Решение № 225 от 28.10.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 298/2025
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова, Светлин Емилов Стефанов, Димчо Стоянов Луков
Цитирани разпоредби
- чл. 2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 143 · Наказателен кодекс
- чл. 143,ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 143, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал.3, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1,т.2, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна В. Райкова
Членове:
Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора П. Р. В. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253600600298 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 16 от 03.04.2025г. по НОХД № 2237/2024г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Р. В. Р. ЕГН ********** от гр.Шумен, за виновен в това, че в периода от 13.08.2024г. до 22.08.2024г. в гр.Шумен при условията на продължавано престъпление се заканил на В. Е. К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, ***, както следва: на 13.08.2024г. в лек автомобил, движейки се по ул. „Генерал Скобелев“ се заканил с думите “*******“; на 13.08.2024г. в апартамент, находящ се на *** се заканил с думите „*******“, „Ако наистина не си била там, наистина ********“; на 22.08.2024г. в апартамент, находящ се на ул. „*** се заканил с думите „***, ***“ и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им поради което и на основание по чл.
144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на 8 месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда признал подсъдимия Р. В. Р. за виновен и в това, че на 13.08.2024г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление и в условията на домашно насилие се заканил на В. Е. К. от гр. Шумен - лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, с престъпление против личността, както следва: на 13.08.2024г. пред детски кът „Арте кидс“ се заканил с думите: Всяка дума, която ти казах ще повториш, защото ще те *******“ ;на 13.08.2024г. в 1 апартамент, находящ се на *** се заканил с думите „Ако кажеш една думичка, ********************* и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т.3 във вр. ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 8 месеца „лишаване от свобода“, като го оправдал по първоначалното обвинение. Също така с присъдата признал подсъдимия Р. В. Р. за виновен в това, че в периода от 16.08.2024г. до 18.08.2024г. в гр.Шумен в апартамент, находящ се на ул. „*** при условията на продължавано престъпление, отправил закана към С. Г. П. от гр. Благоевград за ******* В. Е. К., както следва: на 16.08.2024г. се заканил с думите“ С., аз ***“; на 18.08.2024г. се заканил с думите „***?“ , „Ако подадеш сигнал,че съм упражнявал пред теб насилие, ***!“, и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 8 месеца „лишаване от свобода“. Също така признал подсъдимия Р. В. Р., за виновен в това, че на 13.08.2024г. в гр. Шумен, в апартамент, находящ се на *** в условията на домашно насилие и чрез психически тормоз /отправяне на закани, че ***/, принудил В. Е. К. - лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, да извърши нещо против волята й, а именно да я записва с видеокамера, *** *** от ***, поради което и на основание чл. 143, ал.3, т.1 във вр. с чл. 143,ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между така наложените с , а именно 3 години "лишаване от свобода". На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изтърпяването на общото наказание за срок от 5 години и на осн.чл.
59, ал.2 вр. ал.1 от НК приспаднал от общото наказание, времето през което подсъдимия е изтърпявал мярка за неотклонение «задържане под стража» считано от 26.08.2024г. по ЧНД №1521/2024г. по описа на ШРС. С присъдата съдът осъдил подсъдимия Р. В. Р. да заплати и суми за уважена част по граждански искове: на В. Е. К. - 2000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан; Както и 2000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 144, ал.3, т.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 13.08.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан; както и 3000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. по чл.
143, ал.3, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът осъдил подсъдимия Р. В. Р. да заплати и сумата от 2000лв за уважена част по граждански иск на пострадалата С. Г. П. като обезщетение за 2 претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 144, ал.3, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.082024г. и отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета и следващите се държавни такси: за гражданските искове - по сметка на ШРС в общ размер на 280лв., както и деловодни разноски в общ размер на 1499,42лв., от които 1379,42лв. по сметка на ОДМВР Шумен, а сумата 120 лв. - по сметка на ШРС. Също така осъдил подсъдимия да заплати на В. Е. К. сумата 300лв. за деловодни разноски. По отношение на веществените доказателства, съдът постановил 1бр.видеокамера марка „Sony„ сериен № FDRAX53 и фабр.№ 3914107, 1 бр. батерия за видеокамера и 1бр. зарядно за батерия, да се върнат на собственика й Р. В. Р. ЕГН **********, а веществени доказателства- 1бр. карта памет и 6 бр. ДВД дискове да останат приложени по делото.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия. В жалбата се изразява недоволство от постановената присъда, която намира за несправедлива, тъй като намира обвинението за недоказано. Смята, че са налице противоречия в показанията на свидетелите. Излага подробно съображения и намерения да представи доказателства в съдебно заседание.
Моли да му бъде дадена възможност да докаже невинността си.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. По отношение на частта с осъдителния диспозитив на присъдата излага аргументи, че е правилна, законосъобразна, мотивирана и аргументирана и споделя мотивите на РС.
Гражданският ищец В. К. в съдебно заседание желае да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и подробно се спира на причините защо е била изплашена от подсъдимия през процесния ден, посочвайки: че е била постоянно следена от подсъдимия, че много често когато не му вдигала веднага телефона или не се окажела на дадено място, получавала в последствие мъчение в къщи - дълги разпити, обвинения; че в процесния дене била с големия им син, който е *** и той много се изплашил от поведението на баща си, както и тя; че почти насила е била натъпкана в колата; че докато отивали към тях, подсъдимият на зиг-заг влизал няколко пъти в насрещното, което пак допълнително изплашило детето; че записът бил след като вече я е ударил по главата в банята и тя вече е била много изплашена; подробно се спира и на страданието което е изпитала, на унижението, на което счита, че е била подложена и заявява категорично, че не е искала да се съблича в процесния ден и е вярвала, че той може да я убие. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Гражданският ищец С. П. в съдебно заседание моли да се потвърди присъдата на Районен съд - Шумен. Споделя, че след излизането му от ареста той всяка вечер тормозел дъщеря й и вследствие на притеснението, което е изживяла, се е разболяла. Заявява, че Б. е *** и като види баща си, започва да 3 пищи. Смята, че не само ревността е подбуда за извършване на престъплението, но и факта, че не е получил пълномощно от дъщерите й за продажба на апартамента в Благоевград, тъй като смята, че е искал всичко да им ограби.
Пред въззивната инстанция служебният защитник поддържа жалбата на подсъдимия. По отношение на осъдителната присъда по чл. 143, ал. 3, т. 1 от НК счита, че е недоказана, тъй като: е постановена единствено въз основа на видеозаписа и експертизата върху него, която е разгледана на Районен съд, а приетата експертиза в днешното съдебно заседание потвърждава, че видеозаписът или снимки там каквото е, са създадени в процес на видеозапис, който не е наличен на оптичен носител, въз основа на който е изготвена предходната експертиза. Смята, че дори и да има такива снимки, те не са събрани по реда предвиден в НПК и не са годно доказателство, за да има осъдителна присъда по това обвинение. Няколко откъса от снимки, които и вещото лице каза, че са част от видеозапис, но той не е наличен. Затова моли съда да измени присъдата в тази част, като признае подсъдимия за невинен и го оправдае. Във връзка с престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК счита, че присъдата е неправилна и несправедлива, както в наказателната, така и в гражданската й част. Смята, че в мотивите си районният съд не е мотивирал изцяло фактологията на инцидента от 13.08.2024 г., като частично е приел, че думите: „Ако кажеш една дума пак, ще те ударя по същия начин и довечера ще те пребия, в 20 часа, ако не се изнесеш от тук.“, осъществява състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК, като първоинстанционния съд е счел, че тази заплаха би могла да възбуди основателен страх в пострадалата и не е отчел целия израз: „Ако не се изнесеш от тук.“ Според защитата заплахата е под условие, а смисъла на целия израз е не отправена заплаха, а условието тя да се изнесе. Моли да бъде коригирана присъдата по съставомерността на престъплението относно вината и умисъла. Смята, че неизследването на подбудите на изпълнително деяние води до нарушение на прилагането на разпоредбите на чл. 54 от НК. Счита, че отношенията между подсъдимия и пострадалата В. в изгледаните в съдебно заседание видеозаписи са били семейни отношения - семейни скандали, изясняване на семейни отношения и като ако действително същата е изпитала страх по някакъв начин, то тя би направила това действие, но тъй като не го направила, това довело до ескалация на отношенията между двамата и до последващото осъществяване на състава на престъплението по чл. 143 от НК, ако било извършено, и до престъпленията осъществени на 16-ти и 18-ти спрямо другата пострадала - С..
Счита, че думите които използва подсъдимият в отношенията си с пострадалите са част от неговия ежедневен речник и това е част от неговата характеристика, поради което присъдата е неправилна и в тази си част и моли да бъде изменена. Счита за прекомерни уважените размери на гражданските искове и ако съдът признае подсъдимия за виновен по някое от престъпленията, моли да бъдат намалени, понеже той е безработен.
В съдебно заседание подсъдимият Р. Р. изразява съгласие с пледоарията 4 на адв. К. и излага обстойно аргументите си поради които смята, че присъдата следва да бъде отменена и той да бъде оправдан по четирите обвинения, защото по нито едно от тях няма достатъчно ясни доказателства. Сигурен е, че от видеото се добива ясна представа, че пледоарията на прокурора меко казано виси във въздуха по отношение на ревността. Цитира думите на пострадалата във видеото, които по своето съдържание смята, че доказват неговата теза. Смята, че по отношение на тежката част на присъдата от 3 години, обвинението не е представило никакви доказателства, защото на единствения кадър който може би има нещо общо, той жена *** не видял, като тригодишната му присъда почивала на един измислен JPG, на който *** жена, няма. Смята, че няма доказателства по нито едно от обвиненията и всичко било косвени доказателства. Според него ако са били уважени молбите му до прокурора и районния съдия да вземат данни от мобилни оператори, е щяло да стане ясно, че те са по кръчмите на Шумен, аз той или снима сватби или е на село. Според него мотивите на пострадалите са да живеят в дома му колкото се може повече време и за да не е жив да я издаде, че *******, както в дългия запис С0003, пострадалата признала, че *******. Счита, че трябва да бъде оправдан по всички обвинения, а парите, които искат, не го интересували. В последната си дума подс. Р. Р. иска оправдание по всички обвинения.