Решение № 804 от 29.12.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 905/2021
- Вид
- Решение № 804
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 29.12.2021
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 237, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 3 · Търговски закон
- чл.287 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 804 гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000905 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“ АД обжалва решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД сумата 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., сумата 4 500 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договора, и сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от 100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.10.2020 г. до окончателното им изплащане, както и направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224 лв.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му в противоречие със съдебната практика. Твърди, че не оспорва постановеното решение по отношение на възприетите за установени от съда факти, но оспорва правния извод на съда. Твърди, че подписаният между страните анекс от 28.07.2014 г. към договора за наем е недействителен-нищожен, поради противоречие с разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ. Твърди, че ако съдът не приеме, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, то същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, тъй като го заобикаля. В тази връзка твърди, че сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало допустима, но недопустима е нейната по-далечна цел. Оспорва изводите 1 на съда по отношение на неотносимостта на разпоредбите на чл.9, ал.6 и §15 от ЗЛЗ, съобразно които цитираните разпоредби са относими към извършваната медицинска дейност, но са без правно значение по отношение на договора за наем. Оспорва и изводите на съда по отношение на търговски характер на сключената сделка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и незаконосъобразни, като претендира и разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение „Вива медика“ ООД оспорва жалбата. Твърди, че съдът неправилно е определил началния момент на срока на договора, като твърди, че изводите в тази насока не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните.
Твърди, че в договора страните са определили месечна наемна цена, а не месечен наем, с оглед употребените в договора първоначален срок на наема и начална дата на наема. Под първото следва да се разбира срокът на договора за наем, с оглед невъзможността предадените помещения да се използват по предназначение. Под начална дата на наема следва да се разбира датата/моментът от които страните ще започнат да изчисляват продължителността на времето, през което ще се използват отдадените под наем помещения. С оглед на това и срока, в който е извършен момента твърди, че десетгодишния срок на договора за наем е започнал да тече от датата на реалното използване по предназначение на отдадения под наем имот, т.е. от приключването на ремонтите. Твърди, че нормата от ЗЛЗ не урежда начина на ползване на помещенията, а урежда ограничение на дейностите, за които могат да се ползват помещенията, поради което помещенията могат да се използват за всички разрешени цели. Оспорва и наведените доводи във връзка с изводите на съда по отношение на характера на сключената сделка, като твърди, че същата е търговска по отношение на него, като се позовава на разпоредбата на чл.287 от ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и претендира разноски.
С въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение „Вива медика“ ООД оспорва решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която е отхвърлен предявения от Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД срещу Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД иск за сумата 89 297.37лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., както и в частта, в която е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 563 лв.
Твърди, че са допуснати процесуални нарушения в доклада по делото, тъй като съдът не е квалифицирал предявеният иск, не е отделил спорното от безспорното. С оглед на това оспорва изводите на съда по отношение на извършеното прихващане. Твърди, че съдът е постановил решението в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че безспорно е между страните, че ищецът е заплатил наемни вноски в размер на 700 000 лв., които са погасени чрез прихващането. Оспорва изводите на съда по отношение на началния момент на договора за наем, като излага същите доводи, отразени в отговора на въззивната жалба на ответната страна. Твърди, че с 2 отхвърлянето на така предявеният иск е изненадан в две посоки отхвърлянето и мотивите, с които се прави. В тази връзка твърди, че са налице условията на чл.24.3 от договора. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД оспорва същата. Твърди, че доводите за допуснато нарушение при изготвянето на доклада са неоснователни, тъй като съдът изрично е посочил кои факти не са спорни по делото, още при изготвянето на доклада. Твърди, че още с отговора на исковата молба е оспорил така претендираната сума, както и че е оспорил извършеното прихващане. Оспорва и наведените доводи за дължимост на сумата, като се позовава на договорките между страните, отразени в чл.4.2 от подписания протокол, но неповече от 700 000 лв. Оспорва и наведените доводи по отношение на началната дата на договора, като се позовава на издадената и приета от ответника фактура с № **********. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част, като претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД сумата 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., сумата 4 500 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договора, и сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от 100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.10.2020 г. до окончателното им изплащане, както и направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224 лв.; отхвърлил е предявения от Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика" ООД срещу Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД иск за сумата 89 297.37лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., като неоснователен и недоказан и е осъдил Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика" ООД да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 563 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните договор за наем от 18.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията с дв.вх.рег.№4981/16.07.2009 г., Акт № 085, том 9, партида 14 040, 14 041, 14 042. Видно от представеното заверено копие от същият, първоначалния срок да 3 договора е 15 години и начална дата - датата на подписване на приемо-предавателния протокол по чл.4.2. Страните са договорили месечен наем в размер на 4 500 лв. с ДДС. По силата на договора МБАЛ - „Христо Ботев"АД предоставя на МБАЛ „Вива Медика" ООД правото да полза временно и възмездно обособена част от двуетажен болничен корпус на бивши УНГ, Офталмологично и Неврологично отделение към болницата, като съгласно чл.3.2. наемодателят предава на наемателя владението на имота на датата на сключване на договора, а неговото състояние се описва подробно в приемо-предавателен протокол (Приложение №1). В чл.4.1. е предвидено, че наемателят се съгласява да извърши строително-монтажни и довършителни работи на имота в срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, като предварително съгласува проекта с наемодателя и съгласуваният проект става неразделна част от него, а съгласно чл.4.2. след приключването на строителните работи страните подписват приемо-предавателен протокол за състоянието на имота, точната стойност на извършените от наемателя работи и сумата, която страните се съгласяват да приспаднат от дължимия наем. Видно от разпоредбата на чл.5.1., страните са постигнали съгласие изразходваната от наемателя сума за ремонтните работи да се приспада от дължимия наем по начина, посочен в протокола по чл.4.2., но не повече от 700 000лв. В чл.7 е предвидено, че в деня на подписване на договора наемателят заплаща гаранционен депозит в размер на 4 500 лв., който служи като гаранция за добро изпълнение на задълженията му по договора, а съгласно чл.8.2. този депозит се връща на наемателя в срок от 7 работни дни, считано от датата на прекратяване действието на договора. Съгласно чл.21.1 при забава за плащането на каквито и да било суми, дължими по силата на договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден забава.
Не се спори, а се установява и от договора, че страните, са договорили неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора от която и да е от страните по непредвиден в него или в който и да е приложим нормативен акт (чл.24.2), която е в размер на дължимия месечен наем за 12 месеца, а съгласно уговореното в чл.24.3. ако инициативата за непредвиденото в договора и в закон прекратяване изхожда от наемодателя, същият дължи на наемателя освен неустойката по предходната алинея, също така и обезщетение в размер на стойността на всички извършени от наемателя разходи за строително-монтажните и довършителни работи и обзавеждането на недвижимия имот, определена в протокола по чл.4.2., за които не е извършено прихващане от наема.
Не се спори, а се установява и от представеният от ищеца анекс към договора за наем от 20.07.2009 г., че срокът на договора е променен от 15 на 10 години.
Не се спори, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол от 08.11.2010 г., че страните са удостоверили състоянието на наетата сграда след завършване строително-монтажните и довършителни работи, извършени от наемателя, определили са стойността им 789 297.37 лв., както и е постигнато съгласие сумата 700 000 лв. да бъде приспадната от дължимия наем, а остатъкът над тази сума остава за сметка на наемателя.
Предвидено е прихващането на посочената сума да се извърши на базата на издадената от 4 наемателя фактура и по този начин ще се прихване счетоводно вземането за наем срещу задължението.