Определение № 25995 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25995 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110123833 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са процесуално допустими. Възраженията на ответниците за недопустимост на производството са неоснователни. Кумулативното предявяване на установителни и осъдителен иск в настоящия случай е допустимо, тъй като предметът на претенциите не е еднакъв – по осъдителната претенция няма да се формира сила на пресъдено нещо по спорните въпроси за действителността на правоотношенията, като тези въпроси единствено ще бъдат разгледани като преюдициални в мотивите на решението.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК по отношение на счетоводните справки за извършени плащания по процесните договори за паричен заем и предоставяне на гаранция, както и по отношение на стандартния европейски формуляр, като в останалата част искането на ищеца следва да бъде оставено без уважение, доколкото останалите изброени в исковата молба писмени документи са приложени към искова молба.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представят счетоводни справки за извършени плащания по процесните договори за паричен заем и предоставяне на гаранция, а ответникът „Изи 1

Асет Мениджмънт“ АД – и стандартен европейски формуляр, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му част.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба, при първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза А. Т.

Б . , като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 09:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са от Л. И. З. 1./ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5182847 от 26.07.2024 г. поради противоречие със закона и добрите нрави, а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от договор за паричен заем № 5182847 от 26.07.2024 г. поради противоречие със закона; 2./ установителни искове с правно основание по чл.

26, ал. 1, пр. 1 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 5182847 от 26.07.2024 г. поради противоречие със закона, добрите нрави и поради липса на основание, а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция № 5182847 от 26.07.2024 г. поради противоречие със закона; 3./ частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 2,56 евро /5 лева/ – част от вземане в общ размер на 86,92 евро /170 лева/, представляващо недължимо платена сума по договор за паричен заем № 5182847 от 26.07.2024 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата в размер на 800 лева, по силата на който се е задължил да предостави едно от посочените в договора обезпечения. В изпълнение на това задължение при сключване на договора за заем ищецът е подписал и договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по който последният е обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на 135,80 лева, платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор. Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищецът има качеството „потребител“, като и двата договора следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно заемно правоотношение. Ищецът излага твърдения, че процесният договор за заем е недействителен, доколкото посоченият ГПР не съответства на действително приложимия в правоотношението. Счита, че уговореното в полза на дружеството гарант възнаграждение не е съобразено при изчисляване на ГПР по заема, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсва яснота относно механизма на формиране на ГПР по заема. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, а договорът за поръчителство – за изначално лишен от основание поради липса на насрещна престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в 2 негова полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор.

Твърди, че ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка на практика се усвоява като печалба от заемното дружество и по тази начин се цели избягване на законоустановените ограничения. Счита, че доколкото договорът за паричен заем е недействителен, на ищеца се дължи сумата, платена над размера на чистата стойност на кредита. Претендира разноски.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва установителните искове като недопустими поради липса на правен интерес. Счита, че съединяването на установителните искове с осъдителния иск представлява злоупотреба с право, доколкото по този начин се цели обогатяване за сметка на ответниците и излишното им натоварване с разноски. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция, като поддържа, че сумата е получена на валидно правно основание като възнаграждение за предоставена услуга по действителен договор и оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации. Оспорва сключеният от него с ищеца договор да е акцесорен спрямо договора за паричен заем и възразява срещу твърдението на ищеца, че недействителността на договора за паричен заем влече недействителност и на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното правоотношение. Претендира разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва установителните искове като недопустими поради липса на правен интерес. Счита, че съединяването на установителните искове с осъдителния иск представлява злоупотреба с право, доколкото по този начин се цели обогатяване за сметка на ответниците и излишното им натоварване с разноски. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор за паричен заем, като поддържа, че същият е сключен в съответствие със законовите изисквания на ЗПК. Посочва, че ГПР е изчислен коректно, като в него са включени всички разходи по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Оспорва сключването на договор за предоставяне на гаранция да се явява необходимо условие за сключването на договор за заемната сума. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР не е включено като разход по кредита възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

Поддържа, че осъдителният иск, предявен срещу дружеството, е неоснователен, тъй като претендираните от ищеца суми са заплатени в полза на „Файненшъл България“ ЕООД по сключения с него договор за гаранция. Претендира разноски.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти: че между ищеца Л. И. З. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 5182847 от 26.07.2024 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на заемодател, е отпуснало на ищеца сумата в размер на 800 лева; че във връзка с процесния договор за заем между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5182847 от 26.07.2024 г., по силата на който е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 135,80 лева; че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението за поръчител.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесните договори за заем и за предоставяне на гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави, респ. ответникът „Файненшъл България“ ЕООД следва да докаже валидността на процесния договор за поръчителство, сключен при наличие на основание.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащането на процесната сума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“, а в 3 тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ – да докаже, че е налице основание за получаване, съответно за задържане на полученото.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и преписи от отговорите на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4