Решение № 1200 от 03.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300503412 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.436, вр.чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба от Т. Л. С., в качеството й на длъжник по изп.дела № № 63 и 64 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков за 2023г., против насочване на принудителното изпълнение спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.20.342.3.2 по КККР за село *****, за който в жалбата се твърди, че е единствено жилище на жалбоподателката и е несеквестируемо.

В жалбата се твърди, че съгласно нот.акт № *****.1996г., жалбоподателката се легитимира като собственик, освен на горепосочения жилищен имот в село *****, и на СОС с идентификатор *****.540.771.1.24 по КККР на гр. ****, но с влязла в сила присъда по НОХД № 634/2003г. на ПОС продавачката по този нотариален акт била призната за виновна в това, че при сключване на сделката е използвала неистински документ. Действителният собственик Р. М. подала искова молба, с която предявила против жалбоподателката иск за установяване на правото си на собственост. По исковата молба било образувано гр.д.№ 2619/2023г. на ПОС. Жалбоподателката изрично твърди, че не е собственик на СОС с идентификатор *****.540.771.1.24 и единственото й жилище е това в село *****- СОС с идентификатор *****.20.342.3.2.

Възражение против жалбата е подадено от взискателя „Банка ДСК“ЕАД. Със същото жалбата се оспорва като недопустима и по- конкретно като преждевременно заведена, а по същество- и като неоснователна. От взискателите Ж. и Д. Н.и, представлявани от техния баща и законен представител Ж. В. Н., и ТД на НАП- гр. **** не са подадени възражения.

От ЧСИ Ангел Ангелаков са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Въпросът относно допустимостта на жалбата е решен окончателно с определение № 142/10.04.2024г. по в.ч.гр.д.№ 178/2024г. на Апелативен съд- гр.Пловдив, с което е отменено 1 определение за оставяне на жалбата без разглеждане, а именно определение № 138/16.01.2024г., постановено по настоящето дело.

С определение от 29.05.2024г. производството по настоящето дело е спряно до приключване на това по гр.д.№ 2619/2023г. на ПОС. С влязло в сила на 26.06.2025г. решение № 655/30.05.2025г. по гр.д.№ 2619/2023г. на ПОС е признато за установено по отношение на Т. С. и Ж. В. Н., в качеството му на баща и законен представител на Ж. Ж. Н. и Д. Ж. Н., че СОС с идентификатор *****.540.771.1.24- ап.6/18, находящ се в гр.*****, не е собственост на жалбоподателката С.. С определение в о.з. на 20.10.2025г. производството по делото е възобновено и е разпоредено да се изискат справки от Дирекция“МДТ“ при Община- гр. **** относно декларираните от жалбоподателката недвижими имоти и от Район „*****“ при Община- гр. **** относно това, дали жилищната сграда на ул.“***** е въведена в експлоатация.

С нот.акт № *****.1998г. / л.42 по изпълнителното дело/ Т. Л. С. е придобила правото на строеж върху апартамент в сграда, която е предстояло да бъде построена в дворно място с административен адрес: гр. ****, ул.“*****. На 15.04.2024г. е разпоредено да се изиска справка от Район „*****“ при Община- гр. **** относно това, дали жилищната сграда на ул.“***** е въведена в експлоатация. На 28.05.2024г. е постъпило писмо от Район „*****“, в което се сочи, че в регистъра на районното кметство за въведените в експлоатация сгради не е открито досие за сграда на посочения адрес, който съответства на ПИ № *****.*****.961 по КККР на гр. ****, УПИ I- *****.961, кв.675 по регулационния план на Пета градска част, гр. ****. На 31.10.2025г. е постъпило писмо от Дирекция“МДТ“ при Община- гр. ****, с приложено към него удостоверение, видно от което жалбоподателката няма декларирани имоти на територията на Община- гр. ****. С оглед на съдържащата се в удостоверението информация, съдът намира, че за решаване на спора по делото не е необходима втората справка от Район „*****“ при Община- гр. ****. Освен това на л.26 и сл. по изпълнителното дело е налице справка от Агенция по вписванията, видно от която с нот.акт № *****/*****.2018г. Т. С. е продала ап.Д, на мансардния етаж от сградата, находяща се в гр.

****, ул.“*****. Не са налице данни към настоящия момент тя да притежава каквито и да било вещни права върху това жилище. Също така не са налице данни, освен жилището в село *****, тя да притежава друг жилищен имот.

Принудителното изпълнение е насочено спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.20.342.3.2 по КККР за с.***** по искане на взискателя „Банка ДСК“ЕАД, по отношение на който същото се явява несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Насочването на принудителното изпълнение по искане на посочения взискател спрямо несеквестируем имот на длъжника- жалбоподател в настоящето производство, ще следва да бъде отменено. Вземанията на останалите взискатели Ж. и Д. Н.и, представлявани от техния баща и законен представител Ж. В. Н., са за издръжка и поради това, съгласно чл.445, ал.2, т.1, предл.1 от ГПК, по отношение на тях забраната по чл.444, т.7 от ГПК е неприложима. Както беше посочено по- горе обаче, насочването на принудителното изпълнение спрямо имота в село ***** е поискано единствено от „Банка ДСК“ЕАД, поради което не е налице пречка жалбата да бъде уважена.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Ангел Ангелаков, предприети по искане на взискателя по изп.дела № № 63 и 64 по описа на ЧСИ за 2023г. „Банка ДСК“ЕАД, по насочване на принудителното изпълнение спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.20.342.3.2 по КККР за с.*****, представляващ жилище- ап.С2, с площ от 83,70 кв.м., находящо се в блок С, в местността „*****“, ПИ № *****.20.342 по КККР за с.*****, което жилище се явява единствено на длъжника по изпълнителното дело Т. Л. С..

2

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3