Решение № 239 от 07.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Кюстендил, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 251 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от Е. И. П. с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. М. от АККюстендил насочена срещу Решение № 249/21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2573 по описа за 2021 г. на РС- Дупница.

С оспорвания съдебен акт районният съд е оставил без уважение, искането за тълкуване на диспозитива на влязлото в сила Решение № 586/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2573 по описа на РС – Дупница за 2021 г. в частта му по отношение на прилежащите части към трите изнесени на публична продан сгради от терена на ½ ид. част от УПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300- 556/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил, съответно: първата с идентификатор ***, представляващ етаж[1]минус 1 от 70 кв.м., втората сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 30 кв.м., в които правата на страните са съответно: за Е. П. по 1/6 ид. ч. във всяка една от двете, а за Татяна и Й. П.и по 5/6 ид. ч. в двете сгради и в третата сграда с идентификатор ***, представляваща гараж със застроена площ от 20 кв.м. - Е. П. - 1/6 ид.ч. и Д. П. -5/6 ид.ч.,като неоснователно.

Въззивникът оспорва като неправилно посоченото по- горе решение и иска отмяна на същото и уважаване на молбата му за тълкуване на влязлото в сила решение като съдът в диспозитива му следва да определи прилежащите им части на трите сгради към ½ ид.ч. от имота, в който са построени те, съгласно правилото на чл.

40 ЗС с изчисления, извършени съобразно оценките им в приетото по делото заключение на вещото лице инж. Елена Лозанова.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещните страни – надлежно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С Решение № 154/10.04.2023 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 23/2023 г. по описа на същия съд, е отменен частично Решение № 538/24.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2573/2021 г. от описа на РС Дурницада, като вместо него е допуснато извършването на съдебна делба между Й. Д. П. и Т.А.

П.а и Е. И. П. на: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с адрес на имота: гр. Дупница, ***** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно посочена в документа площ: 70.00 кв.м., ведно с прилежащите му части: 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбището, както и 1/3 идеална част от тавана, като описания самостоятелен обект се намира на етаж минус едно в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, находаща се в ПИ имот с идентификатор *** ,с площ от 430 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с адрес на сградата: град Дупница, *****, със застроена площ от 30 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 430 кв.м. като прилежаща част от дворното място към самостоятелен обект с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. при права: 5/6 идеални части общо за Й. Д. П. и Т.А. П.а; 1/6 идеална част за Е. И. П.. Допусната е и съдебна делба между Д. Й. П. и Е. И. П. на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с адрес на сградата: гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев“ 29, със застроена площ от 20 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ от 430 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 430 кв.м.; като прилежаща част от дворното място към този самостоятелен обект при права:- 5/6 идеални части за Д.

Й. П., 1/6 идеална част за Е. И. П..

С влязло в сила Решение № 586 от 18.12.2023, г., постановено по гр.д. № 2573/2021 г. по описа на РС- Дупница имотите допуснати до делба (в т.ч. и прилежащите части от терена) са изнесени на публична продан.

С обжалваното решение Районен съд– Дупница е оставил без уважение като неоснователна молбата за тълкуване на диспозитива на посоченото по- горе решение в частта му по отношение на прилежащите части към трите изнесени на публична продан сгради от терена на ½ ид. част от УПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Дупница.

2

Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба, предявена против решението на съда, с което последният се е произнесъл по искането за тълкуване на постановения съдебен акт. Следователно и съдът в настоящия съдебен състав следва да се произнесе единствено досежно предпоставките за уважаване на молбата по чл. 251 ГПК.

На тълкуване, съгласно разпоредбата на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. Същевременно обаче по пътя на тълкуването не може да се признаят или установят нови факти, нито да се прави нова преценка на доказателствата. Нуждата от тълкуване на съдебно решение възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните му последици.

Обсегът на тълкуването на едно решение обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в него мотиви, т. е. официалното /автентично/ тълкуване се извършва въз основа на мотивите на решението. Съдът, постановил решението, не може по пътя на тълкуването да признава нови факти, да обсъжда нови правни норми, респективно да постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. И това е така, тъй като тълкуването не е способ за заобикаляне на законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, включително и неправилните.

В разглеждания случай решението в частта, в която се иска тълкуване не е неясно, тъй като в него е ясно изразена волята на съда. Допуснатите до делба прилежащи части от терена са посочени в идеални части и е възможно определяне на точното им цифрово изражение, вземайки предвид правилото на чл. 40, ал.1 от ЗС, съгласно което дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Именно с оглед на посоченото правило- че общите части се определят към момента на учредяване на етажната собственост и доколкото по делото се съдържат доказателства, че тя е учредена след 1968 г., съдът не може да ползва данните съдържащи се в заключението на съдебнотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. Елена Лозанова, за да определи цифровото изражение на допуснатите до делба рлилежащи части от терена.

От друга страна дори да се приеме, че е налице неяснота в процесната част от решението, съдът счита, че тълкуване се дължи на решението на окръжен съд, с което са допуснати до делба прилежащите части от терена, а не на последното решение, с което имотите са изнесени на публична продан.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивното решение подлежи на касационен контрол при обосноваване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК – арг. от чл. 251, ал. 5 ГПК, доколкото съдебният акт по същество на правния спор е принципно обжалваем на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №249 от 21.05.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№ 2573/2021 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4