата на които попадат процесните три.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:
С КНА № 129/14.06.2023г. ответникът С. по време на брака си с Е. С. е бил признат за собственик на процесните имоти по давностно владение.
Ищецът З. въз основа на КНА № 70/29.06.2023г. и КНА № 178/20.12.2019г. се легитимира като собственик на имоти с идентификатори *******.14.1, *******.14.2, *******.14.21, *******.14.23, *******.14.24, *******.14.25 и *******.14.27. Тези имоти твърди да владее от когато реално ги е придобил с договор за дарение от 1981г. по НА № 123/1981г., договор за покупко- продажба по НА № 142/2009г. и НА № 91/2009г., предварителни договори за покупко- продажба от 21.07.1995г., 18.11.2011г. Сочи тези имоти да са съседни на процесните, намиращи се срещу тях и от момента на установяване владението му върху тях, да е установил такова и върху процесните три.
Ответниците са представили предварителен договор за покупко- продажба от 10.04.2013г., сключен със С.Т., Л.Т. и М.Ш., като продавачи, с който Я. С. като купувач е следвало да придобие лозе с площ от 2000кв.м. в м-ст *********. Удостоверено е, че в деня на сключването му владението е предадено на купувача. С този договор обосновават и момента на установяване на фактическа власт върху процесните имоти, обособени от този предмет на договора от 2013г. Ищците са оспорили този договор, с твърдения той да е антидатиран и съставен за целите на процеса. В случая представеният предварителен договор има характер на частен диспозитивен такъв. Това ще рече, че датата и мястото на съставянето му не се ползват с формална доказателствена сила и когато посочената дата в него се оспорва, както сега, тя подлежи на доказване с всички доказателствени средства.
Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4318ecb-54ff-4595-8c54-d8b0b762f599