Решение № 533 от 23.06.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2123/2025
- Вид
- Решение № 533
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- Петина Кръстева Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 535 · Търговски закон
- чл. 535, т. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 533 гр. Шумен, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. М.а като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630102123 по описа за 2025 година
Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. О. В. с ЕГН ********** от гр.
Варна, със съдебен адрес адв. Антон Неделчев от ВАК, срещу М. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че ответникът подписал в полза на ищеца запис на заповед, с която се задължил на 15.12.2022 г. да му заплати безусловно сумата в размер на 7188 лв., но не сторил това. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 1127 по описа на ШРС за 2025 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения й едномесечен срок. Предявява и осъдителен иск за лихва за забава, изтекла за периода от падежа на записа на заповед до подаване на исковата молба. Иска се и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исканията направени с исковата молба. Счита, че записът на заповед притежава всички елементи, които са задължителни по закон и съдът е изпълнил задълженията си за проверка на документа. Моли съда да уважи исковете изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния му представител, с който исковете са оспорени. Твърди се, че записът на заповед не отговаря от външна страна на изискванията на чл. 535 от ТЗ за този документ – липсва подпис на издателя, такъв имало само при предявяването, имало посочени три различни дати на 1 предявяване на записа на заповед. Твърди, че документът не е редовен от външна страна и не е следвало да се издава заповед за изпълнение. Счита освен това, че заповедният съд незаконосъобразно е присъдил и лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, тъй като такава не е поискана със заявлението. Ответникът твърди още, че на датата, посочена като дата на издаване на записа на заповед, не се е намирал в гр.
Варна, където според този документ е издал записа на заповед. По посочените причини моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание пълномощника на ответника оспорва вземането, твърди, че в представения по делото запис на заповед липсват част от задължителните по закон елементи – липсвали подпис и дата. Счита, че това опорочава документа, представен като запис на заповед. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на вземането и моли съда да отхвърли иска по чл. 422 от ГПК.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен документ озаглавен „Запис на заповед“ и съдържащ изявление, че М. Ж. М. (имената изписани ръкописно) с л.к. 651905422, издадена на 20.09.2022 г. от МВР гр. Шумен с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. Генчо Панаьотов 1, неотменимо и безусловно се задължава да заплати по записа на заповед без разноски и без протест на В. О. В. сумата в размер на 7188 лв. (изписана ръкописно цифром и словом), в срок до 15.12.2022 г. Посочена е дата на издаване на документа – 15.12.2021 г. и място на издаване – гр. Варна. В полето за три имена, подпис и печат ръкописно са изписани имената „М. Ж. М.“ и е напечатано неговия ЕГН. След този текст е посочено, че на 17.12.2022 г. (тази дата е напечатана) в гр. Варна този документ е предявен без протест на дата 06.12.22 г. (тази дата е изписана ръкописно) и са положени два ръкописни подписа. Видно от заключението на СТЕ целият ръкописен текст в документа е изпълнен с химикална паста, т.е. няма копирани елементи от ръкописния текст.
От представените по делото документи се установи, че личната карта на ответника М. Ж. М., посочена в процесния запис на заповед наистина е издадена след датата, посочена в документа като дата на неговото издаване – картата е издадена на 20.09.2022 г., както е посочено и в самият запис на заповед. Представени са и доказателства, че на 15.12.2021 г.
(посочената дата на издаване на записа на заповед) същият е бил на работа в гр. Шумен. От представената в съдебно заседание на виждане лична карта на ответника съдът установи, че той се подписва като поставя нечетлив параф, съдържащ графично изобразяване на буквата „М“ и последващи нечетливи елементи.
На 30.04.2025 г. В. О. В. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1127/2025 г. на ШРС. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 517 от 02.05.2025 г. и изпълнителен лист срещу ответника М. Ж.
М., с която е осъдил същия да заплати на заявителя сумата от 7188 лв. – неплатена главница по дължимо и изискуемо задължение по Запис на заповед, издаден на 15.12.2021 г. от М. Ж.
М., с падеж 15.12.2022 г. и законната лихва, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 149,76 лв. – заплатена държавна такса. Поради 2 подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника, при условията на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Правният интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 1127/2025 г. на ШРС.
Основният спор по делото е дали представеният документ има всички елементи, които записът за заповед трябва да съдържа по силата на чл. 535 от ТЗ. Ответникът твърди, че липсват подпис на издателя и дата на издаване на документа. Съдът намира за основателно първото от двете възражения. След запознаване с представения по делото документ се установява, че след основния текст на записа на заповед липсва подпис на лицето, посочено като негов издател под формата на параф, каквото е изискването на чл.
535, т. 7 от ТЗ. Предвид факта, че записът на заповед е абстрактна формална сделка, съдебната практика и теорията приемат, че подписът трябва да е поставен непосредствено след основната част на текста. Ако същият е поставен някъде другаде, а не непосредствено под основната част на текста, то от положението му трябва да може да се направи категоричен извод, че лицето с подписа си приема изявленията, изложени в записа на заповед (в този смисъл виж Определение № 35 от 17.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60116/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева). Това категорично не е така в настоящия случай. Върху листа, съдържащ текста на записа на заповед има два подписа, но те са разположени и двата под текста, съдържащ изявлението за приемане на записа на заповед. Това препятства възможността да се приеме, че единият от тях има за цел да служи за приемане на изявлението за самия запис на заповед. От друга страна подписването на изявлението за приемане на записа на заповед без протест не санира дефекта с липсата на подпис под самия запис на заповед – както бе посочено по-горе, записът на заповед е строго формална сделка и посочените в чл. 535 от ТЗ елементи са елементи за действителност на сделката. Предвид липсата на подпис, то представения запис на заповед е недействителен и сумите по него не се дължат.
Само за пълнота следва да се отбележи, че безспорно се установи, че записът на заповед е бил антидатиран – той със сигурност не е подписан на датата, посочена в него като дата на неговото издаване. С оглед характеристиките на записа на заповед като формална абстрактна сделка е достатъчно в него да е посочена дата на издаване, без да е задължително тя да отговаря на истината (в този смисъл има огромна съдебна практика, докато посочената от ответника касае случаи, в които посочване на дата съвсем липсва).
Единственото изключение ако посочената дата е невъзможна или са посочени две дати на 3 издаване, или датата на издаване следва датата на падежа – тогава менителничният ефект се счита за недействителен. Невярно отразеното място на издаване на записа на заповед също не се счита за порок, водещ до неговата недействителност.
Независимо от изложеното по отношение на датата и мястото на издаване на записа на заповед, поради липсата на подпис под основната част на текста, записът на заповед е недействителен и сумите по него не се дължат. Предвид това предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство.
Предвид неоснователността на исковете, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сторените от него разноски в двете производства. Предвид това съдът намира, че ищецът следва да възстанови на ответника сумата в размер на 525 евро – адвокатско възнаграждение за исковото производство. Няма данни ответникът да е сторил разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от В. О. В. с ЕГН ********** от гр. Варна, срещу М. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен, за установяване дължимостта на сумата от 7188 лв. – неплатена главница по дължимо и изискуемо задължение по Запис на заповед, издаден на 15.12.2021 г. от М. Ж. М., с падеж 15.12.2022 г. и законната лихва, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 517 от 02.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1127/2025 г. на ШРС като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. О. В. с ЕГН ********** от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата в размер на 525 евро, представляващи сторените от ответника разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4