Решение № 109 от 20.07.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. ***, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова И. като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100506 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Х. С. С., с ЕГН **********, от ***, ул. „***“, № *** обл. ***, е предявил искова молба против Н. М. М., с ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“, № ***, обл. ***, с която моли съда да постанови решение, с което:

- да му предостави упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните и ненавършило пълнолетие дете X. Х. С., с ЕГН **********, чиято майка е ответницата Н. М. М., с ЕГН **********;

- да определи местоживеене на детето X. Х. С., с ЕГН **********, при него - Х. С. С., с ЕГН **********, на адрес: ***, ул. „***“, № *** обл.***;

- да определи режим на лични отношение на детето X. Х. С., с ЕГН **********, с неговата майка Н. М. М., с ЕГН **********: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, по един ден от религиозните празници „Байрам“, по един ден от Коледните и Новогодишните празници и две седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;

- да осъди майката Н. М. М., с ЕГН **********, да заплаща на детето си X. Х. С., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х. С. С., ежемесечна издръжка в размер на по 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства изключващи нейното плащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

- На основание чл.127а, ал.2 от СК, да даде разрешение да бъде издаден паспорт на детето X. Х. С., с ЕГН **********, което разрешение да замести съгласието на майката Н.

М..

1

- Да даде разрешение на детето X. Х. С., с ЕГН **********, да пътува за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията и тяхната продължителност до всички държави - членки на Европейският съюз, Обединено Кралство Великобритания и Република Турция, придружавано от неговия баща Х. С., сестра, близък, роднина или преподавател, което разрешение да замести липсващото съгласие на майката Н. М.

Твърди, че от близо година страните не живеят заедно. Ответницата напуснала семейното им жилище, като децата останали да живеят при него и той полагал грижи за тях.

Твърди още, че ответницата страда от психическо заболяване. Със съдебно решение по ЧНД № ***г. на РС-*** тя била настанена за принудително лечение в лечебно заведение.

След изписването ответницата не се върнала в семейното жилище, а само уведомила по телефона една от дъщерите им, че се е омъжила в с. ***. Заявява още, че няма контакт с нея, тя не го е търсила и двамата не са обсъждали отношенията си. Ответницата не е плащала издръжка и не е демонстрирала желание за полагане на родителски грижи.

Заявява, че притежава нужния родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето X. С.. Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства за обстоятелствата изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. М. депозира писмен отговор на предявените срещу нея искове. Изразено е становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че с Решение № *** г. на РС-*** била настанена на принудително лечение в ДПБ-Бяла. След подобряване и изписването все още продължавала да се лекува. Поради това сметнала, че на този етап е по-добре да живее отделно от децата си. Твърди, че не се е отказала от децата си и от грижите за X., а с оглед състоянието си предпочела да не е в тяхна тежест.

Ищецът Х. С. – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител адв. Й. С. от АК-***. Поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Ответникът Н. М. – редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – *** – редовно призована, не изпраща свой представител в съдебно заседание. Депозирала е социален доклад по делото, в който е изразила становище по предявените искове.

В него е отразено и желанието на детето X. С. да продължи вбъдеще да живее в семейната среда на баща си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становището на страните, прие за установено следното:

Исковата молба е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК, чл.143, ал.2 от СК и чл. 127а, 2 ал. 2 от СК, вр. чл. 76 от ЗБЛД.

По предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК – упражняване на родителски права и режим на лични отношения:

Ищецът и ответницата са живели съвместно, без да сключат граждански брак от *** г. От това съвместно съжителство имат родени две деца Й. Х. С., с ЕГН **********, която е пълнолетна и X. Х. С., с ЕГН **********, която понастоящем не е навършила пълнолетие.

През 2022 г. ответницата напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в с. ***, общ.

***, за който впоследствие се е омъжила. Децата останали да живеят с ищеца, който трайно полагал грижи за тях и осигурявал тяхната издръжка. Ответницата разговаряла по телефона с детето X., но не е плащала издръжка и не е проявявала желание за полагане на родителски грижи.

Изложените в исковата молба твърдения се потвърждават от разпита на свидетелите Г. С. /*** ищеца/ и Е.Ю. ***/. От техните показания става ясно, че само ищецът полага грижи за детето X., че ответницата се е омъжила за друг мъж в с. *** и не дава средства за издръжката на детето X.. Заявиха още, че ищецът работи по трудов договор в частна фирма.

Изложените обстоятелства налагат да се определи местоживеене на детето при родителя, който ще упражнява родителските права, като във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът преценява поведението на двамата родители по отношение на детето, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и възприетата от съда фактическа обстановка, касаеща липсата на майката, както в живота на детето, така и в семейството. Преценявайки изразеното желание от страна на бащата, както и обстоятелството, че именно той е родителят, който трайно полага грижи за детето, а също и желанието на детето да продължи да живее в семейната среда на баща си, съдът следва да уважи предявените искове като присъди упражняване на родителските права на бащата и определи местоживеене на детето X. С. – при неговия баща в ***, ул. „***“, № *** обл. ***.

Съдът следва да определи режим на лични отношения на детето X. с майката Н. М., така както е поискано с исковата молба, с оглед обстоятелството, че детето не е свикнало с новото местоживеене на майката и не желае да ѝ гостува в новия ѝ дом.

По предявения иск за присъждане на месечна издръжка на детето:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата обстановка в страната, възрастта на детето, възможностите на ответницата Н. М. и липсата на доказателства същата да може да заплаща издръжка в по-висок размер, съдът счита, че ответникът следва да заплаща издръжка на детето си в минимален размер, /а не както е 3 поискал ищеца в размер на 180лева/, който към момента на постановяване на съдебното решение е 195.00 лева месечно /или ¼ от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2023г. е 780 лв./, но считано от датата на влизане на решението в законна сила - до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането.

На основание чл. 146, ал. 1 от СК, ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в тази част.

По иска с правно основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД:

Нормата на чл. 127а от СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето X. Х. С., то е родено на *** г. от родители Н. М. М. и Х. С. С..

Ответницата Н. М. е заявила в писмения си отговор, че искането на ищеца детето X. да пътува в чужбина е неадекватно, но не е изложила подробни съображения защо.

В производството по чл.127а СК по спорна съдебна администрация, съдът не е обвързан от формулираното от молителката искане относно броя на пътуванията, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.

Съдът не е обвързан и от становището на ответника, тъй като водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител- майката, за пътуване в чужбина, са нуждите и интересите на детето X., стига да не се засяга правото на родителите и детето да контактуват помежду си.

Ето защо, при разрешаване въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите, съдът прави преценка за целесъобразност. В този смисъл в правомощията на съда е да даде разрешение по тези въпроси дори и различно от първоначално поисканите с исковата молба периоди и дестинация на пътуванията, респективно и да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.

В по-новата си практика, ВКС застъпва становище, съобразно което и предвид конкретиката на фактите по делото, може да бъде предоставено разрешение за пътуване на детето в рамките на определени държави, без ограничения в броя на пътуванията и периода, в който те ще се осъществяват и тяхната продължителност.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно налага извод, че 4 в интерес на детето е то да може да пътува извън страната, особено когато се касае за страни в рамките на ЕС, където въпросът за поставянето му в риск изобщо не стои. Мотивите на бащата да поиска заместващото съгласие на майката се коренят в това, че той желае детето да има възможност да се среща и с близките му които живеят чужбина, за което не може да получи нужното съдействие от страна на майката която отсъства от живота на детето. Макар да няма изричен отказ от нейна в този смисъл, обстоятелството че до настоящия момент ответницата не е предприел действия по даване на нужното съгласие, което включително не е сторила и в рамките на настоящото производството са достатъчно показателни за проявеното от нейна страна пасивно поведение в това отношение. Простото посочване от нейна страна в писмения отговор депозиран по делото, че не желае детето да пътува в чужбина защото искането е неадекватно не е достатъчно, за да се приеме, че тя не създава пречки, тъй като в случая се касае за необходимост от предприемане на конкретни нейни лични действия, които при това могат да бъдат заместени единствено при съдебна намеса, до каквато е прибягнал ищеца. Липсват наведени твърдения, нито пък ангажирани доказателства, майката да е дала извънсъдебно и в нужната за това форма, съгласието си за издаване документи за задгранично пътуване на детето или то да има възможност да пътува в рамките на ЕС. Ето защо, следва да се приеме, че интересът на бащата от поисканата съдебна намеса е оправдана.

Понастоящем бащата е титуляр по упражняване родителските права. Несъмнено, той и детето имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС придружавано от своята майка се явява неоправдано спрямо неговите интереси. На детето следва да бъде предоставена възможност да пътува неограничено във времето и в рамките на държавите от ЕС и до Република Турция за срок от пет години, при спазване режима на лични отношения на майката с детето определен със съдебно решение.