Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5702 от 18.11.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2508/2026
Вид
Определение № 5702
Подписан
18.11.2026
В сила
18.11.2026
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Ралица Светославова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5702 гр. Варна, 18.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело № 20263100502508 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 79560/12.10.2026г. подадена от СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Суворово, чрез процесуалния си представител срещу решение № 3545/25.09.2026г. постановено по гр.д.№ 730/2026г. по описа на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Ш. А. О., ЕГН ********** от длъжност „главен счетоводител“, код по НКПД 24116002, извършено от СУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Суворово, БУЛСТАТ 000082944 със заповед № РД 08-438/05.12.2025г., с която е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника, считано от 05.12.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ И ВЪЗСТАНОВЯВА Ш. А. О. на заеманата преди уволнението й длъжност „главен счетоводител“, код по НКПД 24116002 при СУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр.

Суворово, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Ш. А. О. сумата в общ размер от 900 евро, представляваща хонорар за един адвокат, както и да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС - Варна сумата от 181,81 евро, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице по ССчЕ.

Въззивникът – СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Суворово, чрез процесуалния си представител оспорва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано от събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно съдът се е позовал на Одитния доклад на Сметната палата като от него е обосновал извод за ефективно изпълнение на работата от ищцата, без да е оценил друга негова част, която доказва неефективното изпълнение на работата от ищцата О.. Аналогично и за писмото вх.№ 51-654-06-63/02.04.2026г. по описа на Народното събрание, което счита, че съдържа данни за допуснати нарушения от ищцата. По отношение на КП № 13/26.01.2025г. излага, че съдът е следвало да отчете, че е допусната техническа грешка при 1 посочването на годината, в която са изплатени ваучерите за храна – 2025г., а не неправилно посочената 2024г., предвид и на изразеното становище от ищцата, че се касае за изплащане на ваучерите за храна за последното тримесечие на 2024г. през м.01.2025г. Счита, че съдът превратно е оценил и тълкувал и КП № 24/28.02.2025г., който счита, че доказва допуснатата от ищцата грешка при начисляването на работната заплата на Д****** Й.а. Посочва, че съдът не е изложил мотиви и по доклада от 10.11.2025г. на Г******, чиито констатации са доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че системата за двойно валидиране на плащанията чрез подписите на главния счетоводител и директора на училището не премахва отговорността от счетоводителя за допуснати от него грешки в работата. Посочва, че изводът на съда, че работодателят е действал в разрез с принципа за добросъвестност при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, позовавайки се на предходно проведения опит за прекратяване на правоотношението й поради съкращаване на щата е необоснован, нелогичен и не доказва проява на злоупотреба с работодателска власт. Възразява и срещу изложените от съда мотиви, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е обусловено от допуснати грешки само през първите месеци от встъпването и в длъжност поради противоречието им с установените по делото факти, а именно, че ищцата е започнала работа на 03.09.2024г., а нарушенията и датират до м.05.2025г., както и към 10.11.2025г., съгласно доклада на Г.Г******.

Поддържа твърденията си в отговора на исковата молба, че ищцата е отказала да попълни декларация по чл.333 от КТ във връзка с предприетото уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради което за работодателя отпада задължението да предприема действия за преодоляване на закрилата, тъй като същата се счита за неприложима съгласно практиката на ВКС. Поддържа също, че оспорената заповед за уволнение на ищцата е изготвена в съответствие със задължителната практика на ВКС във връзка с изискването да бъде мотивирана, като в нея е посочено, че у ищцата липсват качества за ефективното изпълнение на възложената заповед, изразяващи се в системно и продължително допускане на грешки и пропуски, неспазване на поставените от ръководството срокове, пренасочване на финансови средства без знанието на директора, неспазване на вътрешните правила за работната заплата и др. Счита, че всички те са били установени от представените констативни протоколи и докладни, с които ищцата е била запозната, с което са доказани пълно и главно пропуските и грешките в работата й. Посочва, че същите са били установени и в заключението на проведената ССчЕ, в чието заключение е анализирана длъжностната характеристика на ищцата връчена й на 13.02.2025г. във връзка със задълженията на главния счетоводител свързани със събирането на информация и обработка на документи по ТРЗ. Излага, че пропускът втората длъжностна характеристика да бъде приложена към трудовото досие на ищцата се дължи на пропуск на служителката Златка И.. Прави се анализ на всички събрани доказателства по делото - писмени, гласни и експертно заключение, въз основа на който въззивникът счита за установени посочените в заповедта пропуските и грешките в работата на О., които доказват липсата на качества за ефективно изпълнение на работата. Счита, че изцяло недоказани са твърденията на ищцата за злоупотреба с работодателска власт и недобросъвестното и упражняване от работодателя. Оценява като изцяло недоказани и 2 твърденията, че уволнението на ищцата е било без основание и единствено с цел да бъде наета външна фирма за счетоводно обслужване. Счита, че показанията на свидетелите на ищцата Г. Г. и Й. Й. са изолирани от останалия доказателствен материал, поради това, тези лица нямат непосредствени впечатления от работата на ищцата, а самата св.Г. е заинтересована от изхода на делото, тъй като подава жалби срещу училището. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Прави доказателствено искане за приемане като доказателство по делото на длъжностна характеристика на ищцата Ш. О. за длъжността „главен счетоводител“, връчена и на 13.02.2025г.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Ш. А. О., чрез процесуалния й представител, с който се оспорва като неоснователна. Излага, че обжалваното решение не страда от твърдяните в жалбата пороци, а е правилно, законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото. Поддържа формираните от съда доводи, че съгласно одитния доклад на Сметната палата и писмото изпратено от Община Суворово като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, не са установени значими грешки или неспазване на срокове по отношение на финансовата и счетоводната отчетност изисквана от СУ “Н.Й.Вапцаров“. Обстоятелството, че в хода на ежедневната счетоводна дейност са правени оперативни корекции е нормално за професията и не обосновава извод за „липса на качества“. Посочва, че съдът е коментирал в мотивите си всички посочени в заповедта констативни протоколи и докладни, като при част от тях /КП № 8/13.01.2025г./ е достигнал до извод, че на ищцата са вменени като грешки действия по изпълнение на заповед на началника на РУО-Варна, който е по-горестоящ орган, което показва субективното отношение към нея. Напълно споделя и доводите за неточност и неразбираемост на КП № 13/26.01.2025г. Позовава се на разпоредбата на чл.293, ал.1 от КТ, според която начинът на разходване на средствата за СБКО се определя изключително по решение на Общото събрание на работниците и служителите, като такова е било взето през 2024г. за изплащане на средствата за СБКО под формата на ваучери на тримесечие. По отношение на КП № 25/28.02.2025г. касаещ изплатено допълнително трудово възнаграждение на Г. Г., излага че изплащането е станало въз основа на заповед на директора, както това се е случило и с други служители, които също нямат пълно отработен период от време през 2024г. Относно КП № 24/28.02.2025г. и КП № 28/22.05.2025г. и докладната записка на Здравка Н., грешките касаят изчисляването на работната заплата и обезщетение за ползван отпуск, които не са в преките задължения на главния счетоводител. Относно докладната на Г****** се посочва, че са налице писмени доказателства, че ищцата е внесла изисквания от нея доклад относно прогнозния бюджет до края на 2025г. на 29.05.2025г., като всяко изплащане на суми е ставало със знанието и съгласието на директора. Излага становище за законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в разрез с 3 принципа за добросъвестност съгласно чл.8, ал.1 от КТ, поради това че е доказано проявеното към ищцата трайно нежелание на директора за съвместна работа, обективирано в целенасочен административен натиск. Счита, че опитът за уволнение на ищцата поради съкращаване на щата за длъжността „главен счетоводител“, както и сключване на договор с външна фирма месец преди уволнението й са прояви на недобросъвестността на работодателя. Посочва, че на 03.12.2025г. синдикалната организация е изразила несъгласие за съкращаване на ищцата по чл.333 от КТ и само два дни по-късно, на 05.12.2025г. същата е уволнена поради „липса на качества“ – основание, за което не се изисква синдикална защита.

Счита, че качествата на ищцата не са оценени добросъвестно, а злонамерено и съставлява форма на институционален натиск. Посочва, че преминаването от едно основание за уволнение към друго в рамките на броени дни, след непреодоляването на законовата защита, е прието като злоупотреба с правото на работодателя и в практиката на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от уведомяването на жалбоподателя за постановяване на съдебното решение, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.

Доказателственото искане във въззивната жалба за приемане като доказателство по делото на длъжностна характеристика на ищцата Ш. О. за длъжността „главен счетоводител“, връчена и на 13.02.2025г. следва да бъде оставено без уважение поради забраната на чл.266, ал.1 от ГПК за приемане във въззивната инстанция на доказателства, които страната е могла да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 79560/12.10.2026г. подадена от СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Суворово, чрез процесуалния си представител срещу решение № 3545/25.09.2026г. постановено по гр.д.№ 730/2026г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2508/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи копие от депозирания писмен отговор на въззиваемата страна.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като доказателство по делото на длъжностна характеристика на ищцата за длъжността „главен счетоводител“, връчена й на 13.02.2025г.