Решение № 1 от 02.01.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1

Монтана, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 20237140700758 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Р. И. Л., чрез нейния законен представител И. Б. Л., Б. И. Л. и И. Б. Л., всички от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 29, чрез адв. Г. Г. от САК, против заповед № 998/ 05.09.2023г., издадена от кмета на община Вълчедръм, с която е постановено на основание чл.225а, ал.1 във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ да бъдат премахнати: незаконен строеж „Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител. Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на общите правила на ЗУТ.

В жалбата се излагат доводи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че издадената заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е посочен адресата на заповедта, а същият е задължителен атрибут на индивидуалния административен акт. Твърди се, че направените констатации в обжалваната заповед не отговарят на фактическата обстановка, административният орган не е изследвал въпроса относно търпимостта на посочените строежи. Липсата на съответствие на фактическата обстановка с констатираното в обжалваната заповед е основание за отмяната й на основание чл.146, т.2, 3 и т.4 от АПК.

В съдебно заседание оспорващите редовно призовани, не се явяват, представляват се от надлежно упълномощения адвокат Г. Г. от САК, който поддържа жалбата и ангажира искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза. В хода на устните състезания моли за отмяна на оспорената заповед, тъй като от приетата съдебно – техническа експертиза, не се установява безспорно кога са изградени строежите. Що се отнася до оградата, то за същата има издадена и друга заповед № 997/05.09.2023 г. на кмета на община Вълчедръм, която е отменена от друг състав на АС Монтана и решението е влязло в законна сила. Излагат се доводи, че оградата има изградени прозорци с метални решетки, което превръща тази част от оградата в прозрачна и не е необходимо разрешение т.е. липсва основание за премахване на оградата отразена в заповедта. Що се отнася до масивната жилищна сграда, то не е изследван въпросът за търпимостта на същата, като се твърди, че на сградата само е сменен покривът. Отделно от това в заповедта липсва адресат на същата, който да изпълни задължението, поради което е налице нарушение от процесуална страна представляващо основание за отмяна на заповедта. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК Ответникът по оспорването – кметът на община Вълчедръм, чрез пълномощника адв.Цв. Д. от АК Монтана, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Подробни аргументи развива в хода на устните състезания, като излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като сочи, че не са представени доказателства за заплащане на същото.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на: незаконен строеж „Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на оспорващите, вписани като собственици на имота по силата на нотариален акт за дарение от В. К. К. № 154, том ХХ, дело 3117/2013 г. по описа на служба по вписванията при РС Лом и нотариален акт за покупко – продажба от Й. М. Ф. с № 98, том ІІІ, дело 500/2010 г.по описа на служба по вписванията при РС Лом. Като в заповедта е посочен като собственик и Б. Б. Л., т.к. видно от представения разписен лист имотът се води на К. К. П. и Й. М. Ф., а с цитираните нотариални актове са прехвърлени на Р. и Б. Л. 1/6 ид.част от имота и на Б. К. Л. 4/6 ид.части. От представените удостоверения за наследници и видно, че двамата вписани собственици К. К. П. и Й. М. Ф. имат наследници дъщеря В. К. К., която е дарила своята 1/6 ид.част и син Б. К. Л. с 1/6 ид.част, която се наследява от неговите синове И. Б. Л. и Б. Б. Л.. С разпореждане на съда от 13.12.2023 г. изрично е указано, че липсват доказателства за всички съсобственици на имота, т.к. от приложените нотариални актове се установяват само такива за 5 /6 ид.части от имота. От допълнително представените удостоверения за наследници, се установява, че в хода на административното производство не е изяснен въпросът за тази 1/6 ид.част от имота и не е уведомен като евентуален съсобственик и заинтересован Б. Б. Л., същият не е надлежно уведомен и не е посочен като заинтересована страна. Същият не фигурира и като оспорващ заповедта. Жалбата от останалите съсобственици срещу акта е предявена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, видно от приложените обратни разписки, от надлежно легитимирани лица с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства и заключението по назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че тримата оспорващи са съсобственици на въпросния поземлен имот: дворно място от 644 кв.м., съставляващ УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда с разгъната застоена площ от 60 кв.м. и паянтова сграда с разгъната застоена площ от 30 кв.м.

При извършена проверка от назначена комисия със заповед № 941/21.08.2023г. на кмета на община Вълчедръм, с председател инж.К. К. – строителен инженер и членове В. Т. – старши специалист „Общинска техническа служба“ в дирекция „ТРУППХД“ в община Вълчедръм и Г. Ч. – специалист „Геодезическо звено и техник“ в дирекция „ТРУППХД“ в община Вълчедръм, в отсъствие на оспорващите страни и присъствието на полицейски служители от участък Вълчедръм на обект: дворно място от 644 кв.м., съставляващ УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда, е изготвен приложения по делото на л.63 констативен акт № 4 и извадка от регулационния план на [населено място]. В констативния акт № 4/23.08.2023 г., с който е образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ, е посочено собствеността на имота, като е посочено, че „ в посочения поземлен имот в несъответствие със застроителния план на [населено място], в които е предвидено едноетажно паянтово жилище (ПЖ) с квадратура 60 кв.м е построена масивна жилищна сграда на два етажа с двускатен покрив. Сградата е със стоманобетонен скелет от колони, греди и плочи и тухлени стени от единични тухли. Ориентировъчната застроена площ на сградата е около 120 кв.м. Сградата е разположена в северозападната част на имота на разстояние по-малко от 3,00 м от разположения в съседния имот търговски павилион. От южната и източната страна на сградата е построен навес с дървена конструкция. Премахната е паянтова сграда (ПС) фигурираща на скицата на поземления имота. Установено е изграждането на плътна ограда от цялата западната страна на имота към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1,20 м и прозрачна част от 1,20 м до 1,80 м…“ Посочено е, че строежите са без разрешение за строеж по ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.7 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ и в случая е безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който е извършен без строителни книжа. Констативния акт е залепен на входната врата на имота, публикуван на официалния сайт на община Вълчедръм и на информационното табло на община Вълчедръм. Същият е връчен и на И. Б. Л. на 29.08.2023 г./л.12-18 от делото/, като в законноустановения срок не са подадени възражения.

Въз основа на констативния акт от проверката на 23.08.2023 г. по повод депозирана жалба относно незаконно строителство е издадена от административният орган - кмет на община Вълчедръм оспорената в настоящето производство заповед № 998/ 05.09.2023 г. Тук за пълнота следва да се посочи, че на съда служебно е станало известно, че при проверката са съставени още констативни актове, по които са издавени заповеди № 996 и 997 от 23.08.2023 г. от кмета на община Вълчедръм, за установени незаконни строежи: „Плътна ограда от западната и северните страни на имота“, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 3017, за който е отреден [УПИ], в кв.55 по плана на [населено място]“ и „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1.20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1.80 м., образувани адм.дела № 756 и № 757 по описа на АС Монтана за 2023 г., по които с влезли в сила решения са отменени въпросните заповеди като незаконосъобразни.

При издаване на заповедта, изцяло е възприета установената от длъжностните лица фактическа обстановка, респективно наличието на незаконни строежи, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежите представляват „„Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител.

От страна на ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на пълномощника на оспорващите, по делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза. Съдът кредитира приетото и приобщено заключение от вещото лице, което макар оспорено от страните по делото, съдът прима за компетентно, обективно и безпристрастно дадено, след проверка и измерване на място и предвид наличните доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице безспорно са налице незаконни строежи, като заключението относно жилищната сграда, поради липса на други доказателства се обосновава въз основа на изображения в платформата Google earth, от което се вижда, че покривът на жилищната сграда през 2012 г. е многоскатен, а през 2016 г е двускатен.

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същите. Съобразно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че процесните строежи са от пета и шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“а“ и т.6 от ЗУТ, същите представляват масивна жилищна сграда и плътна ограда с оприентировъчна височина на плътната част 1,12 м и прозрачна част от 1.20 до 1.80 м. и се намират в УПИ І0401, кв.55 по плана на [населено място], съгласно действащия план на [населено място], което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.