Акт от 05.07.2023, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№124 гр.

Велико Търново, 5.07.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 121/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от

Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на

ЕТ“Мирела-2000 Й.С. „ чрез адв. К.,*** против Решение № 159 по НАХД 975/22г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.

Според касатора ВТРС не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка по спора, като не е ценил събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Неправилно съдът е дали приоритет на приобщената като доказателство по делото Декларация, която като частен документ не се ползва от формална доказателствена сила, не я е обсъдил наред със събраните устни показания на свидетелите. Освен това другото съществено процесуално нарушение на ВТРС е, че същият не е възприел тезата, че Д.Т.е била в трудови правоотношения с Максимум ЕООД, друг работодател и ако е приел, че този факт е недоказан е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства з неговото установяване. Освен това е допуснато и неправилно прилагане на материалния закон, доколкото по делото не е безспорно доказано извършването на твърдяното нарушение. Липсва каквато и да било индиция, че Т.е престирала своята работна сила за неопределено време, поради което де факто се е намирала в трудови правоотношения с касатора. Доколкото липсват мотиви и доказателства за констатациите, то същият не е могъл да възрази или да се защити, в тази насока е ТРС № 4/2004г. на ВАС, поради което освен формално нарушение е налице и съществено процесуално такова, тъй като е ограничено правото на защита на касатора. Освен това наложеното административно наказание се явява прекомерно, доколкото съдът е следвало да се произнесе по направеното възражение за молозначително нарушение по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. З а постигане целите на административно – наказателното производство е било достатъчно да бъде предупреден касатора, без да му се налага такова голямо наказание.

От съда се иска да отмени обжалваното

Решение на ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП бъде отменено. По делото са депозирани писмени становища на Управителя на дружеството и на упълномощения адвокат К. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозираното по делото становище вх. №3001/13.06.2023г. намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото е в съответствие с материалния закон и обосновано.

Счита че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва извършеното административно нарушение, за което излага подробни доводи. Моли съдът да остави в сила оспорваното решение. Претендират се разноски за ***ско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените от касатора възражения и представените писмени доказателства. Споделя доводите на съда, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП, че приложимата санкционна разпоредба е правилно определена, че размерът на наложената имуществена санкция съответства на тежестта на нарушението, както и че липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За това намира , че решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от

АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от

АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, а оспорваното решение за валидно, допустимо, но неправилно.

Предмет на настоящото производство е Решение № 159 по НАХД 975/22г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В.

Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 29.04.2022г. служители на ответника извършват проверка по спазване на трудовото законодателство – КТ и ЗЗБУТ от касатора, което става на място в обект Закусвалня, гр. В. Търново, ул.“Н. Габровски“ №1, при което в обекта е престирала работната си сила Даринка Т.около 15,00 часа. Посоченото лице е попълнило Декларация, че полага труд за касатора с работно време от 6,00 до 15,00 часа, при трудово възнаграждение в размер на 750 лева, определени почивки и почивен ден- неделя. От касатора са изискани трудовото досие на Т.и други доказателства, при което проверката е продължила по документи до 9.05.2022г. в сградата на ДИТ В. Търново, ***а, ет. 4.

Работодателят е представил трудов договор № 65/3.5.2022г. , длъжностна характеристика за длъжността продавач- консултант, ,служебна бележка за проведен инструктаж от 3.05.2022г., Декларация – съгласие за обработване на лични данни от 3.05.2022г., Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП от работодателя, както и справка за неговото приемане на 3.05.2022г. График за работата на продавачите за месец април, в който Т.не е посочена, както и отчетна форма за явяване на работниците Десислава Димитрова и Илия Илиев, които са включени в горепосочения график. Представен е и втори график за месец април, в който за всички дати от работната седмица без неделя е посочена Тодорова. Освен това е представено и споразумение от 4.1.2010г. между касатора и Максимум ЕООД за предоставяне на работници, тъй като същите имат идентична дейност. Ответникът е извършил проверка в публичните регистри на Агенция по заетостта, при което не е установено ЮЛ да притежават валидна регистрация като такива за извършване на посредническа дейност и/ или осигуряване на временна работа. На касатора е предоставена възможност да даде писмени обяснения, като същият е посочил, че Т.е замествала отсъстващ служител – Десислава Димитрова, което е видно и от представения график за работа, в който ръкописно е посочено името Даринка за 29.4.2022г. На касатора е връчено уведомление по чл. 40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като за посоченото нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ е съставен АУАН№***/9.5.2022г.,. Същият е съставен в присъствието на пълномощник на работодателя Радостина Аврамова, за която е представено нотариално заверено такова на стр. 30 от въззивното дело. След като подаденото писмено възражение от касатора е намерено за неоснователно е издадено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл.

416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Същото е връчено на касатора и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред ВТРС. За доказване компетентността на органа издал НП е представена Заповед № 305/18.3.2022г. от ИД на ИА“Главна инспекция по труда“.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания на акто съставителя и свидетел на неговото съставяне. Намерил е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството за извършеното нарушение на КТ. В този смисъл, въззивният съд не е кредитирал представените от касатора фактура № 157/9.5.2022г. с доставчик „Максимум“ ЕООД и банково извлечение № 6/1.7.2023г. за заплатено възнаграждение на доставчика за възмездно предоставяне на работник, тъй като не е бил представен трудов договор между Т.и това дружество.

Съдът е намерил, че административното нарушение се явява доказано, същото е правилно квалифицирано като такова по чл. 61, ал.1 от КТ, като правилно е посочена от ответника и санкционната норма. Определеното от органа наказание отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН като е взета предвид тежестта на нарушението, това , че същото е извършено за първи път. Приел е за неоснователно направеното възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ института на маловажността е изключен при нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Противно на наведените в касационната жалба твърдения в обжалваното решение са обсъдени всички направени пред РС възражения и са събрани относимите за тях доказателства, като правилно същите са преценени за неоснователни. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред. Това, че при преценката на събраните доказателства решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Не се споделят доводите на касатора, че фактическата обстановка е останала неизяснена, както и че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в неуказване от страна на ВТРС,че за определени обстоятелства не сочи доказателства.